Решение № 4445 от 10.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14566/2016 г.
ВАСVIII отделение10.04.2017 г.докладчик Петя Желева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2275/14.11.2016 г., постановено по адм. дело № 2103/2016 г. по описа на Административен съд - В. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4445 от 10.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14566/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Зам. директора на ТД на НАП - В., чрез юрисконсулт Е. А. против Решение № 2275/14.11.2016 г., постановено по адм. дело № 2103/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е отменена Заповед № 16-197411/14.06.2016 г., издадена от Зам. Директора на ТД на НАП - В. за наложена на "Р. И." ЕООД - гр. В. принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на обект - магазин, намиращ се в гр. В., ж. к. "Младост", модул 15, както и забрана за достъп до обекта за срок от 15 дни. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и решаване на спора по същество, като се потвърди издадената Заповед № 16-197411/14.06.2016 г. на Зам. Директора на ТД на НАП - В. Ответната страна - "Р. И." ЕООД, не взема становище по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отмени оспорената заповед, Административен съд (АС) - В. е приел за доказано, че на 01.03.2016 г., при извършена продажба в магазин, намиращ се в гр. В., ж. к. "Младост", модул 15, стопанисван от "Р. И." ЕООД, дружеството е издало фискален касов бон, който не съдържа наименование и количество на закупените стоки, в нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Приел е, че установената липса на посочените реквизити на касовия бон в случая не влияе на отчитането на оборота от продадените стоки, който бил известен с оглед факта на регистрирането на ФУ в НАП. По тези съображения, приел, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона. Решението е правилно. По делото няма спор по фактите и те са правилно установени. Действително "Р. И." ЕООД е извършило продажба в стопанисвания от него магазин в гр. В., при която е издало фискален касов бон, който не съдържа задължителните според чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ реквизити като наименование и количество на закупената стока. За констатираното нарушение е издаден АУАН и Наказателно постановление № 16-197410/14.06.2016 г. на зам. директора на ТД на НАП - В. ПАМ е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, която разпоредба предвижда, че ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Настоящата съдебна инстанция споделя правните изводи на АС - В., че в случая административният орган е следвало да обсъди обстоятелството, че независимо от посочването във фискалния бон на сума на продадената стока от 4,95 лева, без наименование и количество на продадената стока, същата е регистрирана във фискалното устройство и то в група "Б" по смисъла на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредбата, тоест като продажба, облагаема с максималния размер на ДДС - 20 %, поради което непосочването на наименование и количество на продадената стока не би могло да доведе до неблагоприятни последици за данъчните задължения на дружеството, което като обстоятелство би следвало да се отрази и върху тежестта на наложената ПАМ (в този смисъл е решение № 5663 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7539/2011 г., VIII о.). Именно с оглед ниската степен на обществена опасност в сравнение с деяния от този вид, с влязло в сила Решение № 1774/12.10.2016 г., постановено по адм. дело № 3978/2016 г. по описа на РС - В., потвърдено с Решение от 19.01.2017 г. по адм. дело № 3080/2016 г. по описа на АС - В., е отменено като незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 16-197410/14.06.2016 г. на зам. директора на ТД на НАП - гр. В., с което е наложена имуществена санкция за същото нарушение. Въпреки, че реализирането на административно - наказателна отговорност на съответното лице не е пряко обвързано с прилагането на ПАМ видно от редакцията на нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, наличието на влязъл в сила съдебен акт за отмяна на НП следва да бъде обсъдено на основание чл. 142, ал. 2 от АПК. В съдебната практика се приема, че отмяната на наказателното постановление с влязло в сила решение не обвързва задължително съда, който се произнася по законосъобразността на наложената от административния орган ПАМ, така както е задължителна например влязлата в сила присъда по наказателно дело, предвид чл. 300 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Затова решението, с което е отменено наказателното постановление представлява доказателство, заедно с всички останали, събрани по делото (в този смисъл са решение по адм. дело № 10942/2011 г. на Върховен административен съд, I отделение, решение № 3582 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5677/2014 г., VIII отделение, Решение № 13599 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11262/2015 г., VIII о.). В този смисъл следва да се приеме, че когато с влязло в сила решение е отменено наказателното постановление поради маловажност на нарушението, то би следвало да повлияе при преценката за законосъобразност и на наложената ПАМ. Наред с това, в случая с влязло в сила определение постановено по адм. дело 2103/2016 г. по описа на АС - В. е отменено и разпореждането за предварително изпълнение на наложената ПАМ. При тези факти, преценени в съвкупност, настоящата инстанция споделя правните изводи на АС - В. за незаконосъобразност на Заповед № 16-197411/14.06.2016 г., издадена от Зам. Директора на ТД на НАП - В., поради което оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение