Решение № 4986 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10786/2020 г.

Решение № 4986 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10786/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Варна, подадена чрез процесуалния си представител адв. Д. С. против Решение № 784/25.06.2020 г., постановено по адм. дело № 219/2020 г., по описа на Административен съд – Варна, с което по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Варна са отменени Правила и критерии за класиране и прием на деца в общинските целодневни детски ясли на територията на Община - Варна, приети с решение № 1496-11, взето с протокол № 36 от 19.12.2018 г. на Общински съвет - Варна, в следните им части: -по т. ІІІ – "критерии, носещи точки при прием на децата в детските градини" - индекс К10 – "липса на данъчни задължения към Община Варна"; - по т. V – "полудневен прием" – т. 10 – "В деня на приема (полудневен или целодневен) родителите внасят депозитна такса, съгласно Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна". Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което протеста на Окръжна прокуратура Варна да бъде отхвърлен. Претендира се присъждане на направените разноски и пред двете съдебни инстанции. Ответникът - прокурор при Окръжна прокуратура Варна, редовно призован, не се е явил в съдебно заседание и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в касационната жалба, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил по протест на прокурор в Окръжна прокуратура – Варна Правила и критерии за класиране и прием на деца в общинските целодневни детски ясли на територията на Община - Варна, приети с решение № 1496-11, взето с протокол № 36 от 19.12.2018 г. на Общински съвет - Варна, (Правила) следните им части: –по т. ІІІ – "критерии, носещи точки при прием на децата в детските градини" - индекс К10 – "липса на данъчни задължения към Община Варна"; –по т. V – "полудневен прием" – т. 10 – "В деня на приема (полудневен или целодневен) родителите внасят депозитна такса, съгласно Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна", като е присъдил разноски в размер на 20. 00 лева в полза на Окръжна прокуратура Варна. При установената по делото фактическа обстановка, съдът е отменил оспорените с протеста Правила, като е приел, че при приемането им от административния орган не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е отхвърлил протеста на прокурора за прогласяване на тяхната нищожност. По отношение на материалната им законосъобразност административният съд е приел протеста за основателен като е изложил подробни мотиви свързани с противоречието на оспорените правни норми от процесния подзаконов нормативен акт, с разпоредбите на чл. 4, чл. 6, чл. 9б, чл. 81 и чл. 92 от ЗМДТ, чл. 119, ал. 4 от ЗЗ, както и с Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община Варна и чл. 6, чл. 57 и чл. 60, ал. 1 от КРБ. Обосновал се е в тази връзка, че разпоредбата на т. 10, раздел V от Правилата, предвиждаща в деня на приема родителите да внасят "депозитна такса", съгласно Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община Варна (публикувана на https://varna.obshtini.bg...) е незаконосъобразна и следва да бъде отменена поради несъответствието й с материалния закон. Приел е, че въпросната норма възлага в тежест на родителите и настойниците заплащането на депозитна такса, чрез която общината се домогва да гарантира разходите за извършване на бъдеща дейност, като нито ЗМДТ, нито дори в посочената Наредба е регламентирана правната възможност за събиране на "депозитна такса", чрез която да се гарантира бъдеща дейност по предоставяне на услугата посещение на детски ясли. Изложил е аргументи, че след като в закона липсва правна уредба на такава "депозитна такса", е недопустимо такава такса да бъде създадена чрез норма в подзаконов нормативен акт, какъвто са Правилата и критериите, приети от общинския съвет. По тези съображения е уважил протеста и на основание чл. 193, ал. 1 е отменил процесните Правила в оспорените им части. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил относимата правна уредба, като въз основа на правилната й преценка е извел единствено възможния, логически обоснован извод, съответен на изведеното от закона съдържание. Настоящата инстанция споделя изложените мотиви, поради което не следва да ги преповтаря. Съгласно чл. 76, ал. 3 от АПК, Общинските съвети издават нормативни актове, с който уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. Безспорно по делото е, че протестираните текстове на Правилата са в противоречие с разпоредбата на чл. 76, ал. 3 от АПК. С оспорените норми Общински съвет – Варна е уредил начин на събиране на свои вземания от граждани към общината, в нарушение както на КРБ, така и на възприетия в ЗМДТ ред. Правилен е изводът на съда за незаконосъобразност на разпоредбите от Правилата в частта, в която касаторът по настоящото дело предвижда като условие за получаване на услуга от общината "липсата на данъчни задължения към община – Варна", без същото да има собствена нормативна опора. Задълженията за местни данъци и такси, редът за установяването им и сроковете за изпълнението им, органите, които осъществяват контрол за това, както и последиците от тяхното неизпълнение, са установени и регламентирани от специалния закон – ЗМДТ. Съгласно чл. 4 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. С въведеното изискване за "липса на задължения към общината" като критерий за класиране и прием на деца в детските ясли на територията на Община Варна, респ. като условие за ползване на предоставена от общината услуга, се ограничават правата на гражданите по ЗМДТ да платят своите задължения за местни данъци и такси на вноски в определените от закона срокове. При липса на доброволно плащане, приложим е специален ред по силата на препращащата норма на чл. 9б от ЗМДТ за принудително събиране на публични общински вземания, каквито по смисъла на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ДОПК са общинските такси, т. е. чрез участие на публичен изпълнител, който е орган на принудителното изпълнение. Извън правомощията на общинския съвет и в грубо нарушение на разпоредбите на ЗМДТ е да поставя записването на деца в общинските детски ясли, в зависимост от наличието или липсата на данъчни задължения. Предвид това, недопустимо е с подзаконов нормативен акт да се създава възможност за осъществяване на контрол от страна на общината за изпълнение на тези задължения по друг ред и в друго производство, което няма нищо общо с производството по установяване и заплащане на местни данъци и такси. Освен това, лицата се задължават да изпълнят и другите си задължения към общината, дори и тези, които не са ликвидни по основание и размер. Доводът на касатора по отношение отменената разпоредба, в частта относно внасяне на депозитна такса, също е неоснователен. Изложените в жалбата твърдения, че изискването за заплащане на депозитна такса е въпрос от местно значение, който общинският съвет е компетентен да приеме, не следва да бъдат споделени. Въвеждането на изискване за заплащане на депозит не намира законова опора в ЗМДТ, нещо повече, същото е дефинирано от самия касатор, като вид обезпечителна мярка, а според чл. 268 и чл. 279 АПК такъв вид мерки могат да се прилагат само в рамките на започнало изпълнително производство, а не да бъдат изискуеми предварително като гаранция за бъдеща дейност по предоставяне на услуга за посещаване на детски ясли. В този смисъл е и константната практика на ВАС. Констатираните нарушения на Правилата с материалноправните норми от ЗМДТ, като и с КРБ са достатъчно основание за отмяна на процесните правила в оспорените им части. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение е обосновано, съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод по спора пред настоящата касационна инстанция на ВАС разноски по делото не следва да бъдат присъждани. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 784/25.06.2020 г., постановено по адм. дело № 219/2020 г., по описа на Административен съд - Варна. Решението е окончателно.