Решение № 1572 от 12.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2628/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на земеделието и храните срещу решение 7994 от 23.12.2022 г., постановено по административно дело 7061/2022 г. от Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед РД 49-212/29.06.2022 г., с която е отказано издаване на заповед за продажба на застроена и нормативно определена площ към заведение за обществено хранене по заявление с рег. 94Б-67/18.02.2004 г., подадено от Б. Кутев и преписката е върната за ново разглеждане по същество, като е определен 14-дневен срок за произнасяне. По наведени доводи за неправилност на решението, се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което отхвърли обжалването на заповедта. Ответниците по касационната жалба Б. Кутев, А. Кутева и У. Кутева чрез процесуален представител и в представен от него писмен отговор, оспорват същата и молят съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лица, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Предмет на проверка пред АССг е била заповед РД 49-212/29.06.2022 г., с която Министърът на земеделието и храните(към момента на издаване министър на земеделието) на основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за горите (ЗГ) във вр. § 123, ал. 3 ПЗР към ЗИДЗГ(отм.) е отказал издаване на заповед за издаване на заповед за продажба на застроена и нормативно определена прилежаща площ към заведение за обществено хранене, находящо се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 03504.405.317 в гр. Белица, общ. Белица по заявление, постъпило в Министерство на земеделието и горите с рег. индекс 94Б-67/18.02.2004 г., издадено от Б. Кутев. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, които не се оспорват от страните, а формираните въз основа на тях изводи са законосъобразни. С § 123 от ПЗР ЗИДЗГ (отм.) (ДВ, бр. 16 от 2003 г., изм., бр. 29 от 2006 г., доп., бр. 34 от 2006 г., в сила от 1.10.2006 г.) е предвидена възможност лицата, построили сгради, постройки, мрежи и съоръжения в държавен горски фонд - частна държавна собственост, до влизането в сила на този закон или придобили собственост върху такива, могат да закупят застроената и нормативно определената прилежаща площ, ако строежите са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно Закона за устройство на територията са търпими строежи и не подлежат на премахване, за което е било необходимо подаване на заявление в едногодишен срок от влизане в сила на разпоредбата, към което бъдат приложени документите, посочени в ал. 2 на цитирания текст. Няма спор, че такова заявление е подадено от Б. Кутев в указания от закона срок, като са изпълнени и останалите изисквания по ал.1 и ал. 2 на § 123 ПЗР ЗИД ЗГ (отм.), което по силата на § 5 от ПЗР ЗГ, като неприключено в разумен срок е следвало да бъде разгледано по досегашния ред. Обстоятелството, че през 13-та година от производството, продължило 18 години Кутев е прехвърлил постройки в имота, правилно е посочено от съда като ирелевантно, тъй като към момента на подаване на заявлението Кутев е отговарял на изискванията към момента на подаване на заявлението, а последващото прехвърляне на собствеността не е преклудирало това негово право, а единствено е довело до резултат възможността да премине в полза на неговите наследници. При това обоснован и законосъобразен е изводът на съда за постановяване на акта в нарушение на приложимите материално правни норми, а също и на основни принципи на административния процес като този по чл. 11 АПК, при което правилно и в съответствие с чл. 174 АПК е определил срок за постановяването му при съобразяване на дадените в мотивите указания. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касационния жалбодател , като разпоредител с бюджета следва да бъде осъдена да заплати на ответниците деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 2000 лв., представляващи хонорар за един адвокат, съобразен с фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение