Решение № 9596 от 21.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3434/2019 г.

Решение № 9596 от 21.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3434/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от С. Желева, срещу Решение № 1246 от 30.01.2019 г., постановено по адм. д. № 6604/2018 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на нотариус Желева, вписан под № 663 в Регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд - Провадия, срещу Заповед № СД-05-66 от 4.04.2018 г., издадена от министъра на правосъдието и са присъдени разноски с оглед изхода на спора. В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение предмет на контрол, при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да бъде уважена жалбата на Желева срещу посочената заповед. Поддържа се становище, че обратно на възприетото от тричленния състав, са били изпълнени предпоставките по чл. 34б, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) за преместване на нотариус в друг съдебен район в тяхната кумулативност. Съдът не е съобразил, че административният орган не е събрал доказателства за актуалния брой нотариуси по смисъла на чл. 10 ЗННД и свободния брой незаети места, както и че към момента на подаване на заявлението, в района на Районен съд Варна има вакантни места. По така изложените съображения се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на процесната заповед. Претендират се разноски, за които е представен списък. Ответникът - Министърът на правосъдието оспорва касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. По същество иска обжалваното съдебно решение да остане в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Съвет на нотариусите на Нотариалната камара на Република България не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е била Заповед № СД-05-66 от 4.04.2018 г., издадена от министъра на правосъдието, с която е отказано преместване района на действие на нотариус С. Желева, вписан в регистъра на НКРБ под № 663, от съдебния район на Районен съд гр. Провадия в съдебния район на Районен съд гр. Варна. Тричленният състав на ВАС е установил от фактическа страна, че С. Желева е вписана като нотариус с рег. № 663, с район на действие Районен съд - гр. Провадия на основание заповед на министъра на правосъдието № СД-05-138/25.06.2015 г. Същата започва да извършва нотариална дейност в района през месец януари 2016 г. Със заявление вх. № 94-С-128 от 24.04.2017 г. прави искане до министъра на правосъдието за преместването й като нотариус в района на Районен съд - Варна. Молбата си мотивира с обстоятелството, че в края на 2016 г. започва да получава схващания по време на пътуване и болки по протежението на гърба. С течение на времето болките се задълбочили, като са придружени с чести световъртежи и залитания. След направен преглед при специалист – невролог на 15.03.2017 г. е снета анамнеза и е поставена диагноза [диагноза]. На 20.03.2017 г. след направена рентгенография на шийни прешлени, заключението на която е дегенеративно заболяване, засягащо ставния хрущял и нормалното костно формиране. Предписаното медикаментозно лечение не дало резултат. Последвала хоспитализация от 10.04.2017 г. до 15.04.2017 г. в МБАЛ "Света Марина" ЕАД гр. Варна. След проведени подробни и специализирани изследвания е установено наличие на [диагноза] от проведения преглед от неврохирург. Обективираното мнение на специалистите след всички направени изследвания е диагноза [диагноза]. Предписанието към епикризата след направената диагностика е медикаментозно лечение с провеждане на периодична физиотерапия. Релевират се доводи, че предписаното лечение трябва да бъде проведено в МБАЛ "Света Марина" ЕАД гр. Варна, поради наличието на подходящи условия за лечението (специалисти и оборудване). За установяване на сочените обстоятелства към искането си са представени амбулаторни листи, резултати от лабораторни изследвания и епикриза. Приложени са извадки от официалната страница на НСИ и ГД "ГРАО за броя на населението по области, общини, местоживеене и пол, обосноваващи втората кумулативно изисквана предпоставка от закона за преместване на нотариус от един район в друг. С решение от заседание, проведено на 7.07.2017 г. по протокол № 6/07.07.2017 г., Съветът на нотариусите на Нотариалната камара не дава съгласие на преместване на жалбоподателя в друг съдебен район. Решението е мотивирано с липсата на важни причини, възникнали независимо и извън волята на нотариуса. Изложени са подробни съображения за основанията, поради които обстоятелствата от здравословен характер, посочени в заявлението, не могат да се приемат за такива. В решението е посочено също, че съгласно официалните данни на Националния статистически институт за населението на гр. Варна, липсват незаети места за нотариуси, поради което не е налице и обективната предпоставка на чл. 34б, ал. 1 ЗННД. На 30.08.2017 г. Желева е подала допълнително заявление до министъра на правосъдието, с което поддържа искането си от 24.04.2017 г., като сочи и настъпили след подаването му нови обстоятелства – влошаване на здравословното състояние, налагащо провеждането на "систематична физиотерапия" и "профилактични мероприятия", като същевременно продължителен престой във "фиксирана поза" в т. ч. шофиране е абсолютно противопоказен. В заявлението е посочено също, че районът на РС – Провадия е в сериозна демографска криза и необходимостта от нотариални услуги силно намалява. Поддържа също, че броят на жителите на община Варна предполага наличие на вакантни места за нотариус в района на Районен съд - Варна. Представя доказателства за посочените в молбата факти – амбулаторен лист и медицинско удостоверение за здравословното състояние, както и извадка от официалния сайт на Имотен регистър – Статистика. Заявлението на Желева е обсъдено на 7.02.2018 г. на заседание на комисия, назначена със заповед от 8.09.2017 г. на министъра на правосъдието. Становището на комисията, чиято задача съгласно посочената заповед е да извърши обективна преценка относно наличието на важни причини по смисъла на чл. 34б, ал. 1 ЗННД, е за неоснователност на искането, поради наличието само на една от законовите предпоставки на чл. 34б ЗННД. В случая е налице само обективна предпоставка – свободно място в района на РС – Варна, но липсва субективна предпоставка. След преценка на изложеното в заявлението, представените доказателства и решенето на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара, министърът на правосъдието издава заповед № СД-05-66/4.04.2018 г., предмет на обжалване, с която отказва