Решение № 1380 от 28.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8069/2010 г.

Решение № 1380 от 28.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8069/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Михайлова, срещу решение № 55 от 12.04.2010 г., постановено по адм. дело № 417 по описа за 2009 г. на Административен съд - Перник, с което е отменен отказ за изплащане на субсидии по заявление с УИН 14/110508/06262, обективиран в уведомително писмо за извършено плащане с изх. № 01-142/380 от 24.07.2009 г. (УРН 261111) и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията на съда по приложението на закона. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и да се потвърди оспорения административен акт. Ответникът - Кирил Йорданов Стоянов, чрез пълномощника си адв. Манолов, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за отмяна на съдебното решение. Сочи, че първоинстанционният съд не се е съобразил с чл. 168, ал. 1 и 2 от АПК при преценка на валидността на оспорения административен акт, издаден от ОРА. При анализ на чл. 11, ал. 2 и чл. 43, ал. 1 и 3 от ЗПЗП се установява, че само ДФ "Земеделие", изпълняващ функции на разплащателна агенция, е компетентен да се произнесе по чл. 43 от ЗПЗП и няма предвидена възможност да делегира тези си правомощия на ОРА. Съгласно ТР № 4/2004 г. на ВАС, явяващо се задължително съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, делегирането е възможно когато е налице законоустановена възможност за това. В ЗПЗП такава възможност не е предвидена. Съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП единствено изпълнителният директор е компетентен да се произнесе по чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП. Като се има предвид чл. 218, ал. 2 от АПК доколкото правнозначимите факти относно валидността на оспорвания административен акт са изяснени, обжалваното решение на АС с което се приема валидност и незаконосъобразност на ИАА на ОРА и се дават указания по реда на чл. 173, ал. 2 от АПК - следва да се отмени, да се обяви нищожността на този ИАА и преписката да се изпрати на касатора за произнасяне в съответствие с компетентността му по ЗПЗП. В подобен смисъл относно правилното приложение на цитираните разпоредби са решения 7507/2010 г. по адм. дело 2254/2010 г., решение 8821/2010 г. по адм. дело № 16528/2010 г., решение № 9066/2010 г. по адм. дело № 1709/2010 и решение № 13838/2010 г. по адм. дело № 3691/2010 г., всички на ВАС. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Искането за отмяна на съдебното решение е основателно, но по съображения, различни от изложените в жалбата и при друг резултат относно валидността на акта на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Кирил Йорданов Стоянов против уведомително писмо за извършено плащане с изх. № 01-142/380 от 24.07.2009 г. (УРН 261111), издадено от ОРА-Перник към ДФЗ, с което по подаденото общо заявление за плащания на площ с УИН № 14/110508/06262 е одобрена обща сума за получаване в размер на 0 лв., наложени са санкции и редукции към заявлението за наддекларирани площи в размер на 68800.41 лв., както и санкции за бъдещ период в размер на 46276.07 лв. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че на кандидата за субсидиране е извършена както административна проверка на заявлението за подпомагане, така и проверка на място. От заключението на назначеното вещо лице, съдът е приел за установено, че в заявените площи за подпомагане по СЕПП и НР1 общо 438.63 хектара няма застъпващи се площи (двойно заявени). Извършената проверка на място е удостоверена в контролен лист, но липсва контролен доклад. При тези данни съдът е приел, че жалбата е допустима - оспореното писмо има белезите на индивидуален административен акт, същият е издаден от компетентен орган при спазване на изискванията за форма, доколкото същият е генериран от системата ИСАК, чиято същност подробно е изяснена. Съдът е приел, че актът е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, тъй като в случая проведената теренна проверка не е завършила с контролен доклад. Освен това съставения вместо контролен доклад, контролен лист не е бил съобщен на заявителя. По тези съображения съдът е постановил отмяна на акта като незаконосъобразен и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК го е върнал за ново произнасяне, съобразно указанията по приложение на закона. Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Съдът не е извършил дължимия контрол относно валидността на акта. В случая, авторът на писмото - експерт при ОРА Перник не е разполагал с материалната компетентност да го издаде. Съгласно чл. 43, ал. 2, т. 2 от отменения Устройствен правилник на ДФЗ и чл. 43, ал. 3 и чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП единствено изпълнителният директор на фонда е компетентният орган да издаде искания акт. Лицето, подписало Уведомителното писмо не е компетентно съгласно чл. 20а, ал. 1 и 2, чл. 43, ал. 1, 3 и 4 от ЗПЗП, не е и от кръга на субектите по чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ (отм.), на които е възможно делегиране на такива права. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ (отм.) на изпълнителния директор е предоставена възможност да делегира част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и сключване на договори за финансово подпомагане на земеделски производители, на заместник-изпълнителните директори и на ръководителите на териториалните структурни звена на фонда, но само след предварително решение на управителния съвет. В случая такова оправомощаване на ръководителите на териториалните структурни звена на фонда, в частност този на ОРА- Перник, не е налице. Със служебно известната заповед № 01-РД/1104 от 15.07.2009 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е извършено общо упълномощаване на всички експерти, включително младши експертите във всичките 28 ОРА "да подписват уведомителни писма" за извършено плащане за кампания за директни плащания 2008 г. Заповедта е издадена на основание чл. 20а, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП и чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 9 от УПДФЗ (отм.), които норми са относими към правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ-Разплащателна агенция. Те имат вътрешно организационен характер и предоставят контролни правомощия. Правомощието на РА да извършва плащане по подадените заявления, да намалява и отказва плащане, визирано в чл. 43 от ЗПЗП, не е предвидено да се делегира по силата на закона. В настоящия случай уведомителното писмо, не е подписано от ръководителя на ОРА, а от експерт в него, каквато възможност Устройственият правилник не предвижда. При тези данни съдът е следвало да констатира липсата на материална компетентност за издаването на акта, съответно, че порокът е съществен до степен, която го прави нищожен. Според Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по адм. дело № ТР-4 от 2002 г., ОСС на ВАС, делегирането представлява възможност, предвидена в закона, според която органът, в чиято компетентност е предоставено решаването на определен въпрос, чрез издаването на съответния административен акт, да предостави това си право на друг орган, който обикновено се намира в йерархическа подчиненост на първия. Това прехвърляне или делегиране на правомощие става с изрична заповед. След издаването й органът на когото е делегирано правомощието го упражнява, като сам той издава съответните административни актове при решаването на въпроса. Съобразно чл. 130, ал. 2 от Закон за съдебната власт тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Практиката на ВАС, съобразена и с решенията на Конституционния съд в тази насока, е неотклонно ориентирана в посока, че възможността за делегиране на административни правомощия трябва да бъде предвидена в закон. В конкретния случай такава законова делегация не е предвидена, поради което и не е налице валидно упълномощаване. При липсата на законова възможност за делегиране на правомощие от изпълнителния директор на ДФЗ на ОРА-Перник, неправилни са изводите на съда за валидност на издаденото уведомително писмо. Постановеното съдебно решение като материално незаконосъобразно следва да бъде отменено в частта, с която е отменен постановения отказ като незаконосъобразен и вместо него настоящият състав следва да се произнесе по същество, тъй като делото е изяснено от фактическа страна, като прогласи нищожността на акта на ОРА - Перник. Посоченият изход от делото е съобразен с нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, в който случай не е налице влошаване на положението на касатора. Решението, в частта, с която преписката е върната на органа за ново произнасяне, както и в частта по отношение присъдените разноски като правилно, съобразено с нормите на чл. 173 и чл. 143 от АПК следва да бъде оставено в сила. В тази част решението е съобразено и със сега постановения резултат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение