Решение № 5684 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14034/2019 г.

Решение № 5684 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14034/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на ДФ"Земеделие" /ОД на ДФ3 Ямбол, подадена чрез юрск. Рункова, против решение № 198/11.10.2019 г., постановено по адм. дело № 164/2019 г. по описа на Административен съд Сливен. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да се отхвърли жалбата срещу издадения акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/, или делото да се върне за ново разглеждане от административния съд. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по жалбата – "Енерджи инвест БГ" гр. Сливен - в писмен отговор, подаден от адвокат Начков, процесуален представител на управителя на дружеството И. Д., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, по жалба на "Енерджи инвест БГ" гр. Сливен, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 11 от 12.03.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция – Ямбол на Държавен фонд "Земеделие" и преписката е изпратена на директора на ОД на ДФЗ Ямбол за издаване на решение за финансова корекция по реда на чл. 69 и сл. от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове / ЗУСЕСИФ/ по отношение на "Енерджи инвест БГ" гр. Сливен по договор № 20/06/1/0.0.1900/25.01.2016 г. за отпускане на финансова помощ по подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по ПСРС 2014-2020, съобразно дадени указания в мотивите на решението. С процесния АУПДВ от 12.03.2019 г. директорът на ОД Земеделие" Ямбол, в качеството си компетентен орган по смисъла на чл. 20а, ал. 1 и 4 ЗПЗП, е отказал изцяло плащането на финансовата помощ в размер на 24 447, 50 лв., представляваща второ плащане по договор № 20/06/1/0.0.1900/25.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ и е определил за възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв., представляваща първо плащане по договора, ведно с лихви, на основание чл. 9, ал. 1, т. 9 от договора, чл. 38, ал. 1, т. 9, чл. 18, ал. 1 и чл. 13, ал. 1, т. 2 и ал. 7 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ на млади земеделски стопани" /нар. тук Наредбата/, чл. 20а, ал. 1 и ал. 4 ЗПЗП и чл. 165 и сл. ДОПК. Административният орган е отчел след подадена заявка за второ плащане, че без да е заявено, поискано и получено одобрение от ДФЗ – РА в стопанството на бенефициера са включени – обработвани допълнителни и непосочени в бизнес плана видове култури – очертани площи с люцерна в размер на 231, 300 дка за кампания 2017/2018. При тази фактическа установеност, е издаден АУПДВ, който е приет от съда за незаконосъобразен. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване на процедурата за установяване по основание и размер на публично държавно вземане. Приел е, че оспорения акт е издаден по чл. 166 вр. чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК и на основание чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП, в нарушение на особения ред и основания на специалния закон ЗУСЕСИФ, приложим в случая. Според съда, с влизането в сила на ЗУСЕСИФ /Обн., ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г, в сила от 25.12.2015 г. /, обществените отношения във връзка с предоставяната от Европейските структурни и инвестиционни фондове безвъзмездна финансова помощ, включително средства от ЕЗФРСР /чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ/, се регулират от този закон и непротиворечащите му нормативни актове, поради което, редът за установяване на публични вземания на ДФЗ е този на ЗУСЕСИФ. ЗУСЕСИФ е законът, който предвижда специален ред в смисъла на чл. 166, ал. 1 ДОПК за установяване на неправилно изплатените средства по проектите и за отмяна на финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ чрез финансова корекция – чл. 69 и следващите. Редът по чл. 166 ДОПК е приложим до влизането в сила на специалния закон, а след влизането му в сила – в хипотезата на чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ, но след окончателното плащане по проект. Според съда в потвърждение е и разпоредбата на чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр. 2/31.01.2018 г.), приложима на основание пар. 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ, която препраща за производствата по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. към реда и условията на ЗУСЕСИФ за всички мерки и подмерки извън тези по чл. 21, параграф 1, б. "а" и "б" ("Инвестиции в развитието на горските площи и подобряване на жизнеспособността на горите"), чл. 28 ("Агроекология и климат"), чл. 29 ("Биологично земеделие"), чл. 30 ("Плащания по "Натура 2000" и Рамковата директива за водите"), чл. 31 ("Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения"), чл. 33 ("Хуманно отношение към животните") и чл. 34 ("Екологични услуги и услуги във връзка с климата в горското стопанство и опазване на горите") от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г., в които не попада бизнес плана на жалбоподателя по подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по ПСРС 2014-2020. Като е приел, че допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено, първоинстанционният съд е отменил обжалвания пред него АУПДВ само на това основание. Не са изложени мотиви по преценка на събраните доказателства и доказателствени средства по съществото на спора относно материалната законосъобразност и обоснованост на акта. Решението е неправилно. В случая е отказано второ плащане и е установено задължение за връщане на полученото първо плащане по сключения с жалбоподателя договор, поради неизпълнение на нормативното задължение по чл. 38, ал. 1, т. 9 вр. с чл. 18, ал. 1 и чл. 13, ал. 1, т. 2 и ал. 7, както и чл. 45, т. 6 от Наредбата, както и на договорно задължение, уговорено в чл. 9, ал. 1, т. 9 от Договора. Безспорно заявлението за подпомагане е подадено и одобрено за финансиране след влизането в сила на ЗУСЕСИФ, както и производството по издаване на АУПДВ е започнало след тази дата, но решаващият съд неправилно е приел, че процедурата по оспорения акт е следвало да се проведе по реда на ЗУСЕСИФ, тъй като след влизане в сила на ЗУСЕСИФ единствено и само по реда на чл. 73 и сл. от ЗУСЕСИФ и при основанията по чл. 70 от ЗУСЕСИФ, с решение за финансова корекция, е допустимо установяване по основание и размер на публичното вземане, представляващо връщане на изплатено първо плащане по договор. Правилно съдът е приел, че процесната мярка попада в изброените в чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, но не е съобразил, че съгласно пар. 12, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗПЗП /ДВ, бр. 20 от 2018 г./ започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките по ПЗСР за периода 2007 - 2013 г. и мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014-2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане периода на мониторинг. Процесното производство за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се провежда по реда на Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ на млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., която наредба е издадена преди влизане в сила на ЗИД ЗПЗП. Това производство не е и приключило, тъй като не е изтекъл периода на мониторинг /изтичането на срока в който съответният бенефициент е длъжен да спазва договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/. Т. е за процесното производство не е приложим редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. В този смисъл е и параграф 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ /ДВ, бр. 2 от 2018 г./ "Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент /ЕС/ № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИО/ № 352/78, (ЕО) № 165/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Т. е обратно на приетото от административния съд, ЗУСЕСИФ е приложим, само когато не е предвиден друг ред по смисъла на изброените в текста регламенти, ЗПЗП и наредбите по прилагането му. С оглед на гореизложеното в случая не следва да се провежда процедура по ЗУСЕСИФ и съответно да се издава решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ. Директорът на ОД на ДФ"Земеделие" правилно е процедирал и е установил размера на публичното държавно вземане по общия ред за установяване на такъв вид вземания по реда на ДОПК чл. 166 и сл. По изложените съображения постановеното от административния съд решение, с което е отменен оспорения пред него АУПДВ се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова подлежи на отмяна. Административният съд не е извършил проверка за законосъобразността на оспорения акт по съществото на спора, нито е изложил мотиви по преценка на изложените в акта фактически основания във връзка със събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Ето защо и на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, с оглед допуснатото съществено процесуално нарушение от съда – липса на мотиви по съществото, препятстващо възможността и правото на страните за защита, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във ВАС. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,