да удовлетвори молбата за преместване по съображения, че не са установени важни причини по смисъла на закона, които да налагат това. Въз основа на установената фактическа обстановка, тричленният състав на Върховния административен съд е направил извод, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната форма, при спазване на административнопроизводствените правила за издаването й и в съответствие с материалния закон. След анализ на разпоредбите на чл. 34б, ал. 1 и ал. 2 и чл. 10 ЗННД, съдът е приел, че материалноправните предпоставки за преместване на нотариуса в друг район, не са налице. Посочено е, че естеството на изброените и обективирани в медицински документи здравословни проблеми на нотариус Желева, не представляват пречка нотариусът да изпълнява функции в настоящия си район на действие. Дадените във връзка с установените диагнози на нотариуса препоръки от медицински лица, които той е представил, включват провеждането на периодична физиотерапия 2 – 3 пъти годишно, амбулаторно или в балнеосанаториални условия, както и спазването на медицински препоръки за двигателен режим с противопоказания за работа, свързана с продължителен престой в седнало положение, с рязка смяна на позицията на тялото и с физическо натоварване в шийната и поясната област. Тези препоръки важат както при упражняване на функции в РС – Провадия, така и във всеки друг съдебен район, поради това, че дейността на нотариуса е свързана именно с работа в седнало положение, която работа не се променя спрямо района на действие на нотариуса. Съдът е приел, че законът предоставя възможност при временна невъзможност да изпълнява функциите си (чл. 46, ал. 1 ЗННД), нотариусът да бъде заместен от помощник-нотариус по заместване, както и правна възможност да бъде заместван от друг свой колега от същия район на действие (чл. 47, ал. 1 ЗННД ). Посочената допълнителна причина за преместване в заявлението от 30.08.2018 г. от икономическо естество, съдът е посочил, че не попада в обхвата на чл. 34б, ал. 2 ЗННД. По така изложените съображения жалбата срещу заповедта е отхвърлена. Решението е правилно. Съгласно чл. 34а, ал. 1 ЗННД, нотариус може да бъде преместен поради важни причини в друг район на действие въз основа на негово мотивирано заявление до министъра на правосъдието при открито място по чл. 10, като в съответствие с ал. 2 важните причини по ал. 1 са обстоятелства, настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му. Те могат да се отнасят до неговото здравословно състояние, семейно положение и други, които при всички случаи водят до пълна или частична невъзможност да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие. Действително в съответствие с посочените разпоредби, за да бъде преместен нотариус от един съдебен район в друг, следва да са налице две кумулативни предпоставки: наличието на важни причини (субективна предпоставка) и открито място (обективна предпоставка). По отношение на обективната предпоставка, административният орган изрично е посочил, че с оглед липсата на субективната предпоставка по чл. 34б, ал. 2 ЗННД, ирелевантно се явява обсъждането на обективната. Противно на изложеното от касатора, последното не води до немотивираност на обжалвания административен акт тъй като липсата на една от кумулативните предпоставки за преместване е достатъчно основание за постановяване на обжалвания отказ за преместване. На следващо място, в мотивите на обжалваната заповед изрично е отбелязано, че последната се издава на основание решение на Експертния консултативен съвет за подпомагане на министъра на правосъдието по Протокол № 2 от 7.02.2018 г. В посочения протокол изрично е отразено, че е налице обективната предпоставка – свободно място в района на РС Варна, но липсва субективната, като в съответствие с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОС на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени отделно от него, като предхождат издаването му или да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Спорът по делото изисква отговор на въпроса доколко изложените от нотариус Желева обстоятелства могат да се квалифицират като важни причини по смисъла на чл. 34б, ал. 2 ЗННД. Предвид ангажираните по делото доказателства, според настоящия петчленен състав, този отговор е отрицателен, тъй като доказателствата не обосновават извод за наличие на пълна и частична невъзможност за упражняване на нотариални функции в съществуващия район на действие от касационния жалбоподател. От фактическа страна съдът е приел, че Желева страда от [диагноза], което нейно състояние е настъпило след придобиване на правоспособност като нотариус. По този въпрос не е формиран и спор по делото. По делото не са представени доказателства, че това заболяване при всички случаи води до пълна или частична невъзможност да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие – РС – Провадия. Съгласно чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Съобразно тези правила в тежест на Желева е било да установи, чрез допустимите доказателства и доказателствени средства, съществуването на материалноправните предпоставки на цитираната по - горе разпоредба от специалния закон. Касаторът твърди, че здравословното му състояние не позволява да пътува тъй като с часове ще стои в седнало положение. По делото не са представени доказателства, че пътуването в седнало положение ще се отрази на здравословното състояние на Желева до степен да доведе до пълна или частична невъзможност да упражнява нотариалните си функции. В нито един от представените медицински документи не е посочено подобно обстоятелство. Нещо в повече, в представеното с касационната жалба експертно решение от 4.02.2019 г., в т. 15 "Противопоказани условия на труд" е отразено "тежък физически труд, динамично натоварване на шиен и поясен отдели на ГС с навеждане и усукване". Както правилно е приел и тричленният състав на ВАС, естеството на здравословните проблеми на нотариус Желева и на предписаното й лечение – периодична физиотерапия 2-3 годишно амбулаторно или в балнеосанаториални условия, не представляват пречка нотариусът да изпълнява функциите си и в настоящия район на действие, като именно в тази връзка са предвидените възможности за заместване по чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 ЗННД. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 във вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, на ответника – министър на правосъдието, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени в съответствие с чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия