Решение № 7965 от 18.7.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби срещу решение 7039/23.11.2022 г., постановено по адм. дело 9708/2021 г. по описа на Административен съд-София град, второ отделение, 72-ри състав, подадени съответно от Р. Янкова, от гр. София, чрез пълномощника й адв. П. Попчев, и от Н. Янкова, от гр. София, чрез пълномощника й адв. Д. Ганев. В касационните жалби се излагат аналогични съображения за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован, постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът министърът на земеделието и храните, чрез пълномощника юрк. К. Петков, в писмен отговор на касационните жалби, изразява становище за неоснователността им. Отправя искане за оставяне в сила на оспореното решение и заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Л. Цветкова, от гр. София, чрез пълномощника адв. Д. Хитова, в писмен отговор релевира доводи за неоснователност на касационните жалби. Претендира оставяне в сила на атакувания съдебен акт и присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните в съответствие с чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема и двете касационни жалби за допустими, като подадени от надлежни страни в законоустановения срок. Разгледани по същество, същите са неоснователни, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Н. Янкова и Р. Янкова /изпратена му по компетентност с определение 10013/05.10.2021 г. по адм. дело 6600/2021 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия/ срещу заповед РД46-126/05.03.2020 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите /сега министър на земеделието и храните/, с която на основание чл. 14, ал. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ е отменено решение 7819/19.06.2018 г. на Общинска служба Земеделие /ОСЗ/ Западна за възстановяване правото на собственост на наследниците на Т. Лазаров и А. Лазаров, и преписката е върната на горната ОСЗ за произнасяне по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ. Пред първостепенния съд е събрана цялата преписка по издаването на оспорения административен акт, при което в резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, от съда е приета за установена следната фактическа обстановка: С т. 2 от решение 7819/19.06.2018 г. на ОСЗ Западна на жалбоподателките, в качеството им на наследници на Т. Лазаров и А. Лазаров, на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ /ППЗСПЗЗ/, е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот, представляващ нива от 0.531 дка, четвърта категория, находящ се в строителните граници на с. Симеоново в местността Суха река, имот 2935 к.л., 736 от кадастрален план, изработен през 1950 г. Видно от съдържанието му, горното решение на ОСЗ е издадено въз основа на удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ на техническата служба на Столична община /СО/ - район Витоша изх. 9400-1409/2017 г., РВТ16-ВК91-316-/7/25.07.20217 г. и скица 94-00-1409/2017 г., РВТ-16-ВК91-316-/8/2017 г. Съгласно съдържанието на цитираното в акта удостоверение изх. 9400-1409/2017 г. , могат да бъдат възстановени 523 кв.м., представляващи части от УПИ ХХ-722,723 и УПИ Х-722 от кв. 26, които са застроени със строителни книжа след 01.03.1991 г. Установено е по делото, че Ж. Мирчева-Сиракова, М. Сираков и Л. Цветкова са подали молба до министъра на земеделието и храните за отмяната, на основание чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ, на решение 7819/19.06.2018 г. на ОСЗ Западна, към която са приложили и документи, подробно описани в мотивите на обжалвания съдебен акт. Видно от съдържанието на тези документи, при издаването на акта на решаващия административен орган не са били известни релевантни за правилното приложение на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ факти и обстоятелства. Въз основа именно на данните, установени от горепосочените документи, от техническата служба на СО-район Витоша е издадено ново удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ изх. РВТ16-ВК91-316/16/18.02.2020 г., според което УПИ ХХ-722,723 и УПИ Х-722 от кв. 26, местност Симеоново-Драгалевци 3-та част, са били застроени към 1950 г. с едноетажна вилна сграда с площ 63 кв.м. и имотът е бил обект на съдебна спогодба по гр.д. 14321/1978 г. по описа на СРС и прехвърлителна сделка, оформена с нотариален акт. Според утвърдения със заповед 5204/21.08.1958 г. регулационен план, към имот с планоснимачен 2926 от кв. 26 по плана на Симеоново-Драгалевци 3-та част, са придадени по регулация 460 кв.м. от имот планоснимачен 2935 от кв.26 по плана на Симеоново-Драгалевци 3-та част, като за придаването по регулация на визираните площи е съставен нотариален акт и сметките по регулация са уредени по компенсация място за място, а планът за регулация е приложен. В новоиздаденото удостоверението по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ПЗЗСПЗЗ е посочено, че няма свободни от застрояване имоти, съответно собствениците следва да бъдат обезщетени съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Във връзка с така издаденото удостоверение РВТ16-ВК91-316/16/18.02.2020 г. и доклад от заместник-министъра на земеделието и храните, от министъра на земеделието и храните е издадена атакуваната пред първостепенния съд заповед за отмяна на решение 7819/19.06.2018 г. на ОСЗ Западна, като е наредено и връщане преписката на същата ОСЗ за произнасяне по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ. При тази фактическа установеност, за да отхвърли като неоснователна предявената срещу заповедта на министъра на земеделието и храните заповед, административният съд приема, че актът е издаден от компетентен орган, в срока по чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ и при наличието на ново доказателство и ново обстоятелство, каквото според мотивите му представлява удостоверение РВТ16-ВК91-316/16/18.02.2020 г. и съответно вписаните в него данни, които не са били известни на ОСЗ-Западна при издаването на отмененото със заповедта на министъра решение за възстановяване на правото на собственост. Във връзка с т. 2 от оспорената заповед, съдът сочи и мотиви относно наличието на предпоставките за приложение в случая на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Най-общо по тези мотиви съдът постановява атакувания пред настоящия касационен състав съдебен акт, с който отхвърля предявената срещу акт жалба и осъжда жалбоподателките /понастоящем касаторки/ да заплатят на ответната страна Л. Цветкова сумата от 2000 лв., представляваща разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице релевираните в касационните жалби пороци на първоинстанционния съдебен акт, налагаща неговата отмяна. По аргумент от чл. 218, ал. 1 от АПК, оплакването за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като бланкетно, не следва да бъде обсъждано. При вярно установени правнорелевантни факти, въз основа на приобщените по делото доказателства, първостепенният съд е формирал обоснован и правилен извод за законосъобразност на издадения от министъра на земеделието и храните административен акт. Според чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ при откриване на нарушения на този закон и на правилника за неговото прилагане, на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по ал. 1, в срок до една година от откриване на нарушенията, на новите обстоятелства или на новите писмени доказателства, но не по-късно от три години от влизането в сила на плана за земеразделяне или от постановяването на решението на общинската служба по земеделие по ал. 1, т. 1, министърът на земеделието по своя инициатива или по искане на заинтересуваните лица отменя решението на общинската служба по земеделие или разпорежда на общинската служба по земеделие да го измени. В противовес на изтъкнатите в касационните жалби оплаквания, данните по делото навеждат на обосновано изведения от първостепенния съд извод за наличието на предпоставките за издаване на заповедта за отмяна на решението на ОСЗ за възстановяване на правото на собственост, доколкото новоиздаденото удостоверение РВТ16-ВК91-316/16/18.02.2020 г. и посочването в него, че на възстановяване подлежат 0 кв.м. /за разлика от удостоверение изх. 9400-1409/2017 г., РВТ16-ВК91-316-/7/25.07.20217 г. в което като подлежащи на възстановяване са определени 523 кв.м/ действително представляват ново доказателство, съдържащо наред с това нови обстоятелства, които обвързват министъра на земеделието и храните, да отмени, при условията на чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ, издаденото без отчитането на тези нови, респективно, неизвестни за ОСЗ към датата на издаването му, обстоятелства. Несъмненото наличие в случая на ново доказателство и на нови обстоятелства относно частите, попадащи в УПИ ХХ-722,723 и УПИ Х-722 от кв. 26, върху които по данни от новото удостоверение, е съществувала законно построена едноетажна вилна сграда с площ от 63 кв.м. още преди 1958 г., налагат отмяната на предходно издаденото решение за възстановяване на собственост в тези имоти в съществуващи /възстановими/ стари реални граници и връщането на преписката на ОСЗ за ново произнасяне при отчитане на всички, релевантни за възстановяване правото на собственост данни. Неоснователно е възражението в касационните жалби, че административният съд неправилно е извършил преценка за наличието на предпоставките по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ вместо по чл. 10, ал. 7 от същия закон. Видно е от посочените от първостепенния съд мотиви, че именно във връзка с предпоставките за възстановяване на правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, тоест при условията на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ ако върху имота при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал, съдът е обсъдил новото доказателство и визираните в него нови обстоятелства. Съществуването на законно построена едноетажна вилна сграда върху частите, попадащи в УПИ ХХ-722,723 и УПИ Х-722 от кв. 26, преди 1 март 1991 г. препятства възстановяването на собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, а оттам и създава предпоставки за министъра на земеделието и храните да отмени на основание чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ издаденото на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ решение на ОСЗ. Предвид съдържанието на т. 2 от акта на министъра на земеделието, за връщане на преписката на ОСЗ за произнасяне по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ, правилно в мотивите на атакувания съдебен акт са изследвани и предпоставките за приложение на тази норма, според която собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Данните по делото сочат наличие на предпоставките за обезщетяване на собствениците по реда на цитираната разпоредба, предвид което и по отношение на т. 2 от атакувания акт на министъра на земеделието и храните, формираните от първостепенния съд изводи за законосъобразност на обжалвания пред него акт на министъра на земеделието и храните са правилни. По тези съображения и липсата на установени други пороци на атакувания съдебен акт, представляващи основания по чл. 209 от АПК, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателни се явяват заявените от процесуалните представители на ответниците искания за присъждане на разноските, направени пред касационната инстанция. Независимо от това, доколкото от пълномощника на Л. Цветкова се претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лв., с представени доказателства за изплащането му общо към двама адвокати и без данни относно размера на адвокатския хонорар, изплатен само за един адвокат /какъвто е дължим според приложимия във връзка с чл. 228 от АПК, текст на чл. 143, ал. 1 от АПК/, искането на този ответник за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение като недоказано, следва да бъде оставено без уважение. На министерството на земеделието и храните следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., определено от състава на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,