Решение № 7879 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12613/2009 г.

Решение № 7879 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12613/2009 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на ЕТ "Планински рай - Пенчо Костовски", с. Шипково, община Троян, против Решение № 58 от 06.07.2009 г., постановено по адм. д. № 1005/2009 г. по описа на Административен съд - София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушения на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответната страна Председателят на Патентно ведомство на Република България, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Заинтересувана страна "Туринфо" ЕООД не е изразило становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на касатора против Решение № 375/29.09.2008 г. на Председателя на Патентно ведомство, с което е отхвърлено искането за заличаване на марка "Планински рай" рег. № 56582 с притежател "Туринфо" ЕООД. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е възприел изцяло изводите на административния орган относно липсата на основания за заличаване на марката в хипотезата на 26, ал. 3, т. 6 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Фактическата обстановка е правилно установена и не се оспорва от касатора. Спорният въпрос по делото е дали са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 26, ал. 3, т. 6 от ЗМГО за заличаване на марката. Съгласно посочената норма регистрацията на марка се заличава когато марката се състои от или съдържа фирмата на друго лице, която фирма е регистрирана и използвана в Република България преди датата на подаване на заявката за регистрация във връзка с идентични или сходни стоки или услуги. И административният орган и съдът са приели, че едноличния търговец е лице с правен интерес да иска заличаване на марката, фирмата е регистрирана и използвана в Република България преди датата на подаване на заявката за регистрация на марката. Регистрацията на търговеца и използването на фирмата му започват от 1999 г., а датата на подаване на заявката за регистриране на атакуваната марка е по-късна - 03.11.2004 г. Фирмата е използвана във връзка с услуги, идентични или сходни с услугите от клас 43 на атакуваната марка "Планински рай". По отношение на втория елемент от фактическия състав на чл. 26, ал. 3, т. 6 от ЗМГО е прието, че същият не е осъществен. Съдът се е позовал на чл. 7, ал. 2 и чл. 59 от Търговския закон, посочил е, че фирмата на търговеца се състои от четири думи, а закрилата по чл. 26, ал. 3, т. 6 се предоставя на цялостното търговско име, а не на отделни негови части. Направен е извод, че предходната регистрация на Еднолична фирма "Планински рай" е ирелевантен факт, тъй като такава фирма не е съществувала към момента на подаване на заявката за регистриране на атакуваната марка. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Фирмата на търговеца е наименованието, под което последния упражнява занятието си и се подписва (чл. 7, ал. 1 от Търговския закон) . За разлика от търговските дружества едноличният търговец е търговец - физическо лице, което с регистрацията си придобива търговско качество. Поради това и чл. 59 от Търговския закон императивно разпорежда, че фирмата на едноличния търговец трябва да съдържа без съкращения личното и фамилното или бащиното име, с което е известен в обществото, т. е. едноличният търговец по силата на закона следва да включи във фирмата и гражданското си име. От тук следва, че отличителната част на фирмата на едноличния търговец е "Планински рай", а личното и фамилното име са прибавени по силата на законовото изискване, което цели да отличи едноличните търговци от търговските дружества като субекти на търговското право. Следователно фирменото наименование не е свързано с формата, под която се осъществява търговска дейност, а създава отличителност и е индивидуализиращ белег на търговеца за осъществяване на тази дейност. В този смисъл търговското наименование следва да се преценява като белег, индивидуализиращ търговеца, а не формата на неговата дейност. Да се приеме обратното означава да се наруши прокламирания в чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България принцип за създаване и гарантиране на всички граждани и юридически лица на еднакви правни условия за стопанска дейност. От събраните поделото доказателства по несъмнен начин е установено, че касаторът е участвал в търговския оборот и предлаганите от него услуги са с името на отличителната част от фирмата, а именно "Планински рай". Следователно регистрираната марка съдържа фирмата на друго лице, която фирма е регистрирана и използвана в Република България преди датата на подаване на заявката за регистрация. Приложимата в случая норма изисква регистрираната марка да се състои от фирмата или да съдържа фирмата на друго лице, което в случая е налице. Ето защо в случая стеснителното тълкуване на нормата на чл. 26, ал. 3, т. 6 от ЗМГО, е неправилно, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд и до незаконосъобразност на административния акт поради противоречието му с материалноправните норми. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, като се постанови ново решение по съществото на спора, с което оспорения административен акт бъде отменен, а преписката върната за произнасяне на административния орган. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,