Решение № 2770 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5483/2024 г.

Производство по реда на глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Пазарджик на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК за отмяна на влязло в сила Определение 941 от 11.03.2024г. на Административен съд - Пазарджик по адм. дело 34/2024г. С него се отменя на основание чл. 88, ал. 3 АПК по жалба от С. З. К. от [населено място], Решение 13-РД06-0034 от 12.12.2023г. на Директора на РДСП- Пазарджик. С последното се оставя без разглеждане жалбата на С. З. К. от. [населено място], обл. Пазарджик, [улица], срещу Заповед ЗСП/Д-РА-С/6 от 05.05.2023г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Септември, с която е изменен размерът на отпуснатата месечна помощ на основание чл. 9 от ППЗСП, считано от 01.04.2023г. Поддържа в искането, че връчването на заповедта е извършено на 30.05.2023г., което се установява от приложените с искането доказателства, обжалването е станало на дата 14.06.2023г., което е извън 14 дневния срок за обжалване, поради което е просрочено, съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 84 АПК. Поддържа, че представените доказателства са в хипотезата на чл. 239, т. 1 като е налице и хипотезата на т. 5 АПК , поради което се иска отмяна на определението. По искането е постъпил отговор с възражение от С. З. К.. Така подадено искането съдът намира за процесуално допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК предвижда, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Спорът в инстанционното производство е за просрочие на жалбата, подадена на 14.06.2023г. дали е в 14 дневен срок, като е спорен моментът на уведомяване на обжалвания акт. Съдът е приел, че приложеното доказателство за връчване на 30.05.2023г. не установява какво е връчено на З. К., поради което срокът в полза на К. следва се счита спазен за подаване на жалба. В настоящето искане се представят доказателства от пощенски оператор с твърдения, че се установява какво е било връчено с представеното в инстанционното производство доказателство. Дори да е така, това доказателство е било достъпно за страната, която е следвала да докаже момента на връчване на издадения административен акт. Тези доказателства са били достъпни за административния орган и само поради процесуално бездействие да се снабди с тях и да ги представи, делото е останало не попълнено, което не е хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. Тази хипотеза изисква доказателствата или обстоятелствата да не са могли да бъдат известни на страната. Не е налице и хипотезата на чл. 239 т. 5 АПК, която постановява, че актът се отменя, когато страната вследствие нарушение съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото, или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Съдопроизводствените правила при постановяване на Определение 941 от 11.03.2024г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело 34/2024г. са спазени, а въпросът с установяване на момента на връчване на Заповед 0ЗСП/Д-РА-С/6 от 05.05.2023г. и срокът за обжалването й са били предмет на обсъждане от органа при постановяване на Решение 13-РД06-0034/12.12.2023г. като доказателството на л. 33 от административната преписка е видно, че не съдържа отбелязване какво е било връчено на 30.05.2023г., какъвто извод е направил и съдът при постановяване на определението, чиято отмяна се иска. Предвид изложеното искането за отмяна е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, пр. първо АПК, Върховен административен съд, шесто отделение