Решение № 7153 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 534/2012 г.

Решение № 7153 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 534/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Изпълнителният директор на Държавен фонд " Земеделие " е подал касационна жалба срещу решението от 11.11.2011 г. по адм. дело № 1434/2011 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е бил отменен издадения от този орган акт № 01-6500/27376 от 9.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 13 487,23 лева по отношение на Георги Димитров Богоев във връзка с подаденото от него общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер УИН/16/130509/41731. Направено са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Направено е и искане за намаляване на размера на възнаграждението за адвокатска защита на ответника поради прекомерност. Ответникът Георги Димитров Богоев е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Георги Димитров Богоев подал до Държавен фонд "Земеделие" общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер УИН/16/130509/41731, като заявил за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ 50 парцела, с обща площ от 120, 56 хектара. Въз основа на заявлението на земеделския производител били оторизирани суми в размер на 19 565, 96 лева по Схемата за единно плащане на площи и в размер на 9 101,54 лева - по национално доплащане. Впоследствие, Министерството на земеделието и храните извършило допълнителни проверки, резултатите от които били предадени на Държавен фонд "Земеделие" с писмо № 02-04-09/3846 от 20.11.2009 г. При повторната оценка на допустимите за подпомагане площи, била намалена годната за подпомагане площ по заявлението на Георги Богоев, както и част от оторизираната субсидия. С акт № 01-6500/27376 от 9.04.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" по отношение на Георги Димитров Богоев било установено публично държавно вземане в размер на 13 487,23 лева. От правна страна, съдът приел, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. В акта липсвали мотиви относно площите, които са били приети като недопустими за подпомагане, както и пояснение относно определянето на сумата, с която била намалена оторизираната субсидия. Съдът изслушал заключение на вещо лице, според което при извършените административни проверки през 2009 г. по заявлението на Георги не са били установени площи, недопустими за подпомагане. При очертаване на допустимите площи през 2010 г. имало допуснати технически грешки, откъдето произтичали разликите в площите. Поради това съдът отменил издадения административен акт. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснато от административния съд противоречие с материалния закон. Оспорват се направените от съда изводи за процесуални и материалноправни нарушения при издаването на акта за установяване на публични държавни вземания. От заключението на вещото лице се установявала недопустимост за подпомагане за един от заявените парцели. Тъй като част от субсидията била получена неправомерно, тя подлежала на връщане, без оглед субективното отношение на земеделския производител. Актуалната информация за обхвата на площите, допустими за подпомагане сочела, че земеделският стопанин още при очертаването е знаел, че заявява площи, които са необработвани. Касационната инстанция намира, че изводите, направени в оспореното решение, съответстват на закона и на правилата на формалната логика. Липсата на фактически основания за издаването на административния акт представлява съществено процесуално нарушение, водещо само по себе си до отмяната на акта. Допуснатото нарушение не може да бъде санирано със събирането на доказателства в съдебното производство, в частност с позоваването на заключението на допуснатата по делото техническа експертиза. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г., е следвало да се интерпретира в съдържанието на административния акт заедно с индивидуализиращи случая констатации за наличието на неточна информация, предоставена от самия земеделски производител. За да се приеме, че получените суми са недължимо платени и подлежат на възстановяване, актът следва да съдържа, както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. Този извод се налага при логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, която урежда изключение от общото правило, според което при недължимо плащане, земеделският стопанин възстановява въпросната сума заедно с лихва. При издаването на административния акт компетентният административен орган има задължение да изложи конкретните факти, въз основа на които да установи, че отсъстват условията за отпускане на помощта и че подаденото от земеделския производител заявление е нередовно. При положение, че това не е направено, съдът не би могъл да провери верността на формираната от органа преценка за неправомерно получаване на субсидията и да приеме, че земеделският производител има публично задължение към разплащателната агенция. Съдът не може да замести със свои липсващите констатации на административния орган, тъй като се произнася по законосъобразността на административния акт съобразно съдържанието, с което е издаден. Поради това касационната инстанция приема, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на жалбоподателя не се дължи юрисконсултско възнаграждение. Пред касационната инстанция не е представен документ за направени от ответника разходи за възнаграждение на адвокат, поради които направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност на възнаграждението не следва да се разглежда. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд