Решение № 316 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6538/2013 г.

Решение № 316 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6538/2013 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Подадена е молба вх. № 2203 от 17.07.2013 г. от Д. Ж. Т. за отмяна на основание чл. 304 ГПК на влязлото в сила решение на Габровския окръжен съд № 204 от 25.06.2012 г. по гр. д. № 175/2012 г., с което е осъдена М. П. Т. да отстъпи собствеността и предаде владението на С. С. П. на плевня с обща квадратура 83.40 кв. м. намираща се в поземлен имот № 70 по кадастралната карта на [населено място], [община] както и на дворното място, заключаващо се между съсобствения път и поземления имот, навеса към плевнята и границата с наследници на Н. Р., обозначена на скицата на вещото лице на л. 158 от първоинстанционното производство, както и да преустанови действията, с които пречи на С. С. П. да ползва собствения му път и на достъпа до плевнята и навеса.

Молителят твърди, че е задължителен необходим другар на ответницата М. П. Т. като неин съпруг, решението го обвързва, но не е бил конституиран като страна по делото, поради което счита, че са налице предпоставките на чл. 304 ГПК влязлото в сила решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане с негово участие.

Подадена е и втора молба за отмяна на на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, 3 и 4 ГПК на същото влязло в сила решение от М. П. Т. вх. № 2202 от 17.07.2013 г.

Ответникът С. С. П. изразява становище, че влязлото в сила решение не следва да се отменя.

С определение по чл. 307 ГПК, постановено на 04.11.2013 г. молбите за отмяна са допуснати за разглеждане по същество.

Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите в молбите за отмяна и намира следното:

1. По молбата за отмяна на Д. Ж. Т.

Съгласно ППВС 2/77 г. т. 12 при спор с вещноправен характер относно вещ от имуществената общност, спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво за двамата съпрузи, които са необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК. Когато единият съпруг не е бил конституиран като ищец или като ответник, постановеното с участие само на другия съпруг решение има сила на присъдено нещо и по отношение на невзелия участие в делото. В този случай способът за защита за неучаствалия по делото съпруг е този на отмяната по чл. 304 ГПК.

С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна са разгледани обективно съединени искове с правно основание чл. 108 и 109 ЗС, предявени от С. С. П. против М. П. Т.

В. съд е приел, че по гр. д. № № 258/1981 г. на Дряновския районен съд, ищецът С. С. П. и неговият брат П. С. П. -праводател на ответницата М. П. Т., са постигнали съдебна спогодба по силата на която С. С. П. е получил в дял: дворно място цялото от 657 кв. м. заедно със застроените в него: сайвант на 68 кв. м. с плевня, застроена на 62 кв. м., заедно с градината под сайванта. П. С. П. е получил дворно място от 401 кв. м. заедно със застроените в него: къща - паянтова, застроена на 58 кв. м., мутвак /лятна кухня/ - застроена на 36 кв. м. и хамбар до лятната кухня - на 11 кв. м. Въз основа на този делбен протокол съделителите са се снабдили с нотариални актове № 11, т. I, дело № 31/1982 г. и № 12, т. I нот. дело 32/1982 г. на Дряновския районен съд, ползвали недвижимите имоти, съобразно правата си по нотариалните актове, при което в полза на ищеца е изтекла нова придобивна давност от 1982 г. до 1997 г. - в продължение на 15 години.

По одобрената кадастрална карта имотът на С. С. П. е заснет с пл. № 70, ответницата по делото М. П. Т., се легитимира като собственик по наследствено правоприемство и договор за дарение № 190/2006 г. на имот пл. № 71. Съдът е зачел правата на съделителите такива, каквито са възникнали след делбата, в която изрично е уговорено, че плевнята остава в дял на С. С. П., а за общо ползване за страните остава общият път минаващ до плевнята, който ще бъде продължен на север, докато се свърже със сега съществуващия път. Правоизключващото възражение на ответницата М. С. П. за изтекла в нейна полза придобивна давност за спорната част от имотите съдът е приел за неоснователно. Мотивите за този извод са, че първата явна демонстрация на оспорване на правата на ищеца по отношение на недвижимия имот - предмет на настоящето производство ответницата в качеството й на наследник на починалия П. С. П. е направила със снабдяването й с кадастрална скица на 06.06.2006 г., в която като нейна собственост е включена плевнята и не е отразен договорения общ /съсобствен/ между братята път. От тогава до завеждане на иска - 15.05.2010 г. не е изтекла придобивна давност и не може да има претенции за придобиване на имота на оригинерно основание.

От представеното в производството за отмяна удостоверение за граждански брак се установява, че молителят Д. Ж. Т. е съпруг на ответницата по делото М. П. Т. като бракът им е сключен на 11.04.1976 г. При тези данни следва изводът, че влязлото в сила решение обвързва и неучаствалия по делото съпруг като задължителен другар на ответницата, щом като направеното от нея възражение за придобивна давност се основава на владение, осъществено по време на брака. Силата на пресъдено нещо му е противопоставима и не съществува друг ред за защита на правата му. Ето защо е налице основанието на чл. 304, ал. 1 ГПК и молбата за отмяна на Д. Ж. Т. е основателна. Влязлото в сила решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Габровския окръжен съд с участието на молителя.

1. По молбата за отмяна на М. П. Т.

Молителката твърди, че решението е основано на съдебно техническа експертиза, която е била заличена по делото, освен това то противоречи на влязлото в сила решение на Дряновския районен съд от 16.03.2011 г. по гр. д. 183/2010 г. и поддържа, че са налице основанията на чл. 303, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК. Доказателствата, на които се позовава обаче не обуславят предпоставките на нито едно от двете основания. Съдебният акт на Дряновския районен съд, озаглавен като решение № 20 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 203/2010 г. е постановен при разглеждането на спора от първата инстанция и по съществото си представлява определение по чл. 151 ГПК, с което са допуснати поправки на протокола от съдебното заседание на 28.11.2011 г. Несъобразяването със съдържанието на поправения протокол от въззивния съд представлява нарушение на процесуалните правила, неотносимо към основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, което изисква съдът да се е произнесъл по преюдициален въпрос въз основа на административен акт, впоследствие отменен, каквато хипотеза в случая не се поддържа. Не е налице и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, защото липсва разрешаване на един и същ спор от гледна точка на страни и основание с влезли в сила решения по различни дела. Ето защо молбата на М. П. Т. за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е неоснователна.

Неоснователно е и искането за отмяна на решението на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Доказателствата, които молителката представя: заявление от 19.12.2008 г. от С. С. П. за изменение на кадастрални данни, заявление от 14.03.2012 г. за корекция на скица № 93, молба-жалба до Агенция по геодезия и кадастъра [населено място] от 20.04.2012 г., втора молба-жалба от 28.05.2012 г. и жалба до министъра на регионалното развитие и благоустройството нямат никакво отношение към предмета на спора и дори и при представянето им по делото не биха имали значение при формиране на решаващия извод на съда по приетото за неоснователно възражение за придобивна давност относно началната дата на давността - 2006 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение