Решение № 5262 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10788/2017 г.

Решение № 5262 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10788/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Д. чрез неговия пълномощник срещу решение № 524/04.08.2017 г. по адм. д. № 52/2017 г. на Административен съд - Х. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора и присъждане на разноски. Ответникът - М. Г. К., чрез своя пълномощник, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за нередовност на касационната жалба като подадена от ненадлежна страна, както и за нейната неоснователност. По направеното възражение от страна на прокуратурата за нередовност на касационната жалба като подадена от община Д., а не от кмета на общината, който е надлежната по делото страна Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира че въпреки непрецизната формулировка в самата касационна жалба в същата се сочи, че е чрез кмета на общината. С оглед и представеното с нея пълномощно от кмета на община Д. за представителство на същия, жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - Х. е образувано по жалба на М. Г. К. срещу заповед № РД-06-1932/19.12.2016 г., издадена от кмета на община Д., с която на основание чл. чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен строеж "Лятна кухня и стопански постройки" построени свързано от юг и запад на жилищната сграда в УПИ ХV-95 кв. 39 по КРП на с. Г. А., община Д., със собственик на строежа - М. Г. К. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед като е приел, че посоченият за премахване строеж не е ясно и точно индивидуализиран. Решението е неправилно. Настоящият състав на Върховният административен съд не споделя изводите на решаващия съд за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби непозволяващо индивидуализирането на процесния незаконен строеж. От цитираното описание на незаконния строеж, от съдържанието на констативните актове и останалите доказателства по делото може да се направи извод за точно кои постройки се отнася заповедта, в която са описани като "Лятна кухня и стопански постройки" построени свързано от юг и запад на жилищната сграда. Представените скица и виза за проектиране, както и окомерната скица в констативния акт дават допълнителна представа за местонахождението на постройките и кои точно са те. Тези обстоятелства не са оборени от оспорващата с надлежни доказателства, поради което констативният акт като официален документ удостоверява наличието на незаконен строеж, противно на приетото от съда. Посочването само на приблизителните размерите на строежа, не е съществено нарушение, тъй като размерите са само един от индивидуализиращите му белези, наред с местонахождение, конструкция, вид, предназначение и др. Неправилни са изводите на съда и по отношение на търпимостта на постройките. По твърдение на самата жалбоподателка същите са построени от нейния баща в периода 1997-2010 г., като от приложените по делото скица и виза проектиране, издадени съответно на 20.04.2015 г. и 11.10.2011 г., е видно, че такива постройки не са нанесени. Основателно в тази насока е и възражението в касационната жалба, че при извършения оглед на поземления имот в производството за издаване на удостоверение за търпимост за находящата се в него жилищна сграда през 2009 г. не е констатирано наличието на незаконно строителство. Изводът на съда за търпимост на незаконните постройки почива на заключението на вещото лице, което от своя страна единствено е констатирало наличието на визата за проектиране. Не става ясно обаче тези постройки са изградени, който е релевантният момент за преценка търпимостта им. При тези данни не може да се установи търпими ли са процесните постройки и подлежат ли или не на премахване. Като е приел че оспорената заповед е незаконосъобразна и я е отменил съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, тъй като спрямо установените факти, липсват правни изводи на съда относно търпимостта на процесните постройки. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,