Решение № 10593 от 22.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. Анастасова, против решение 2906/29 април 2022 г., постановено по адм. д. 1079/2020 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и необоснованост се иска неговата отмяна. Ответникът Виал паркет ЕООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Виал паркет ЕООД, [ЕИК], против заповед РД-50-184/30 март 2017 г. на главния архитект на Столична община, с която, на осн. чл. 135, ал. 5, във вр. с чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с ал. 2 ЗУТ е наредено да се изработи служебно проект за изменение на ПУП-ИПР на м. Павлово-Бъкстон, кв. 216, УПИ ХVІІ за жилищно строителство (ПИ с идентификатор 68134.1931.1193) и УПИ ХІV-119 (ПИ с идентификатор 68134.1931.1311) по КККР на район Витоша и изменение на плана за улична регулация за създаване на задънена улица от о.т.225б /нова/ до о.т.225г /нова/. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, съобразно указанията на ВАС, и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съдържа фактическите и правни основания за издаването на акта. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Вярно е констатирано, че процесната заповед е издадена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Изводите за несъответствие на мотивираното предложение (графична част) и последвалия заповедта проект за изменение на ПУП-ИПР, в чиято графична част е отразено, че с проекта се променя предназначението ПИ с идентификатор 68134.1931.120 - част от процесния УПИ ХVІІ за ЖС, кв. 216, за озеленяване, са в съответствие с доказателствата по делото приложените графични материали и заключението на СТЕ. Изведен е логичният извод от решаващия съд, че констатираното несъответствие между мотивираното предложение (графична част) и последвалия заповедта проект за изменение на ПУП-ИПР е в противоречие на материалния закон, което води до незаконосъобразност на процесната заповед. Твърденията на административния орган, че констатираното нарушение може да бъде преодоляно чрез издаване на заповед за допълване/изменение на териториалния обхват относно имот с идентификатор 68134.1931.120 не се споделят от настоящия съдебен състав. Различният последващ проект, който има друго съдържание и обхват, обуславя отмяната на заповедта, като това несъответствие не може да бъде санирано чрез издаване на заповед за допълване/изменение. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав