Решение № 13897 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8801/2020 г.

Решение № 13897 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8801/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 427 от 08.07.2020 г., постановено по адм. д. № 271/2020 г. Административен съд – Пазарджик, тричленен състав, е отменил разпоредбата на чл. 15 от Наредба за определяне размера на местните данъци и такси на територията на Община Панагюрище, приета с решение № 722/09.09.2019 г., взето с протокол № 56 на Общински съвет – Панагюрище, като е осъдил Общински съвет Панагюрище да заплати на Окръжна прокуратура – Пазарджик разноски по делото в размер на 20 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Общински съвет – Панагюрище, представляван от председателя Х. Калоянов, чрез пълномощника му адв. Ч. Чавдаров. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Пазарджик е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени подробни доводи в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли протеста на Окръжна прокуратура – Пазарджик против посочената правна норма. Ответната по касационната жалба Окръжна прокуратура – Пазарджик не е взела становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на Общински съвет – Панагюрище е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е не основателна. С решението си Административен съд – Пазарджик е отменил разпоредбата на чл. 15 от Наредба за определяне размера на местните данъци и такси на територията на Община Панагюрище, приета с решение № 722/09.09.2019 г., взето с протокол № 56 на Общински съвет – Панагюрище. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е посочил, че въпросната норма определя размера на данъка върху недвижимите имоти на територията на Община Панагюрище в размер на 1, 4 на хиляда върху данъчната оценка за имотите на територията на гр. Панагюрище и в размер на 2 на хиляда върху данъчната оценка за имотите за селата. Посочено, че нормата на чл. 22 от Закона за местните данъци и такси е обявена за противоконституционна с решение на Конституционния съд № 4 по к. д. № 15/2018 г., поради което следва да се прилага предходната редакция на разпоредбата, която определя данъка в границите от 0, 1 на хиляда до 4, 5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Прието е, че нормата на чл. 15 от наредбата е в противоречие със сега действащия текст на чл. 22 от ЗМДТ, тъй като определя размера на данъка според това къде се намира недвижимия имот. Посочено е, че такова разграничение не съществува в материалния закон и ставката на данъка зависи единствено и само от данъчната оценка на имота и определянето на размера на данъка в зависимост от други критерии противоречи на чл. 60, ал. 1 от Конституцията. Административният съд е приел, че определянето на различна данъчна основа за населените места в зависимост от местоположението им, макар и в пределите на чл. 22 ЗМДТ е извън правомощията на общинския съвет и разпоредбата на чл. 15 от наредбата се явява материално незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Решението на Административен съд – Пазарджик е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Общински съвет – Панагюрище се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд в поради наличие на всички основания за неправилност по чл. 209, т. 3 АПК. По същество основните оплаквания са за неправилно приложение на материалния закон, тъй като нормата на чл. 15 от наредбата съответства на нормата на чл. 22 ЗМДТ. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Настоящата съдебна инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 АПК споделя изцяло и аргументите на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорената разпоредба на чл. 15 от цитираната по-горе наредба. Изложените в касационната жалба доводи, че нормата се намира в съответствие с материалната норма на ЗМДТ биха били верни, ако с чл. 15 от въпросната наредба не са въведени различен размер на ставки на данъка за недвижими имоти според местоположението на недвижими имот, каквито правомощия общинският съвет няма. Като правилно и законосъобразно решението на Административен съд – Пазарджик следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,