Решение № 374 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3954/2013 г.

Решение № 374 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3954/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Илия Трифонов против решение № 230/01.02.2013 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 2956/2012 г., с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № РД-09-АБ-92 от 30.08.2012 г. на кмета на район "Западен" при община Пловдив, с която е наредено изземване на имот - частна общинска собственост, представляващ "Временна постройка за клуб-кафе", находящ се в гр. Пловдив, район "Западен", ул. "Равнища" № 2 (до битов комбинат) от Илия Трифонов, който го държи без правно основание. Със същото решение Илия Трифонов е осъден да заплати на Община Пловдив - район "Западен" разноски в размер на 150 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. От обстоятелствената част на жалбата следва, че поддържаните касационни основания са необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Основното оплакване е, че към датата на заповедта, срокът на наемния договор между общината и дружеството на запасните офицери и сержанти не е изтекъл. Доводът на касатора е, че съгласно постигнатата договореност с общината, дружеството ще възстанови със свои средства сградата на кафе-клуба, като след построяването й, дружеството ще ползва сградата до изплащането на направените разходи за нея, а към момента на заповедта, сградата не е въведена в експлоатация. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи жалбата срещу заповедта за изземване. Ответникът-кметът на район Западен-община Пловдив оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор на касационна жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е заповед, издадена на осн. чл. 65 от ЗОбС за изземване от Илия Трифонов на имот - частна общинска собственост, представляващ "временна постройка за клуб-кафе", находящ се в гр. Пловдив, район"Западен", УПИ ХV - комплексно жилищно застрояване, кв. 16 по плана на кв. "Кишинев", ул. "Равнища" № 2 ( до битов комбинат). Установено е, че имотът се ползва без правно основание, тъй като срокът по договора за ползването му е изтекъл. Констатирано е, че недвижимият имот е бил отдаден под наем през 20.01.95 г. за неопределен срок на Дружество на запасните офицери и сержантите, представлявано от Илия Трифонов. С оглед статута на имота - частна общинска собственост, за него е приложима разпоредбата на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗОбС, според която договорите за наем, сключени по установения ред до 1 юни 1996 г. чийто срок не е изтекъл запазват действието си до края на договорения срок, но за не повече от три години от влизането в сила на закона. Административният съд е преценил като неоснователна жалбата срещу заповедта, приемайки, че от доказателствата по делото няма данни, че Илия Трифонов е държал имота на правно основание, противопоставимо в административно производство по издаване на заповед по чл. 65 от ЗОС. Прието е, че с констативния протокол е установена фактическата власт на жалбоподателя върху имота. Съдът е обсъдил събраните по делото свидетелски показания, приемайки, че информацията от тях е безспорна, а именно, че жалбоподателят е извърши СМР на обекта. Съдът е преценил, че не са налице процесуални нарушения от категорията на съществените, които да повлияят на законосъобразността на административния акт. Решението е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Изводите, които е формирал са обосновани, тъй като се подкрепят от информацията от събраните по делото доказателства. Материалният закон е приложен правилно. От събраните по делото доказателства се установява, че през 1995 г. между общината и Дружеството е сключен наемен безсрочен договор за наем на помещение с 100 кв. м., сграда на ул. "Равнища" № 2. По силата на т. 3 от договора, наемателят се задължава да възстанови изгорялата сграда с площ от 100 кв. м. за сметка на дължимия наем. Издадено е разрешение за строеж през 1997 г. за "възстановяване на сграда за клуб-кафе съгласно Договор № 94-52-00-19 от 20.01.95 г., в което като собственик е вписана общината и второ разрешение, в което лицето Илия Трифонов е вписан като инвеститор. Видно от протокол № 20 от 03.07.1996 г. на Архитектурно-градоустройствена комисия при Община Пловдив и удостоверение № 83/01.08.08 г. на директор дирекция УТ и главен архитект при район "Западен", община Пловдив е, че извършеното строителство е на временна постройка за клуб-кафе. От своя страна Дружеството с договор от 08.06.1995 г. е възложило изпълнението по възстановяването на изгорялата сграда на Илия Трифонов, което последния да направи за своя сметка, срещу което получава ползването на помещението за експлоатация съгласно предвиденото в договора с общината. Изводите, които се налагат от тази фактическа обстановка е, че жалбоподателят е подизпълнител на СМР във връзка с възстановяването на изгорялата сграда и пренаемател на помещението в нея, за което е сключен договора между Дружеството и Общината и срокът на който е изтекъл към датата на издаване на обжалваната заповед, предвид разпоредбата на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗОбС. Възраженията на жалбоподателя, че наемното правоотношение следва да продължи до възстановяването на направените от него разходи са строежа са непротивопоставими на законовата регламентация, визирана в посочената по-горе разпоредба. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното съдебно решение като правилно, поради което следва да го потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд