Решение № 9242 от 6.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14006/2017 г.

Решение № 9242 от 6.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14006/2017 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. П. Я. срещу решение № 1542/06.10.2017 г., постановено по адм. д. 1046/2017 г. по описа на Административен съд - Б. (АС-Б.). Касационната жалбоподателка обжалва съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъдат отменени обжалваното съдебно решение и оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмена защита. Претендира заплащане на разноски. Ответникът директорът на Агенция "Митници" оспорва касационната жалба по подробни съображения в писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 1542/06.10.2017 г., постановено по адм. д. 1046/2017 г. по описа на АС-Б. е отхвърлена жалбата на Р. П. Я. против Заповед № 3365/12.04.2017 г. на директора на Агенция "Митници", с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение, за дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответната форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения, материалният закон е правилно приложен и не е налице несъответствие с целта закона. За обосноваване на тези правни изводи решаващият съд възпроизвежда съществена част от съдържанието на събраните по делото доказателства, включително и буквално цитиране на цели пасажи от протоколи за разпит на свидетели в досъдебно производство, които са приобщени към дисциплинарната преписка. От тези доказателства АС-Б. приема за установено участието на Р. Я. в разпределение на парични суми, за които има данни, че са придобивани по нерегламентиран начин, между множество нейни колеги и това представлява отклоняване на жалбоподателката като митнически служител от нормите на поведение, установени в Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Според решаващия съд с оглед продължителността на времето, през което е проявено поведението на държавната служителка и неговото естество не е възможно да бъде конкретизирано извършеното от нея, поради което описанието в обобщена форма в оспорената заповед е достатъчно. Като допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е посочено наличието на досъдебно производство, по което е повдигнато обвинение за подкуп по чл. 301 от Наказателния кодекс и липсата на задължение на дисциплинарно наказващият орган "да прави собствено паралелно разследване за установяване на точни дати, места и обстоятелства, при които са били извършени нарушенията". Така постановеното съдебно решение е незаконосъобразно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно е установил фактите, по които страните по делото не спорят, но изводите, до които е достигнал не кореспондират със съдържанието на оспорената заповед и противоречат на закона. С оспорената пред АС-Б. заповед е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на Р. Я., държавен служител - старши митнически инспектор в Агенция "Митници", М. Б., с ранг I-ви младши. Като фактическо основание за налагане на наказанието в заповедта е посочено, че в периода от края на м. септември 2015 г. до 01.11.2016 г. Р. Я. е "участник в организирана престъпна група, а именно - структурирано трайно сдружение на три или повече лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 301 и чл. 302 от Наказателния кодекс (НК), с участници още тринадесет митнически служители и други неустановени към момента лица. " Тези факти са квалифицирани от дисциплинарнонаказващият орган като нарушения на нарушение на т. т. 2, 3, 4, 6, 12, 13, и 15 от Кодекса за поведение на митническия служител, във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 5 от Закона за митниците (ЗМ), във връзка с чл. 28, ал. 1 от ЗДСл, във връзка с чл. 2, ал. 1, 2, 3, 5, чл. 5, ал. 2, чл. 8 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, както и на отделни индивидуализирани пунктове от длъжностните характеристики за длъжностите, изпълнявани от Р. Я. в периода, което прието, че представлява и дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 1, т. 1 и 5 от ЗДСл. Установено от решаващият съд, че при провеждане на дисциплинарното производство не са допуснати нарушения на процедурата по чл. 96 от ЗДСл, изслушана е Р. Я. по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, спазени са сроковете за реализиране на дисциплинарната отговорност, оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Тези констатации на АС-Б. са правилни и законосъобразни. Установено е и обстоятелството, че Р. Я. е привлечена като обвиняема по досъдебно производство № 55/2016 г. по описа на Следствения отдел при Специализираната прокуратура за извършено престъпление от общ характер по чл. 321, ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 2 от НК, а именно, че в периода от края на м. септември 2015 г. до 01.11.2016 г., в Л., в качеството си на длъжностно лице - митнически инспектор е участвала в организирана престъпна група, с цел да върши в страната престъпления по чл. 301 и 302 от НК, с други тринадесет индивидуализирани участници и други неустановени лица, като групата е създадена с користна цел. В наказателното производство е определена мярка за неотклонение на Р. Я. и са събирани доказателства за установяване на престъплението, в което е обвинена. Административният съд е цитирал част от показанията на разпитани в наказателното производство свидетели, от които пирема, че те и другите събрани в досъдебното производство доказателства "несъмнено обосновават извод, че с поведението си жалбоподателката е нарушила редица правила на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация". Настоящият съдебен състав намира за напълно погрешен извода на АС-Б., че не е необходимо конкретизиране на извършеното от наказания държавен служител, а е достатъчно обобщаващото описание поради продължителността и вида на нарушението. Видно от съдържанието на оспорената заповед в нея липсва описание на конкретни действия и бездействия на жалбоподателката, осъществяващи нарушения на етичните правила, установени в Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, и на служебните задължения, а само участието й в организирана престъпна група, за което е образувано, но неприключило наказателно производство. На практика нарушението, за което е наложено наказанието е описано като извършване на престъпление, което обаче не е доказано с влязла в сила присъда, а е само предмет на доказване във висящо наказателно производство. Този начин на формулиране на оспорената заповед противоречи на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл - не съдържа описание на извършеното от държавния служител нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Описаната хронология на действията на Специализираната прокуратура и частичен преразказ на актовете й не могат да заместят изискуемото от закона описание на конкретен фактически състав на нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. Не се твърди, че е постановен акт, който е задължителен по смисъла на чл. 300 от ГПК, поради което дисциплинарнонаказващият орган е следвало да извърши собствени фактически установявани (дори и при използване на допустимите доказателства, събрани в други производства), а мотивите на АС-Б., че не се изисквало "собствено паралелно разследване" не са съобразени със закона и съдебната практика. Действително съгласно чл. 89, ал. 4 от ЗДСл държавните служители носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянието може да бъде основание и за търсене на друг вид отговорност. В случая обаче, при неприключило наказателно производство и признаване на лицето за виновно с влязла в сила присъда, незаконосъобразно е прието, че Р. Я. е извършила престъплението, за което е привлечена като обвиняема и точно това представлява дисциплинарно нарушение и без да бъде установявано по несъмнен начин в дисциплинарното производство конкретните действия, които съставляват дисциплинарни нарушения. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за неправилен правния извод на АС-Б., че жалбата на Р. Я. е неоснователна. Обжалваното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а вместо него при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК да бъде постановено друго, с което да бъде отменена Заповед № 3365/12.04.2017 г. на директора на Агенция"Митници" поради наличие на основателни основания за нейното оспорване по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК. По водене на делото Р. Я. е направила разноски в размер на 215 лв. (от които 200 лв. - възнаграждение за един адвокат за първата инстанция лице и 15 лв. държавна такса), които претендира, поради което и с оглед изхода на спора следва да й бъдат възстановени на основание чл. 143, ал. 1 от Агенция "Митници". Възражението за прекомерност се явява неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на спора и направените разноски. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение