Решение № 13158 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13152/2016 г.

Решение № 13158 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13152/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ЕТ "М.-М. Д.-М. Д." със седалище и адрес на управление в гр. Г., област С. З., подадена чрез адв. Д. Г., срещу решение № 219 от 26.09.2016 г., постановено по адм. дело № 167/2016 г. от Административен съд - С. З.. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново по съществото на спора, с което да се прогласи за нищожен оспорения административен акт, алтернативно същият да бъде отменен, а преписката - върната на административния орган за ново произнасяне. Претендират се и разноски за двете инстанции. Ответникът - заместник изпълнителният директор на ДФЗ, чрез упълномощения си представител юрк. Д. П., в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Прави и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Старозагорския административен съд е образувано по жалба на ЕТ "М.-М. Д.-М. Д." срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-240-2600/6382 от 27.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която на жалбоподателя е отказано плащане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) за следните парцели: 10416-108-1-1 за площ от 1,67 ха, 10416-273-1-1 за площ от 0.70 ха, 10416-53-1-1 за площ от 0.81 ха, 10416-88-1-1 за площ от 1.50 ха, 10416-92-1-1 за площ от 0.44 ха или общо 5.12 ха за сумата от 4936 лв. Жалбоподателят е поискал и обявяване нищожността на уведомителното писмо. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на едноличния търговец срещу обжалваната част на процесното уведомително писмо и е отхвърлил искането му за обявяване на нищожността на акта. Доколкото първоначално с жалбата е било атакувано уведомителното писмо и в частта му, с която е отказано плащане и за парцели 18280-144-1-4 за площ от 1.85 ха и 18280-81-1-3 за площ от 6.47 ха, поради двойното им заявяване, и предвид оттеглянето на жалбата в тази й част, съдът е прекратил производството по делото по отношение оспорването на акта за последните два парцела. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, определен от чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и в предписаната форма, а освен това не било налице произнасяне извън предмета на заявлението за подпомагане. Поради това съдът е приел, че няма основание да се обяви нищожността на уведомителното писмо. Като правно основание за постановения отказ за подпомагане за оспорените парцели били посочени чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП и чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. Съдът е приел за безспорно, че приетите за наддекларирани площи по СЕПП не попадат в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", одобрен със Заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните. Тъй като тази заповед не била оспорена и предвид даденото с т. 2 на ТР № 8/11.12.2015 г. по т. дело № 1/2015 г. на ОС на колегиите на ВАС разрешение на въпроса относно правната природа на тази заповед, е приел също, че по отношение на едноличния търговец, респ. Разплащателната агенция бил налице влязъл в сила индивидуален административен акт, определящ допустимите, респ. недопустимите за подпомагане площи по см. на чл. 33а от ЗПЗП и Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. При това положение Разплащателната агенция действала в условията на обвързана компетентност спрямо одобрения специализиран слой и нямало как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година. Поради това и съображенията, относими към въпроса за допустимостта на обжалването на Заповедта на МЗХ, не можело да бъдат разглеждани в настоящото производство като основания да се извърши косвен съдебен контрол върху законосъобразността на този акт, който въпрос бил с преюдициално значение. Със същите съображения съдът е приел за неотносим и въпроса относно законосъобразността на теренните проверки, чрез които е изготвен специализирания слой. По делото е била изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която изцяло потвърждава констатациите от уведомителното писмо. При постановяване на решението си съдът се е позовал на нея като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните. Обжалваното решение е правилно. Видно от данните по делото, със заявление с УИН 24/260514/85132 ЕТ "М.-М. Д.-М. Д." е заявил за подпомагане по СЕПП и СПП общо 17 парцела с обща площ от 100 ха като постоянно затревени площи (ливади за косене) в землището на с. В. и община Г., област С. З. За декларираните данни в заявлението на кандидата са извършени административни проверки за определяне на допустимите за подпомагане площи. В резултат на извършените кръстосани проверки е установено застъпване от общо 8.324 ха с декларирани от други кандидати за подпомагане площи. В тази връзка жалбоподателят е бил уведомен за установено наличие на площи, заявени от повече от един кандидат и му е указано, че следва да представи доказателства за правното основание за ползване на застъпената площ. За БЗС 18280-81-1 и 18280-144-1 установените застъпвания са в общ размер от 8.315 ха. От страна на едноличния търговец не са били представени доказателства за правното основание за ползване на тези имоти, поради което застъпванията не са разрешени в негова полза. Неизяснени са останалите застъпвания с обща площ от 0.0055 ха в кадастрални имоти 18280-000-391 и 18280-000-453. След разпределение на застъпените площи в свободните допустими площи ЕТ "М.-М. Д.-М. Д." е санкциониран за 0.00 ха от неизяснените застъпвания. Според заключението от СТЕ неотстранените застъпвания са правилно определени. Доколкото обаче в производството пред първата инстанция жалбоподателят е оттеглил жалбата си по отношение на двете БЗС с неразрешени в негова полза застъпвания и съдът е прекратил делото в тази част, и доколкото решението с характер на определение не е било обжалвано и съответно е влязло в сила, произнасяне по отношение на това правилно ли са били определени застъпванията не се дължи и от настоящата инстанция. При извършените административни проверки, е установено също, че част от 5.12 ха от общо декларираната площ попада извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". Недопустимите площи са установени за пет от заявените парцели, всички находящи се в землището на с. В.. По отношение на заявените от жалбоподателя площи са били извършени теренни проверки от ОСЗ - Г., видно от представените по делото на CD протоколи № SZR-07-GD - 14433/05.11.2014 г. за специализирана теренна проверка на място на физически блокове от 17.10.2014 г. в землището на с. В., община Г. и № SZR-08-VP - 13990/05.11.2014 г. за специализирана теренна проверка на място на физически блокове от 16.10.2014 г. в землището на с. В., община Г. . Със заповед на министъра на земеделието и храните № РД-09-807 от 05.12.2014 г. е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. като част от СИЗП на земеделските парцели. Срещу тази заповед видно от данните по делото, ЕТ "М.-М. Д.-М. Д." е подал възражение. В представената по делото административна преписка фигурира отговор на това възражение, от съдържанието на което се установява, че по отношение на парцел № 10416-92-1-1 след подаденото възражение площта извън слоя е коригирана от 0.66 ха на 0.43 ха. Със заповед № РД-46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е утвърден окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от СИЗП. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността да оспори тази заповед, поради което в частта, отнасяща се до заявените от него имоти, заповедта е влязла в сила и административният орган е бил обвързан с постановеното в нея. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е отчел, че с т. 2 от ТР № 8 от 11.12.2015 г. ОСС на I и II колегии при Върховния административен съд, прие, че заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а от ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. При влязла в сила заповед за одобряване на окончателния слой при действието на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП (от 17.05.2014 г.) административният орган процедира в условията на обвързана компетентност. Същият не може да нанася промени и е длъжен да се съобрази със специализирания слой. Неоснователно е възражението, че жалбоподателят е бил лишен от възможността да участва в административното производство. В настоящия случай при определяне на допустимия слой са извършени теренни проверки, които не са проверки за контрол. Те се осъществяват от служители на ОДЗ и тяхната цел е да се установят границите на референтните парцели, които са включени в системата за идентификация на земеделските земи в Интегрираната система за администриране и контрол. Извършват се по реда на чл. 16 от Наредба № 105, отменен, но действащ към момента на извършването им. Теренните проверки са различни от проверките на място, за които земеделският производител се уведомява. Последните се извършват от инспектори на съответната териториална структура на ДФЗ и имат за цел да инспектират земеделското стопанство. Поради това фактът, че жалбоподателят не е бил уведомен за извършваните теренни проверки и не е подписал докладите от тях не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила. Неоснователно в жалбата се възразява и относно това, че допустимият слой е определен единствено въз основа на теренни проверки, за които липсвала нормативна уредба. Текстът на ал. 3 от чл. 16а от Наредба № 105/2006 г. е отменен частично с решение № 1155 от 02.02.2015 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 10538/2014 г., по отношение на израза "чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях". Но това решение има действие от датата на обнародването му в Д. вестник - чл. 194 от АПК. Решението е обнародвано в Д. вестник на 03.07.2015 г., бр. 50/2015 г. и от тази дата отмяната има действие. Видно от приложените по делото протоколи за специализирани теренни проверки, същите са извършени на 16.10.2014 г. и 17.10.2014 г., т. е. при действието на разпоредбата на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г. преди посочената частична отмяна. Затова актуализацията на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" по този метод е бил допустим. Във връзка с това и относно възражението, че е следвало да бъде извършена и проверка на място, следва да се отчете, че извършването на проверка на място не е задължителен етап от процедурата по разглеждане на подаденото заявление за подпомагане. Съгласно чл. 30 от Регламент № 1122/2009 г. (отм., но приложим за разглежданата референтна кампания), Разплащателната агенция е задължена да извърши проверка на място на 5% от всички земеделски производители, кандидатстващи за подпомагане. Липсват данни заявлението на земеделския производител да е попаднало в тези 5%. Поради това и такава изобщо не е правена, а и не е задължителна. Липсва отразяване на констатации в колона 4 - площ на парцелите след извършена проверка на място, тъй като такава не е била извършвана по заявлението на оспорващата страна. В заключение следва да се приеме, че правилно е била определена като недопустима за подпомагане площ от 13.44 ха от общо заявените за подпомагане 100 ха. Правилно е определено и процентното съотношение между наддекларираната към установената площ в размер на 15,53 % по СЕПП. Вещото лице е потвърдило констатациите, направени от административния орган. От това следва, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Административният орган на база на законосъобразна процедура е установил недопустими площи по заявлението за подпомагане на ЕТ "М.-М. Д.-М. Д.". Същият не се е възползвал от възможността да оспори окончателния специализиран слой. Поради това актът, с който е постановен отказ за финансово подпомагане се явява законосъобразен. Неоснователно е възражението в касационната жалба за липса на материална компетентност на органа, издал акта. По делото е представена заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. на изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", с която в т. 1 е делегирал на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Заповедта е издадена на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2 и 4 ЗПЗП и чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ, по силата на които в правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ влизат представляване на фонда и ръководене на дейността му при осъществяване на всички негови функции. Изпълнителният директор се е възползвал от възможността, дадена му от чл. 11 от Устройствения правилник на ДФЗ да делегира част от своите функции на заместник изпълнителния директор посредством цитираната по-горе заповед, в която сред делегираните функции изрично е посочено издаването на уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания. След изменението на чл. 20а от ЗПЗП (ДВ, бр. 12 от 2015 г.) е създадена нова ал. 4, с която изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Неоснователно е възражението за немотивираност на акта. Неразделна част от оспореното писмо са таблиците за формиране на общата сума на финансово подпомагане. Последните, заедно с обстоятелствената част на акта, съдържат информация за конкретната площ, за която се постановява отказ, и информация за относимостта на отказа към установените факти. А именно, че в случая са налице неотстранени застъпвания и че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, като попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., поради което не подлежат на подпомагане по силата на чл. 43, ал. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗПЗП - основания изрично посочени в текста на процесното уведомително писмо. Към преписката са приложени и всички необходими документи, които да обосноват издаването на процесното уведомително писмо. Същите са приобщени и съставляват мотивната част на административния акт по смисъла на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,