Решение № 15231 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2410/2009 г.

Решение № 15231 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2410/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по жалбата на "Юробанк и Еф Джи България" АД против решение № 62 от 3.12.2008 г. на Комисията за защита на личните данни, в частта, с която по жалбата на Мария Стоянова Бояджиева срещу жалбоподателя е прието нарушение на чл. 2, ал. 2 т. 2 и т. 3 от Закона за защита на личните данни. Твърди, че решението е незаконосъобразно, поради противоречието му с материалния закон, а дружеството не е извършило незаконосъобразно обработване на личните данни на физическото лице. Ответникът - Комисия за защита на личните данни в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Заинтересованата страна - Мария Стоянова Бояджиева не изразява становище по жалбата. Жалбата е следва да се приеме за подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради липса на категорични доказателства за датата на връчване на обжалваното решение (в приложените в преписката обратни разписки не е посочено какъв точно документ е изпратен с тях) от надлежна страна - адресат на оспорения административен акт. Същата е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Комисията за защита на личните данни е била сезирана с жалба, подадена от заинтересованата страна - Мария Бояджиева против "Юробанк и Еф Джи България" АД за нарушение на ЗЗЛД, изразяващо се в това, че при извършване на паричен превод в банков клон на банката, е бил копиран неин документ за самоличност, въпреки, че е клиент на банката и като такава фигурира в информационните масиви на същата. С обжалваното решение Комисията за защита на личните данни е приела, че банката е извършила незаконосъобразно обработване на личните данни на лицето, като е нарушила чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗЛД. Не е било прието за основателно възражението, че това обработване е било продиктувано от задължението за прилагане на Закона за мерките против изпирането на пари и, че лицето фигурира в масивите с данните си от личната карта, а при последната банкова операция се е легитимирала със свидетелство за правоуправление. Решението на Комисията за защита на личните данни е постановено от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените със закон правомощия да се произнася по жалби на физически лица при нарушение на правата им по ЗЗЛД - чл. 38 от ЗЗЛД, постановено е и в изискуемата форма. Спазени са административнопроизводствените правила, решението съответства на материалния закон. Безспорно е, че дружеството - жалбоподател е администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД, за което е надлежно регистриран. Не се спори по обстоятелството, че заинтересованата страна е клиент на банката и личните й данни фигурират в информационните масиви. Чрез извършеното, във връзка с банкова операция, копиране на документ за самоличност, банката е осъществила обработване на личните й данни по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, което е станало в нарушение на чл. 2, ал. 2 т. 2 от закона, тъй като за банковата операция не е било необходимо допълнителното им обработване. Документите за самоличност - свидетелство за правоуправление на МПС, представени за удостоверяване на самоличността, в достатъчна в степен индивидуализират лицето, по начин годен да удостовери факта, че то е клиент, за да се достигне до съхраняваните в масивите данни за същото. Както личната карта, копие от която се съхранява в банката, така и свидетелството за правоуправление удостоверяват едни и същи данни за лицето, поради което допълнителното обработване чрез копиране на свидетелството за правоуправление представлява нарушение на изискването за съразмерност - чл. 2, ал. 2 т. 2 от ЗЗЛД. След като банката е разполагала с данните на лицето, допълнителното им обработване не може да бъде законово обосновано с прилагане на ЗМИП. По изложените съображения съдът намира обжалваното решение за постановено в съответствие с материалния закон. Не е налице отменително основани е по чл. 146 от АПК, поради което жалбата следва да се отхвърли. Водим от изложеното, Върховен административен съд