Решение № 10586 от 5.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16824/2013 г.

Решение № 10586 от 5.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16824/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петко Маринов Чардаков, гр. Пазарджик, ул. "Княгиня Мария Луиза" ) 123 срещу решение № 607 от 31.10.2013 г. на Административен съд, гр. Пазарджик, постановено по административно дело № 747/2013 г. С обжалваното решение съдът изменил заповед № 1475/2013 от 29.07.2013 г. на началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пазарджик, с която на Чардаков, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността като определил срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не изследвал пълно, всестранно и обективно всички доказателства по делото. Сочи, че съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК като фактически и правни основания за издаване на оспорената заповед органът посочил "обстоятелства отразени в съдържанието на акта", т. е. безспорно е установено, че органът приел за дата на извършване на нарушението тази, отразена в акта, а именно 27.07.2013 г. Съдът приел за установено, че актът е съставен на 28.07.2013 г. и тъй като в акта е посочено, че нарушението е извършено в гр. Пещера на 27.07.2013 г. в 0, 20 часа приел, че е налице техническа грешка, която не влияе на законосъобразността на оспорената заповед. Сочи, че нарушението не е установено в гр. Пещера, а в гр. Пазарджик, а актът е съставен на 27.07.2013 г. като е извършена неизвестно от кого поправка на датата. Счита, че няма пречка акта да е съставен на една дата, а да е подписан на друга. Наред с това сочи, че ако в акта е налице техническа грешка неясно защо в заповед № 20085/2013 г. от 29.07.2013 г. на началник сектор "Пътна полиция", с която му е наложена принудителна административна мярка спиране на пътното превозно средство от движение за срок от един месец, нарушението също е посочено като извършено на 27.07.2013 г. С оглед на установената чрез разпечатката от техническото средство, с което е измерена концентрацията на алкохол в кръвта, датата на извършване на нарушението - 28.07.2013 г., то оспорената заповед се явява незаконосъобразна. Съдът като е приел, че нарушението е извършено в гр. Пещера на 28.07.2013 г., а в заповедта е посочено 27.07.2013 г. в гр. Пазарджик, то очевидно твърдяното нарушение не е извършено от касатора. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Костадин Узунов, Адвокатска колегия, гр. Пазарджик. Ответникът по касационната жалба - началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пазарджик, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обоснован е изводът на съда за законосъобразност на наложената принудителна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Несъмнено е налице фактическо основание за издаване на заповедта и факта на управляване на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта не се оспорва от касатора. От доказателствата по делото твърдяните от касатора спорни факти са установени като в случая действително се касае за допуснати фактически грешки. По същество тези грешки не влияят на доказателствената сила на акта по смисъла на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, след като касаторът не е установил по надлежния ред различна фактическа обстановка. Решението като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че на 28.07.2013 г. на Чардаков бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 1475. С акта било установено, че на 27.07.2013 г. около 0, 20 часа, в гр. Пещера, по ул. "Кочо Честименски", управлявал собствения си лек автомобил, регистрационен № РА 5318 ВК след употреба на алкохол - 0, 94 промила, установени с техническо средство. На Чардаков бил издаден талон за медицинско изследване № 0298182, който той подписал и получил, но не дал кръвна проба. Със заповед № 1472/2013 от 29.07.2013 г. началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи издал, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДВП, за извършено на 28.07.2013 г. в гр. Пазарджик, ул. "Кочо Честименски", нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение 1 ЗДвП, принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността. Като основание за издаване на заповедта органът посочил акт № 1475 от 28.07.2013 г. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че заповедта съответства на материалния закон, тъй като надлежно е установено управляване от Чардаков на моторно превозно средство след употреба на алкохол - 0, 94 промила. Приел, че действително в акта е посочена като датата на извършване на нарушението 27.07.2013 г., но акта е издаден на 28.07.2013 г., на същата датата е връчен и получен от Чардаков, на същата дата му е издаден и получен от него талон за медицинско изследване, поради което е допусната техническа грешка, която не влияе на законосъобразността на оспорената заповед. Приел, че органът незаконосъобразно определил срока на наложената марка - до решаване на въпроса за отговорността, но без да определи като краен срок не повече от шест месеца, съобразно чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, поради което го изменил в частта за срока. В останалата част съдът приел, че оспорената заповед е законосъобразна. Този извод на съда е правилен. Видно от касационната жалба касаторът твърди наличие на три порока на обжалваното съдебно решение - нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост. Доводите, които излага в подкрепа на тези отменителни основания са само досежно неправилно приложение на материалния закон и се свеждат до преценката от съда на установеното разминаване в датата, посочена като дата на извършване на нарушението в акта за установяване на административно нарушение и посоченото в оспорената заповед, както и посоченото в съдебното решение място на извършване на нарушението. Вярно е, както твърди касаторът, че в акта за установяване на административно нарушение е посочено, че нарушението е извършено в гр. Пазарджик, по ул. "Кочо Честименски". Същото е посочено и в оспорената заповед. В мотивите на съда, при излагане на фактическата обстановка по делото, съдът действително вписал като място на извършване на нарушението гр. Пещера, ул. "Кочо Честименски". Видно е, че съдът е допуснал техническа грешка в мотивите на акта си, но това обстоятелство не рефлектира върху правилността на съдебното решение, тъй като съдебното решение е диспозитива, а не мотивите. Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви. Тази очевидна техническа грешка по никакъв начин не е повлияла на правилността на изводите на съда, обективирани в решението. С оглед на изложеното доводът на касатора за неправилност на съдебното решение е неоснователен. Съдът макар и да посочил неправилно населеното място, в което било установено нарушението, изградил изводите си на основата на посоченото в акта за установяване на административно нарушение и на заповедта, като надлежно ги приобщил към доказателствата по делото. Вярно е също, както твърди касаторът, че в акта за установяване на административно нарушение органът посочил, че нарушението е извършено на 27.07.2013 г. около 0, 20 часа, а в оспорената заповед е посочена дата на извършване 28.07.2013 г. Но е вярно също, че актът е издаден на 28.07.2013 г. подписан е лично от касатора на 28.07.2013 г., тестът с техническо средство е извършен на 28.07.2012 г. в 0, 27 минути, талонът за медицинско изследване също е издаден на 28.07.2013 г., касаторът се е подписал, като е вписан краен част на явяване в болницата 1, 45 часа. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства водачът, на когото е установен алкохол в кръвта с техническо средства трябва да се яви в съответното болнично заведение в срок до 45 минути. Всички тези факти не се оспорват от касатора. Съвкупната преценка на доказателствата по делото сочи, че в оспорената заповед № 1475/2013 от 29.07.2013 г., с която на касатора е наложена принудителната мярка, органът правилно отразил датата на извършване на административното нарушение. Допуснатата от актосъставителя техническа грешка не би могла да се отрази на законосъобразността на акта, защото наличните по делото доказателства ясно установяват релевантния факт. Дори и да се приеме за верен довода на касатора, че е налице несъответствие между посочената в заповедта дата на извършване на нарушението и тази, посочена в акта, то сам по себе си актът е посочен като фактическо основание за издаване на заповедта и следователно, посочената в него дата на извършване на нарушението е включена във фактическите основания за издаване на оспорената заповед. А съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по закона имат доказателствена сила до доказване на противното. Касаторът не оспорва факта, че актът е редовно съставен. Следователно, дори и да се приеме довода на касатора установеното несъответствие не може да обоснове незаконосъобразност на оспорената заповед. Безспорно органът, издал оспорената заповед, е следвало, след като установил допуснатата в акта очевидна техническа грешка да предприеме необходимото за нейното отстраняване, но нейното неотстраняване не може да елиминира установения с акт и с талона за медицинско изследване факт на извършване на нарушението на 28.07.2013 г. в 0, 20 часа. Противното би било правен формализъм в неговия негативен аспект. Поради изложеното съдът счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Касаторът не сочи конкретни доводи в подкрепа на твърдяните други две отменителни основания. При извършената проверка съдът не констатира допуснати от първоинстанционни съд процесуални нарушения, а обжалваното съдебно решение е обосновано. Поради това същото е правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебно проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд