Решение № 10120 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5254/2018 г.

Решение № 10120 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5254/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Тончев [ЕГН] срещу Решение № 400 от 21.02.2018 г., постановено по адм. дело № 2707 по описа за 2017 г. на Административен съд – Пловдив, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу Заповед № РД-14-1039 от 05.06.2017 г. на главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" (ОО АА) - Пловдив при Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) – спиране от движение за срок от шест месеца чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация № [номер] на лек таксиметров автомобил "ВАЗ 21102", с peг. [рег. номер на МПС], собственост на жалбоподателя и определяне на място за домуване на автомобила - платен паркинг в гр. Пловдив, бул. "Найчо Цанов" № 24. В касационната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател твърди, че към датата на проверката не е бил уведомен, че по отношение на автомобила му е прекратено действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници. Иска отмяната на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Ответникът – главен инспектор Областен отдел "Автомобилна администрация" – Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № РД-14-1039 от 05.06.2017 г. на главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" (ОО АА) - Пловдив при Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) – спиране от движение за срок от шест месеца чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация № [номер] на лек таксиметров автомобил "ВАЗ 21102", с peг. [рег. номер на МПС], собственост на жалбоподателя и определяне на място за домуване на автомобила - платен паркинг в гр. Пловдив, бул. "Найчо Цанов" № 24. Въз основа на събраните доказателства съдът е установил от фактическа страна, че жалбоподателят е собственик на лек автомобил "ВАЗ 21102", с peг. [рег. номер на МПС]. На 5.06.2017 г. при проверка от органите на автомобилната администрация се установило, че Х. Тончев управлява лек автомобил "ВАЗ 21102", с peг. № [рег. номер МПС], оборудван като такси. Автомобилът имал открита табела "такси", без табела "не работи" на предното стъкло. Имал открит пътен лист № 000034 от 5.06.2017 г. Установено било, че Тончев извършил три курса с автомобила. При проверката се установило, че лекият автомобил не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, с което водачът му е допуснал нарушение на чл. 6, ал. 1, изр. първо, предл. трето от Закона за автомобилните превози. За констатираното нарушение бил съставен АУАН № Серия А-2016 № 234832/5.06.2017 г. Въз основа на констатациите от проверката издателят на административния акт е приел, че на 5.06.2017 г. Х. Тончев е извършил три броя курсове таксиметров превоз на пътници, като лекият автомобил не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, с което са изпълнени предпоставките за прилагане на процесната ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Действително към датата на проверката (5.06.2017 г.) е издадена Заповед № А-751 от 18.05.2017 г. на кмета на община Асеновград, с която на основание чл. 24а, ал. 8, т. 1 от ЗАвтП по заявление на регистрирания превозвач е прекратено действието на Разрешение № 6012-73 от 7.02.2017 г. за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено на ЕТ "П. Цървуланова – В. Цървуланов". По делото е приложено писмо изх. № 14002183/1 от 01.06.2017 г. относно уведомяване на ЕТ "П. Цървуланова – В. Цървуланов" за прекратяване на действието на разрешението. По делото няма доказателства на коя дата е връчено последното писмо. Относно Х. Тончев в качеството му на собственик и водач на автомобила, по отношение на който се прекратява регистрацията, няма никакви доказателства, нито се твърди от ответника, че е изпращано писмо за уведомяването му за прекратяването на действието на разрешението или е извършено уведомяване по друг начин. По арг. от чл. 24а, ал. 1, изр. 2 от ЗАвтП, в случаите, когато водачът извършва дейността от името на регистрирания превозвач, но за своя сметка, водачът е адресат както на разрешението за таксиметров превоз, така и на заповедта по ал. 8 от същия член, с която се прекратява действието на разрешението. Следователно по делото не е установено, че заповедта е влязла в сила към датата на проверката, която в случая съвпада и с датата на издаване на процесния административен акт. По делото няма доказателства също така, че заповедта за прекратяване на действието на разрешението е подлежала на предварително изпълнение. Съгласно чл. 24а, ал. 9 от ЗАвтП заповедите по ал. 8 подлежат на оспорване по реда на АПК, т. е. не е налице допуснато по силата на закона предварително изпълнение. Видно от нейното съдържание, в заповедта за прекратяване на действието на разрешението липсва и разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК на административния орган за допускане на предварително изпълнение. При така установените факти и обстоятелства касационната инстанция приема, че към момента на прилагане на процесната ПАМ прекратяването на разрешението не е произвело действие, поради което не са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ. Заповедта за прилагането й е материално незаконосъобразна – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение