Решение № 15021 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7638/2009 г.

Решение № 15021 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7638/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби против решение № 506/27.13.2009 г. по адм. дело № 74/2008 г. на Административен съд - Варна. Директорът на РМД - Варна и началникът на митница - Варна обжалват решението в частта, в която е отменено ППСПДВ № 56/28.09.2007 г. на началника на митница - Варна, в частта, с която Илия Петков Стоянов от гр. Варна, на основание чл. 203, § 2 от Регламент № 2913/92, вр. чл. 745, ал. 2 ППЗМ - поради отклонение на 19.4 мт мазут от митнически надзор, е задължен да заплати публични държавни вземания общо в размер на 2943, 68 лв., от които мито - 324, 73 лв., акциз - 582, 00 лв. и ДДС - 2036, 95 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Илия Петков Стоянов обжалва решението в частта, с която жалбата му, в останалата й част, е отхвърлена и същия е осъден да заплати на ответника деловодни разноски. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Директорът на РМД - Варна и началникът на митница - Варна не се представляват и не ангажират становище по касационната жалба на Илия Петков Стоянов. Ответникът - Илия Петков Стоянов, представляван от адв. Славов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба на Директорът на РМД - Варна и началникът на митница - Варна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, I А отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни: За да постанови обжалвания резултат, Административен съд - гр. Варна, е приел, че на Илия Петков Стоянов законосъобразно е определено вносно митническо задължение за неправомерно въведени на територията на общността 21, 4 мт дизелово гориво. Безспорно е установена разлика в повече (излишък) между декларираното и фактически внесеното количество дизелово гориво, за която разлика е възникнало вносно митническо задължение. Въз основа на СТЕ и обясненията на свидетелите, съдът е приел, че грешките, допуснати при измерването при входящата контрола на кораба, се основават на проявена небрежност по смисъла на чл. 862, т. 2 от Регламент № 2454/93. Следователно не са налице непреодолима сила или непредвидими обстоятелства, които биха могли да обосноват освобождаване от вносно митническо задължение. Обстоятелството, че процесното гориво подлежи на безмитен внос, според съда, също е ирелевантно в случая, тъй като реда за ползване на това облекчение изисква деклариране на стоката, което в случая не е направено. Съдът е приел още, че задължение на капитана на кораба при входяща контрола е да декларира стоките и корабните запаси, поради което правилно, на основание чл. 202, § 3 от Регламент № 2913/92, последният е приет за длъжник на вносното митническо задължение, без значение дали е действал добросъвестно. По отношение на определеното вносно митническо задължение поради отклонение от митнически режим на 19, 4 мт мазут, съдът е приел, че същото е незаконосъобразно вменено на жалбоподателя. В конкретния случай митническите органи са приели липса на стоката, поставена под митнически надзор, обосноваваща се с констатираната разлика от 19, 4 мт мазут по - малко от декларираното количество. Съдът е приел, че за да е налице отклонение от митнически надзор, възпрепятстващ митническия контрол, липсата трябва да е "физическа". В случая такава не е налице, тъй като от заключението на вещото лице, става ясно, че разликата от 19, 4 мт мазут е резултат от несъответствия и допустими грешки в измерванията при входящата контрола, а не се касае до липса на стоката. Решението е правилно. При постановяване на решението си административният съд е установил фактическата обстановка по делото, която е безспорна. Обсъдил е всички представени в хода на административното производство доказателства, тези събрани в съдебното производство - писмени и гласни, както и заключението на съдебно техническата експертиза. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата, съдът е направил законосъобразни правни изводи, които настоящата инстанция споделя и счита, че същите не следва да бъдат преповтаряни. Възражението в касационната жалба на Директорът на РМД - Варна и началникът на митница - Варна, че съдът не е коментирал заключението на вещото лице Белев (по възложената в хода на административното производство експертиза - с възлагателно писмо на Митница - Варна), е неоснователно. С оглед изясняване на спора, по делото е била допусната и изслушана съдебно техническа експертиза, назначена за целите на съдебното производство, която не е била оспорена от страните. Възраженията в касационната жалба на Илия Петков Стоянов също са неоснователни. Съдът е отговорил на оплакванията на същия, касаещи отговорността му за възникналите вносни митнически задължения като капитан на кораба, съгласно разпоредбите на Регламент № 2913/92. Административен съд - Варна е изложил и законосъобразни мотиви относно факта, че принципно митническото законодателство предвижда безмитен внос на гориво, намиращо се в резервоарите на кораб, но в конкретния случай не са изпълнени всички условия, при които възниква това облекчение. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, първо А отделение