Решение № 8252 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9692/2014 г.

Решение № 8252 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9692/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Полицейски орган Илия Ангелов Илиев при ОПП СДВР - София, чрез процесуален представител, против решение № 3528 от 26.05.2014 г. по адм. д. № 1904/2014 г. на Административен съд София град/АССГ/, с което е отменена негова заповед № 3215/2.02.2014 г., с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е постановено задържането на Тони Иванов Венелинов за срок от 24 часа. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като принудителната мярка е приложена, при изпълнение на материалноправните предпоставки за това. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорването на заповедта за задържане да бъде отхвърлено. Ответникът - Тони Иванов Венелинов, чрез адв. Кирилова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на АССГ е незаконосъобразно. Неправилно съдът приема, че са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР в границите на предоставената съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМВР компетентност. Законосъобразно е и заключението на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на установената в чл. 63 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМР) форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Неправилно обаче първоинстанционният съд приема, че от материална страна не е достатъчно вписаното в административния акт, че е издаден на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и съдържа конкретни данни за извършено от жалбоподателя престъпление от общ характер по смисъла на чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) - управление на лек автомобил след употреба на алкохол с концентрация над 1,2 на хиляда. Според съда липсата на фактически установявания относно посоченото от полицейския орган извършено престъпление, препятства възможността да мотивира прилагането на административната мярка. В тази връзка се явява необосновано заключението на първоинстанционния съд, че административният акт е постановен в разрез с материалноправните изисквания за закона. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая е установено, че на 2.02.2014 г. Венелинов е спрян от органите на полицията и е установено, че управлява собственото си МПС след употреба на алкохол - с установено съдържание 1,53 промила в кръвта. При тези факти настоящият съдебен състав приема, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са осъществени - събраните данни са достатъчни да се установи участието на жалбоподателя в престъпление от общ характер по чл. 343б, ал. 1 от НК. Поради това и за да предотврати възможността за извършване на друго престъпление (в това състояние жалбоподателят е застрашавал себе си и другите участници в движението), спрямо Венелинов е приложена принудителната административна мярка по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и същият е задържан за 24 часа в поделенията на МВР. Обстоятелството, че след задържането процесуални действия не са извършвани е без значение за законосъобразността на издадената заповед. Принудителната административна мярка има превантивен и преустановителен ефект, прилага се независимо от това дали престъплението е установено по несъмнен начин, поради което действията на оторизираните органи по разследването на извършеното престъпление нямат отношение към нейната законосъобразност. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие нормативните изисквания. Ето защо като достига до обратното заключение и по тези съображения отменя административния акт, съдът постановява решение, което не кореспондира със закона. Същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество на спора, с което оспорването на Венелинов бъде отхвърлено като неоснователно. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,