Решение № 1997 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3143/2016 г.

Решение № 1997 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3143/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Т. У., от гр. Д. против решение № 5/02.02.2016 г. по адм. дело № 447/2015 г. на Административен съд - Х. в частта му, в която е отхвърлено оспорването на актовете на органите на ТП на НОИ - Х.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 104, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - Х. не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Намира за неоснователни доводите на касатора, че съдът не е изяснил релевантни за спора факти. Отбелязва, че законосъобразно е ценено и съобразено влязлото в сила съдебно решение № 3109/10.03.2010 г. по адм. дело № 14631/2009 г. по описа на Върховния административен съд, внасящо яснота по отношение на условия и характера на труда, полаган от жалбоподателя през периода 10.05.1979 г. - 01.06.1988 г. на длъжността "геолог". Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. По делото е установено, че с разпореждане № 5205248568, прот. № 01177/04.08.2014 г. ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Х. е отпуснал на А. У. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, който акт е бил изменен с разпореждане от 12.09.2014 г. досежно определения размер на отпусната пенсия. Със заявление вх. № МП 3410/05.02.2015 г. жалбоподателят е поискал да бъде преизчислен размера на пенсията му, като е приложил удостоверение УП - 3 № 939/08.06.2001 г. на Мина "З." ЕАД, гр. Д., касаещо периода 10.05.1979 г. - 01.06.1988 г. и удостоверяващо стаж на длъжността "подземен геолог". С разпореждане № 5205248568, ПР - 798/03.06.2015 г. ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Х. е отказал да измени размера на ЛПОСВ, като е приел, че осигурителният стаж за периода от 10.05.1979 г. - 01.06.1988 г. е бил зачетен от първа категория труд по т. 1 от ПКТП (отм.) и е превърнат към трета категория по чл. 104, ал. 2 КСО, съобразявайки обвързващата сила на съдебно решение № 3109/10.03.2010 г. по адм. дело № 14631/2009 г. по описа на Върховния административен съд, в което е бил обсъждан този въпрос. Р. е било постановено в рамките на касационния контрол по едно от предхождащите пенсионни производства, при което искането за отпускане на ЛПОСВ не е било уважено. С решение № 1012 - 26 - 41 - 1/12.08.2015 г. директорът на ТП на НОИ - Х. е отхвърлил жалбата срещу разпореждане № 5205248568, ПР - 798/03.06.2015 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ и частично е прекратил производството по оспорване. С решение № 5/02.02.2016 г. по адм. дело № 447/2015 г. Административен съд - Х. е отхвърлил жалбата на А. Т. У., от гр. Д. срещу решение № 1012 - 26 - 41 - 1/12.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Х., в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 5205248568 / ПР - 798/03.06.2015 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ и е отменил акта на горестоящия орган в прекратителната му част. Предмет на контрол пред настоящата инстанция е първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. В прекратителната му част то има характер на определение, което не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 88, ал. 3 АПК. Основните доводи на жалбоподателя са, че на основание чл. 99, ал. 1, т. "6" КСО органите на НОИ е следвало да изменят в по-висок размер отпуснатата му ЛПОСВ като допуснат превръщане на процесния осигурителен стаж за периода 10.05.1979 г. - 01.06.1988 г. не по реда на чл. 104, ал. 2, а по реда на чл. 104, ал. 3 КСО. Обосновано е законосъобразно административният съд е приел, че въпросът на каква длъжност е полаган спорния осигурителен стаж е бил разрешен окончателно със сила на пресъдено нещо, с влязлото в сила решение № 3109/10.03.2010 г. по адм. дело № 14631/2009 г. по описа на Върховния административен съд, в рамките на което са били обсъдени и фактите досежно тежестта на полагания труд. Върховният административен съд е приел, че Узунов е работил на длъжност "геолог", а не "подземен геолог" и трудът е бил полаган преимуществено над земята. По изложените съображения като е приел, че органите на ТП на НОИ - Х. точно са съобразили своите актове със съдебното решение на Върховния административен съд, Административен съд - Х. е постановил правилно съдебно решение в обжалваната му част, което следва да бъде оставено в сила. Законосъобразно с оглед постановения резултат по съществото на спора първоинстанционният съд е разпределил и тежестта за разноски между страните. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение