Решение № 3272 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12241/2019 г.

Решение № 3272 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12241/2019 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Аморе-КН" ООД със седалище и адрес на управление в гр. П., подадена чрез пълномощник, против решение № 1657 от 29.07.2019 г., постановено по адм. д. № 1191/2019 г. на Административен съд - П., с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед № 58/14.01.2019 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/. Според касатора решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е мотивирал изводите си в противоречие с доказателствата по делото. Счита, че в предлаганото меню търговецът е предоставил ясно, логически последователно и своевременно съществена информация за допълнително определената цена върху готов продукт, направен от черно брашно с фибри. Сочи, че това е обичайната практика при изготвяне на меню с предлаганите от търговците ястия, когато предвиждат възможност за приготвянето им с алтернативни продукти. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което обжалваният административен акт бъде прогласен за нищожен или отменен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, след като провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е изложил подробно релевантната фактическа обстановка, по която страните не спорят. Установил е, че производството пред Комисията за защита на потребителите е започнало по жалба на потребител от 30.08.2018 г. във връзка със заблуждаваща информация, съдържаща се в меню за ястията в пицария "Аморе" в гр. П.. Потребителят е посочил, че поръчал от менюто на заведението чесново хлебче с кашкавал с обявена цена от 3, 09 лв., но от черно тесто. При заплащане му била предявена сметка с калкулирана отделна цена за черен блат от 2, 49 лв., т. е. заплатил продукта по две цени. В хода на извършената проверка служители на КЗП извършили контролна покупка в пицария "Аморе", като поръчали пърленка с кашкавал и сирене с обявена цена 3, 49 лв., която да бъде приготвена от черно брашно. При плащане на сметката във фискалния бон били отразени две цени - за пърленка и допълнително за черен блат 2, 49 лв. Проверяващите установили, че в предложеното меню е обявена отделна цена за блат от черно брашно с фибри, но при поръчката служителят на заведението не е предоставил своевременно информация, че при поръчката с черно тесто ястието се оскъпява. Предвид фактическите установявания, изложени в докладната записка на директора на Главна дирекция "Контрол на пазара" и протокола от проведеното на 7.12.2018 г. заседание на Комисията за защита на потребителите, председателят на КЗП е приел, че никъде не е обявена информация, че когато потребителят желае различен блат при подготвяне на ястие от менюто, ще заплати отделна цена, която ще му бъде добавена към цената на поръчаното ястие. Отсъствието на такава ясна информация води до заблуда на потребителя и затруднение при взимане на информирано решение. С оспорената заповед № 58/14.01.2019 г. е забранил на "Аморе-КН" ООД при упражняване на своята дейност да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно да не предоставя своевременно съществена информация за обстоятелството, че в случай, че потребител желае поръчано в заведение на дружеството ястие да бъде приготвено с блат от черно брашно с фибри ще бъде начислена за плащане допълнителна сума за алтернативната съставка. Издателят на акта е определил нарушението като такова по чл. 68е, ал. 2, пр. 3 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, във вр. с чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, във вр. с чл. 68в ЗЗП. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 68 л, ал. 1 ЗЗП, в предвидената от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания в съответствие с чл. 68 л, ал. 2 ЗЗП. Съдът е обосновал извод за съответствие на акта с материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел е, че с поведението си търговецът е допуснал практика, която е заблуждаваща по смисъла на чл. 68 е, ал. 2, пр. трето ЗЗП. Според съда, от предлаганото меню не е ясно, че потребителят ще заплати два артикула с отделни цени при поръчка на един, когато избира алтернативна съставка на ястие. Като е приел, че именно тази информация е подвеждаща за масовия потребител, тъй като е поднесена по двусмислен начин и може да доведе до объркване на потребителя, съдът е споделил мотивите и изводите на издателя на акта и е отхвърлил подадената от "Аморе-КН" ООД жалба като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантната фактическа обстановка и е извел съответни на закона и доказателствата правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в глава четвърта, раздел IV от Закона за защита на потребителите. Фактическият състав на общата забрана за нелоялна търговска практика по чл. 68 г, ал. 1 ЗЗП изисква да има предлагане, то да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Дефиницията на заблуждаваща търговска практика се съдържа в чл. 68 д ЗЗП, чл. 68 е, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. Преценката за значението на непредоставената/премълчана информация изисква съобразяване на фактическите действия по търговската практика, всички нейни обстоятелства и характеристики. В настоящия случай съдът е достигнал до правнообоснования извод, че прилаганата от дружеството търговска практика пряко влияе върху икономическото поведение на потребителите за вземането на решение, което те иначе не биха взели и че използваната търговска практика уврежда по забранен от закона начин интересите на потребителя и осъществява състава на заблуждаваща търговска практика по чл. 68 е, ал. 2, пр. трето ЗЗП. Неоснователно е възражението на касатора, че в менюто на заведението изрично е записана информацията "блат от черно тесто с фибри - 2, 49 лв. ", която средноинтелигентният потребител няма как да възприеме по друг начин, освен че се касае за оскъпяване на избраното ястие, когато то се поръчва с черен блат. От прочита на представеното по делото меню се установява, че изписаното с жълт цвят на буквите предложение "блат от черно тесто с фибри - 2, 49 лв. " е в частта "Пици", поставено след изброяването на видовете предлагани пици, преди изброените месни, млечни и зеленчукови добавки и сосове. Т. е. черният блат с фибри се предлага като алтернатива при приготвянето на пиците и то, извън видовете пици, които по номенклатура се предлагат с черно брашно / пица "Неро", пица "Трио ди Карне"/. Тестените ястия - пърленки и чеснови хлебчета, се предлагат в менюто след салатите, предястията, основните ястия и гарнитурите, преди десертите, в част "Пърленки". Тази част не съдържа самостоятелно ценово предложение за приготвянето им с блат от черно брашно с фибри. При избор от потребителя за приготвяне на такова ястие с алтернативен черен блат, той няма как да отнесе информацията от част "Пици" към част "Пърленки" предвид така изготвеното меню. Ето защо начинът на представяне на съществената за средния потребител информация, която му е необходима, за да вземе търговско решение, определено е в състояние да го мотивира да вземе търговско решение, което иначе не би взел. В конкретния случай се касае за заблуждаваща търговска практика, тъй като именно цената на продукта е била определяща за потребителя и е довела до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. Правилен е първоинстанционният извод за съответствието на акта с целта на закона - да се защитят интересите на потребителите със законосъобразни средства. В тази връзка следва да бъде допълнено, че с Директива 2005/29 на Европейския парламент, транспонирана в Закона за защита на потребителите, се възлага на държавите членки задължението да направят необходимото, за да определят санкции за нарушения на разпоредбите на директивата и да гарантират тяхното изпълнение. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Съгласно разпоредбите на чл. 11