Решение № 9618 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 404/2012 г.

Решение № 9618 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 404/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на адв. С. Хаджиева, като пълномощник на Димитрина Стоянова Тумбалова, срещу решение № 1806/7.11.2011 г., постановено по адм. д. № 1025/09 г., по описа на Административен съд гр. Пловдив /АС/, с което е отхвърлена жалбата на Тумбалова, против Ревизионен акт /РА/ № 260900030 от 30.03.2009 г., издаден от Светла Василиева Пейчева - старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Хасково /сега ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Хасково/, потвърден с Решение № 342 от 27.05.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ОУИ/ - гр. Пловдив при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция по приходите /НАП/. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на закона- касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторката моли да бъде отменено решението и по същество отменен обжалвания РА, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Рашева, в съдебно заседание и писмена защита, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 260900030 от 30.03.2009 г., издаден от Светла Василиева Пейчева - старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Хасково /сега ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Хасково/, потвърден с Решение № 342 от 27.05.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 84 131.80 лв. и лихви за забава при в размер на 34 697.26 лв. и за 2006 г. в размер на 498 354.80 лв., ведно с лихви за забава в размер на 139 119.48 лв. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че за периода 2003 г. - 2007 г. Димитрина Стоянова Тумбалова е получавала само пенсия и не е имала доходи от други източници. За периода 22.12.2003 г. - 2.03.2006 г. Тумбалова е закупила недвижими имоти в землището на с. Бусманци, район Искър, на стойност 15 000.00 лв. и в местността "Ливадето" в землището на с. Кривина, общ. Панчарево, на обща стойност 1 500.00 лв., които с нотариални актове от 14.03.2006 г. са дарени на Евелин Николов Банев - внук на жалбоподателката. По делото са приети и обсъдени от съда 3 броя нотариални актове относно придобиването на четирите броя недвижими имоти от жалбоподателката. От представеното и прието по делото експертно заключение, изготвено въз основа на надлежно възлагане в хода на ревизията за установено съдът е приел, че пазарната цена на процесните четири броя поземлени имоти № 015085 е 352 050.00 лв., № 015086 е 410 780.00 лв., № 015089 е 176 050.00 лв. и № 001016 е 1492 690.00 лв. Подробно съдът е обсъдил представените от Софийска градска прокуратура 6 броя НА, предварителен договор и разписка за платено капаро по него от 4.02.2006 г. които се отнасят за сключен предварителен договор за поземлен имот № 001016, както и приобщените доказателства от досието на Евелин Николов Банев,. От обясненията на Пламен и Силвия Кременлиеви - продавачи на имотите, в местността "Ливадето" съдът е приел, че с пълномощника на жалбоподателката при закупуването на имотите ги е запознал Стефан Петров Пешев и продажната цена на същите са получили в брой от Георги Боянов Милушев - пълномощник по сделката, в деня на подписване на НА. От обясненията на Стефан Петров Пешев, съдът е приел, че Георги Боянов Милушев му се е обадил по телефона и казал, че иска да купи имота, предмет на сделката, като купувачката не е виждал никога и цената на имота, са получени в деня на подписване на НА от пълномощника. Допълнително е представено копие от НА за покупка на имота с дата 16.12.2005 г. При така установеното в хода на ревизията, съдът е приел че законосъобразно от органа по приходите е прието, че пазарните цени на имотите, предмет на покупка от Димитрина Стоянова Тумбалова многократно надвишават стойностите на същите по нотариални актове. Последното обстоятелство се установява и от многократно по-високите стойности при последващата продажба на имотите от внука на жалбоподателката Евелин Банев, което се установява от представените НА, в рамките на един и същи месец - м. март 2006 г. за имот в Бусманци, който преминава като собственост през няколко лица в рамките на един месец, а имотът в местността "Ливадето" се прекупува и продава в период м. 12.2005 г. -м. 05.2006 г. С оглед изложеното съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което и правилно по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е определена данъчната основа на жалбоподателката и съответно размера на дължимия данък определен по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), за процесните 2005 и 2006 г. Подробно съдът е обсъдил показанията на свид. Милушев и Дишлиев изслушани в хода на съдебното производство, както и приетите без оспорване от страните първоначална и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, по които вещото лице е дало условно пресмятане на стойностите на началното салдо и паричните потоци /приходи и разходи/, в т. ч и по отношение на Стоян Тумбалов, поради липса на конкретни доказателства по делото в тази насока. При така установеното на първо място, съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателката за допуснати нарушения на процедурата по възлагане и извършване на ревизията. Приел е, че процесното ревизионно производство е започнало със ЗВР № 800664/20.10.2008 г. /връчена на ревизираното лице на 21.10.2008 г./, в която е определен срок за приключване на ревизията до 20.11.2008 г. С последваща ЗВР № 800738/21.11.2008 г. срокът е продължен до 20.01.2009 г., т. е. законоустановения тримесечен срок за приключване на ревизията по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ДОПК. Със ЗВР № 900030/20.01.2009 г. срокът за приключване на ревизията е продължен до 20.02.2009 г., т. е. с още един месец, съгласно чл. 114, ал. 2 от ДОПК. В случая, на 06.03.2009 г., когато е връчен РД на ревизираното лице, до Началник сектор "Ревизии и проверки" е изпратено и уведомление за изготвен РД № 900030 от 6.03.2009 г., който още в същия ден е издал заповед за определяне на компетентен орган № К 900030/6.03.2009 г. Подробно е обсъдил разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК и е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, тъй като е констатирано, че получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Позовал се е на разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК, съгласно която в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него. За процесните ревизирани периоди от жалбоподателката са извършени разходи /покупки на недвижими имоти/, които очевидно надвишават значително декларираните и /или получените приходи и/или доходи. Именно липсата на несъмнени данни за произхода на средствата, с които са закупени от жалбоподателката поземлени имоти № 015085, № 015086, № 015089 и № 001016, дарени впоследствие на внука й - Евелин Банев, и реализирани от него, на стойности, значително надвишаващи цената на придобиването им от Тумбалова, посочена в нотариалните актове, както и наличието на разминавания на стойностите на въпросните имоти, съгласно нотариалните актове и съгласно предварителния договор, според съдът е наложило извършване на ревизия по особения ред предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. При определяне на данъчната основа по реда на ал. 2 от ДОПК, законосъобразно съдът е приел, че органите по приходите са използвали пазарната цена на процесните недвижими имоти, като обстоятелство по чл. 122, ал. 2, т. 7 от ДОПК, като са се позовали на заключението на назначената и изготвена в хода на ревизионното производство оценъчна експертиза на вещото лице инж. Маргарита Попова, която е дала заключение за пазарната цена на процесиите недвижими имоти, определена по метода на сравнимите и неконтролирани цени между независими търговци, по смисъла на § 1, т. 10, б. "а" от ДР ДОПК и чл. 5 и сл. от Наредба № 5 от 26.02.1999 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (отм.). Вещото лице е извършило необходимите проучвания на пазара на недвижими имоти в региона - както на офертни сделки, така и на реални сделки с недвижими имоти, извършвани през процесния период, като е извършило и съответните корекции, с оглед конкретиката на случая. Предвид обстоятелството, че експертизата е възложена в съответствие с процесуалния ред, визиран в ДОПК и при определяне на пазарната цена на недвижимите имоти, вещото лице е работило в съответствие с действащата към датата на сделките Наредба № 5 на Министерство на финансите, като е приложен методът на сравнимите контролирани цени между независими търговци и като обективно и компетентно изготвено, съдът го е кредитирал изцяло. Приетите в хода на съдебното обжалване заключения на ССЕ не са кредитирани от съда, тъй като по делото, липсват доказателства, че паричните средства от трудова и стопанска дейност, в приетите от вещото лице размери, са били спестени и са били налични /изцяло или отчасти/ в патримониума на жалбоподателката, към 1.01.2003 г., при положение, че за всички посочени периоди до 2002 г. /вкл./ жалбоподателката и членовете на домакинството й, нормално са правили разходи за издръжка и други разходи. Показанията на разпитаните свидетели по делото като общи и неконкретизирани по отношение на правнорелевантните факти в процеса, касаещи реализирани доходи от трудова и от селско - стопанска дейност, също не са кредитирани от съда. Подробно съдът е обсъдил материалната доказателствена сила на нотариалния акт, като официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ГПК (отм.) и съответстващия му чл. 179, ал. 1 от ГПК, която се разпростира по отношение на фактите, които според длъжностното лице са се осъществили пред него - действията и изявленията на трети лица. Съдържанието на документа, макар и да е удостоверено от длъжностното лице е извън обхвата съгласно чл. 143 от ГПК (отм.) и съответстващия му чл. 179, ал. 1 от ГПК, поради което и цената посочена в НА, не е обвързана с действително платената, която подлежи на доказване в ревизионно производство, по реда на чл. 122 от ДОПК. Решението е правилно. Въз основа на установената фактическа обстановка по делото в съответствие със съдопроизводствените правила, съдът правилно е приложил материалния закон. На първо място е неоснователен довода в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процедурата по възлагане на ревизията. Този довод е бил предмет на разглеждане от първоинстанционният съд и изложените от него мотиви се споделят изцяло от настоящият състав, поради което не следва да бъдат повтаряни, а доводите за нищожност на РА са неоснователни. Неоснователен е довода в касационната жалба за неправилно приемане от съда, че по отношение на касаторката са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. По делото няма спор и се установява от доказателствата по делото, че касаторката е придобило чрез покупко-продажба четири броя недвижими имоти, подробно индивидуализирани в мотивите на обжалвания съдебен акт. В нотариалните актове са посочени цени на придобиване, за определяне на пазарните цени на които, от органа по приходите е назначено изготвяне на експертно заключение. Въз основа на заключението съдът е приел, че пазарната цена на поземлените имоти е многократно по-висока от придобивните цени по приетите нотариални актове. На следващо място безспорно е установено, че процесните имоти са прехвърлени от касаторката на внука й чрез дарение и продадени от последния в рамките на няколко месеца, след първоначалната покупко-продажба от касаторката. При последващата продажба имотите са продадени от внука на касаторката на цени многократно надвишаващи цените на придобиване. Именно тези безспорно установени факти, правилно са приети от органа по приходите и съда, че налагат на извода, че получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Налице са и предпоставките на чл. 123, ал. 1 от ДОПК, съгласно който в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него. За процесните ревизирани периоди от касаторката са извършени разходи /покупки на недвижими имоти/, които очевидно надвишават значително декларираните и/или получените приходи и/или доходи. Неправилно касаторката счита, че посочените предпоставки са налице, когато органът по приходите е установил укрити доходи или приходи, т. е. различаващи се от декларираните. Факта, че лицето не е декларирало доходи, не налага на извода за липса на такива и именно по реда на чл. 122 от ДОПК се установява техния размер, респ. данъчната основа за облагане. В тази насока подробни доводи са изложени в обжалваното решение, поради което не следва да бъдат повтаряни от настоящият състав. Допълнителни и необсъдени от първоинстанционния съд съображения, в тази насока не са изложени в касационната жалба. Неоснователно досежно размера на облагаемата основа касаторката се позовава на разпоредбата на чл. 24 от ЗОДФЛ (отм.), респективно чл. 33, ал. 1 от ЗМДТ. Тези разпоредби са приложими при ревизия по общия ред, а в конкретния случай при установено наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, правилно от органа по приходите данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2, т. 7 от ДОПК, а именно, чрез определяне по надлежния ред на пазарната цена на процесните недвижими имоти. Неоснователен е довода за приложение на разпоредбите на ЗЗД, досежно договорите за продажба, както и доказателствената сила на нотариалния акт, тъй като същите подробно са обсъдени от АС и изложени в мотивите на обжалвания съдебен акт, поради което не следва да бъдат повтаряни от настоящия състав. В тази насока не може да бъде споделен довода на касатора, че нито едно заключение на вещо лице за определяне на пазарни цени, не може да е годно доказателство, оборващо истинността на нотариалните актове. Подробно съдът е изложил доводи защо кредитира заключението на изготвената в хода на ревизионното производство оценъчна експертиза на вещото лице инж. Маргарита Попова, която е определила пазарната цена на процесните недвижими имоти по метода на сравнимите и неконтролирани цени между независими търговци, по смисъла на § 1, т. 10, б. "а" от ДР ДОПК и чл. 5 и сл. от Наредба № 5 от 26.02.1999 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (отм.). При липса на ангажирана от касаторката експертиза в хода на съдебното обжалване и спазване на процедурните правила при назначаване на оценъчната експертиза в хода на ревизионното производство, правилно съдът е приел, че последната следва да бъде кредитира, като компетентно изготвена, тъй като е съобразена с нормативния ред за определяне на пазарна цена за целите на данъчното облагане. Доводите за неправилно позоваване от съда на документи предоставени от СГП, макар и основателни не налагат на извода за неправилност на обжалваното решение. Действително представените от СГП документи са свързани с част от процесните имоти, но не са свързани с касаторката, тъй като същата не е била страна по предварителния договор за покупко-продажба, но предвид установеното, че действителната пазарна ценна на имотите многократно надвишава посочената в нотариалните актове е достатъчно основание за преминаване към извършване на ревизия по особения ред по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Неоснователен е довода в касационната жалба за наличие на положително начално салдо към 1.01.2003 г., които средства като налични са използвани от касаторката за придобиване на имотите. Така както е посочил АС, не са ангажирани доказателства за начина на съхранение, респективно наличност на проверявания от вещите лица паричен поток за период от 1959 г. до 2006 г. Предвид на изложеното не са констатираха твърдяните от касаторката отменителни основания, поради което решението на АС като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед крайният съдебен акт и изричната претенция на процесуалния представител на ответника по касационната жалба, Димитрина Стоянова Тумбалова, следва да заплати на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП сумата от 15 576 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК