Решение № 16809 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9362/2019 г.

Решение № 16809 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9362/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу решение № 301/10.07.2019 г. на Административен съд Велико Търново по административно дело № 251/2019 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 10410/05.04.2019 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Според него са установени материалните предпоставки за налагане на ПАМ; неотносимо към мерките е осъществяването по отношение на адресата на мярката на административнонаказателна отговорност; при издаването на административния акт е съобразен принципа на съразмерност, което се е отразило на срока на мерките. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Емика" ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред Административен съд Велико Търново заповед по отношение на "Емика" ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект – ресторант "Свети Валентин" в гр. Горна Оряховица, ул. "Иван Вазов" № 20 А за срок 10 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да съхранява в търговския обект книгата за дневните финансови отчети. Обстоятелствената част на акта съдържа констатации за представяне при проверката на дневните финансови отчети, които не са съхранени в хронологичен ред в прономерована и прошнурована книга за дневните финансови отчети за календарната година. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Издателят на акта е припознал наличието на защитим държавен интерес и е заявил намерение да коригира поведението на търговеца и да се предотврати възможност за незаконосъобразното поведение да се превърне в практика. Определянето на срока на ПАМ е мотивирано с вида, местоположението и големината на търговския обект, защитата на интереса на държавния бюджет; осигуряване на време за създаване на организация по отстраняване на нарушението и важният държавен интерес от преустановяване на нарушението. С първоинстанционното решение е отменена ЗПАМ. Според първостепенния съд предвид признанието на жалбоподателя, в стопанисвания от него обект не се е съхранявала книга за дневните финансови отчети. Срещу нарушителя не бил съставен АУАН, а след като ПАМ се налагали за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения, то наличието на нарушение е предпоставка за налагане на ПАМ. Допълнителен мотив за отмяна на ЗПАМ е несъответствието на акта с целта на закона, заради налагането на мярката преди издаването на НП. Като несъразмерно е определено налагането на мярката за срок 10 дни, доколкото дневните финансови отчети от ФУ се съхраняват в обекта но не са залепени в касова книга; търговският обект е с малки обороти и дружеството работи на загуба. Първоинстанционният съдебен акт е правилен по резултата си. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които осъществяват продажби чрез електронен магазин. Разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от Наредбата /ред. ДВ бр. 111/2013 г./ задължава лицето по чл. 3 да съхранява отпечатаните дневни финансови отчети по чл. 39, ал. 1 в хронологичен ред в прономерована и прошнурована книга за дневните финансови отчети за календарната година, водена в единствен екземпляр за всяко ФУ и съдържаща страници за всеки календарен ден. Дължимо е съхраняването на книгата за текущата година в обекта от лицата по чл. 3 от Наредбата със стационарен обект /чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредбата в цитираната редакция/. Вярна е констатацията на първостепенния съд, че отпечатаните дневни финансови отчети от регистрираното за обекта ФУ не се съхраняват по реда на чл. 39, ал. 5 от Наредбата. Правилно съдът е оценил естеството на неизпълненото от жалбоподателя задължение във връзка с отчетността на оборотите от извършени продажби /вж. наименованието на глава пета от Наредбата/ в контекста на целите на мерките и за постигане на съответствие с принципа за съразмерност. Повечето от заявените от администрацията цели, преследвани с мерките по конкретния административен акт, са несъвместими с целите на ПАМ по чл. 186 и чл. 187 ЗДДС в избраната хипотеза на налагането им по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС. От конкретното нарушение по хипотеза не могат да възникнат вреди за фиска, та съхраняването на "интересите" му с ПАМ е непостижимо. Възпитателното въздействие върху нарушителя е цел на административното наказание, а не и на ПАМ. Преустановяването на нарушението е постижимо чрез простото залепване на дневните финансови отчети в книгата по чл. 39, ал. 5 от Наредбата, за което не е необходим десетдневен срок, а и запечатването на обекта и забраната на достъпа до него всъщност осуетяват изпълнението на задълженията по чл. 39, ал. 5 и чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредбата. Неотносими към избора на срока на ограничението в правната сфера на адресата на мерките са фактите относно вида, големината и местонахождението на търговския обект. Преустановяването на нарушението и превенцията на бъдещи нарушения са постижими и без налагането на ПАМ /с оглед спецификата на конкретното нарушение/, затова и вредите за адресата на мерките са явно несъизмерими с преследваната цел. Административният орган е следвало да се въздържи от издаването на утежняващия административен акт /вж. чл. 6, ал. 5 АПК/. Не се отразява на изхода на касационното производство неправилността на изводите на съда за връзката на ПАМ и административните наказания като мерки на административна принуда. Липсва обусловеност на налагането на ПАМ от осъществяването на административнонаказателна отговорност по отношение на адресата на мярката – чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Ако елементите от фактическия състав, пораждащ правомощието за налагане на ПАМ са и част от състав на административнонаказателна отговорност, то плащането на санкцията в осъществяването на тази отговорност е по хипотеза юридически факт, който следва във времето налагането на ПАМ /арг. от чл. 187, ал. 4 ЗДДС/ и е с правопрекратяващо действие за изпълнението на мярката, а не влияе върху законосъобразността на ЗПАМ – чл. 142, ал. 1 и ал. 2 АПК. Дължимо е оставянето в сила на първоинстанционното решение. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение