Решение № 66 от 10.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4188/2020 г.

Решение № 66 от 10.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4188/2020 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 307, ал. 2, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК и е образувано по постъпилата от "Артрикс" ЕООД, чрез пълномощниците му адвокатите Т. Б. и Б. Л. от САК, молба за отмяна на влязлото в сила решение № 694 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 264/2009 г. на ВКС, ІІ г. о. С него, след отмяна на въззивното решение, е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на молителя "Артрикс" ЕООД и "Аида-96" ООД, че "ЖМБ-1" АД, гр. София е собственик на 4/5 ид. ч. от масивна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. "Триадица" № 6, със застроена площ 396. 44 кв. м., състояща се от партер-магазини, мецанин, четири етажа /хотелски/ и мансарден такъв, заедно с дворното място с пространство 396. 44 кв. м. по нотариален акт, а по скица 396 кв. м., в кв. 7 по плана нагр. София, м. "ГГЦ-зона Г-14", и е осъден "Артрикс" ЕООД да предаде владението върху описания имот на собственика му "ЖМБ-1" АД. С касационното решение са отменени нотариалните актове № 1, 2, 3 и 4, всички от 2003 г. на нотариус В. М.. Молителят поддържа наличие на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, като го обосновава с отмяната на решението от 21.03.1994 г. на Софийски градски съд по ф. д. № 7791/1992 г. с влязло в сила решение от 24.01.2018 г. по т. д. № 719/2017 г. на Софийски градски съд. Ответникът по молбата за отмяна – "ЖМБ-1" АД, чрез пълномощника му адв. Ст. П., оспорва същата като неоснователна по изложените в отговора и писмената защита съображения. Претендира присъждане на направените разноски. "Аида-96" ООД не взема становище по молбата за отмяна. Върховният касационен съд, ІІ гражданско отделение, в настоящия си състав, като прецени доводите на страните въз основа данните по делото, намира следното: С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, решаващият Върховен касационен съд, за да уважи предявения ревандикационен иск на "ЖМБ-1" АД срещу настоящия молител действително се е позовал на вписаното в търговския регистър с решението от 21.03.94 г. по ф. д. № 7791/92 г. на СГС обстоятелство относно апорт на спорния имот в капитала на дружеството, праводател на ищеца от съдружниците, като непарична вноска, и на издадения му на това основание нот. акт № 29/2001 г. Приел е, че ответниците по ревандикационния иск, които черпят права от съдружниците по предхождащия апорт на основание нотариалните актове от 2003 г., не могат да се позовават на порочност на вписването чрез възражение, нито и чрез съединяване в същото производство на иск за прогласяване нищожността на вписването на апортните вноски. Видно и от представеното решение № 192 от 11.03.2016 г. по т. д. № 1635/2014 г. на ВКС, І т. о., на ответника по ревандикационния иск /сега молител/ е отречена и възможността да предяви установителен иск за порочност на вписаното обстоятелство и заличаването му поради липса на правен интерес – правните последици от този иск ще рефлектират не в неговата правна сфера, а в тази на трети за спора лица /вносителите по апорта и акционерите/, поради което и е приет за недопустим предявеният от дружеството иск. Именно по иска на част от апортиралите /през 1993 г. / имота лица с влязлото в сила на 17.12.2019 г. решение № 164 от 24.01.2018 г. по гр. д. № 719/2017 г. на СГС, е признато за установено по отношение на настоящия ответник, че с решението от 21.03.94 г. по ф. д. № 7791/92 г. на СГС е вписано несъществуващо обстоятелство – увеличаване на капитала на дружеството, неговия праводател "Евротур 2" ООД, чрез непарична вноска, представляваща 4/5 ид. ч. от правото на собственост на сградата на ул. " Триадица" № 6 в гр. София и дворното място, предмет на приключилия в негова полза ревандикационен иск. На това решение се позовава молителят "Артрикс" ЕООД, искайки отмяната на влязлото в сила решение по уважения срещу него ревандикационен иск. Както многократно е приемано в съдебната практика, в т. ч. и цитираната в настоящето дело, влязло в сила съдебно решение, с което спорът между страните е решен по същество, може да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК само ако то е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е отменено. Следователно, необходимо е последното да е обосновало решаващия изводи на съда за наличие или липса на определено право, обусловило изхода на предявения иск. В настоящия случай молителят поддържа да е налице тази обусловеност на отмененото решение по вписването на увеличението на капитала на дружеството с апорта на спорния имот по въпроса за собствеността на същия по предявения ревандикационен иск. Поддържаните от молителя съображения в тази насока не се споделят от настоящият състав на ВКС, поради следните съображения: Действително, за да уважи ревандикационния иск на "ЖБМ-1" АД срещу настоящия молител по делото, по което е постановено решението от 2010 г. на ВКС, чиято отмяна сега се иска, съдът се е позовал на вписаното обстоятелство относно апорта на имота от страна на съдружниците на дружеството, негов праводател /"Евротур 2" ООД/, като е прието, че възражението за порочността му не представлява защитно средство срещу иска. В мотивите на това решение е посочено още, че "заличаването на вписано обстоятелство в търговския регистър се извършва служебно от съда по регистрация, но само когато по исков ред се установи недопустимост или нищожност на вписването, както и несъществуване на вписано обстоятелство, изискване, регламентирано в процесуалната норма на чл. 498 ГПК (отм.); , респ. чл. 604 ГПК /нов/, т. е. до момента на заличаването вписването има действие". Такъв иск за порочността на вписването на апорта е уважен, независимо от обстоятелството, че е предявен от апортиралите имота съдружници, а за молителя е призната липсата на правен интерес. Правните последици от него обаче настъпват занапред, от влизане в сила на решението по т. д. № 719/2017 г., като е без значение твърдяното от молителя, че няма какво да се заличава поради липса на фактическо вписване в партидата на дружеството. Съгласно разясненията в р. 3 от мотивите на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС решението по успешно проведения установителен иск има действие занапред, като вписаното обстоятелство ще бъде заличено на основание чл. 498 ГПК, като заличаването също няма обратно действие. Т. е. няма как този настъпил нов факт, който не се обхваща от силата на пресъдено нещо на решението по ревандикационния иск, да обоснове отмяната му на соченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Отмяната на това основание предпоставя, че в решението, чиято отмяна се иска, е било зачетено влязло в сила решение по преюдициален въпрос или задължителната сила на индивидуален административен акт. Когато такива актове са отменени с обратна сила, то и основаното на тях влязло в сила решение ще подлежи на отмяна по реда на извънинстанционното производство. Тази хипотеза в случая не е налице, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение. При този изход молителят следва да заплати на ответника направените в настоящето производство разноски в размер на сумата 2 400 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие, и списък съгласно чл. 80 ГПК. Водим от горното, настоящият състав на ІІ г. о. на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на "Артрикс" ЕООД, чрез пълномощниците му адвокатите Т. Б. и Б. Л. от САК, за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК на влязлото в сила решение № 694 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 264/2009 г. на ВКС, ІІ г. о. Осъжда "Артрикс" ЕООД, ЕИК 110036615, със седалище и адрес на управление гр. София, район "Средец", ул. "Хан Крум" № 32, ет. 6 да заплати на "ЖМБ-1" АД направените разноски в размер на 2 400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/. Решението е окончателно.