Решение № 10072 от 24.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4357/2023 г.

Производството е по чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител гл. юрк. Бъчварова, срещу Решение 150 от 31.03.2023 г., постановено от Административен съд - гр. Кърджали по адм. д. 472 от 2022 г. по описа на същия съд, в частта, с която по жалба на В и К ООД е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-16000921006525-091-001 от 13.07.2022 г., издаден от ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 437 от 21.09.2022 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - град Пловдив при ЦУ на НАП, с който са установени на В и К ООД задължения за внасяне на ДДС в размер на 51203,80 лв. за данъчен период октомври 2021 г. Касаторът оспорва първоинстанционното съдебно решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевира доводи за неправилност на изводите на съда по отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактури, издадени от Мегастрой 2015 ООД, като се твърди наличието на факти, дискредитиращи тезата на съда за реалност на доставките. Искането от съда е за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата против ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по жалбата - В и К ООД, чрез процесуалния си представител адв. Младенов е подал писмен отговор, в който оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. В съдебно заседание моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - гр. Кърджали е бил Ревизионен акт /РА/ Р-16000921006525-091-001 от 13.07.2022 г., издаден от ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 437 от 21.09.2022 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - град Пловдив при ЦУ на НАП, с който на дружеството В и К ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура за доставка на СМР 00000000276/01.10.2021 г. и фактура 0000000311/20.10.2011г., издадени от Мегастрой 2015 ООД, [ЕИК], и е определен ДДС за довнасяне ДДС в размер в размер на 51203, 80 лв. за данъчен период октомври 2021 г. За да постанови обжалваното решение, административният съд е описал фактическите констатации, установени при ревизията. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановения срок и в предвидената писмена форма. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е приел следното: Като спорен в определен въпросът дали основателно органите по приходите са отказали да признаят на жалбоподателя право на данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчика Мегастрой 2015 ООД. Съобразявайки относимата правна уредба и съобразно писмени документи и свидетелски показания по делото, съдът е обосновал извод за реалност на СМР по посочените фактури противно на твърденията на ревизиращите органи. За да стигне до този извод на първо място съдът е приел, че получените услуги - извършени СМР, т.е. по доставки към "В и К" ООД за ревизирания период, са в изпълнение на Договор за строителство 23 от 14.09.2021 г., сключен между страните: Мегастрой 2015 ООД, като изпълнител и "Водоснабдяване и Канализация" ООД - възложител, като контрола и приемането на извършените СМР е осъществен и от трети независим орган. Счетено е, че и за двете извършени от изпълнителя СМР са оформени и подписани от представители на възложителя и на изпълнителя Протоколи - обр. 19 за установяване завършването и заплащането на видовете работи, с 1 от 01.10.2021 г. и с 2 от 20.10.2021 г., в които, подробно са описани по вид, мярка, количество и стойност. В тази връзка е съобразено от решаващият състав, че изпълнението на описаните СМР в спорните две фактури, е прието след надлежно съставена междуведомствена комисия от Председателя на Асоциация по В и К гр. Кърджали, като активите са били предадени от "В и К" ООД на община Кърджали, съответно и на община Крумовград, с приемо-предавателни протоколи, подписани от управителя на "В и К" ООД и от кмета на съответната община. По делото са допуснати и гласни доказателства - разпитани са четирима свидетели, от които двама представители - технически лица, отговарящи за приемането на работата, т.е. на извършените СМР, от страна на "В и К" ООД , съответно за район Крумовград и район Кърджали, където са извършвани реконструкциите на посочените водни съоръжения/резервоари за питейна вода и един за промишлена/ и двама представители на дружеството-изпълнител, пряко участвали в извършването и предаването на СМР по процесните доставки. Съдът е счел, че гласните доказателства са в пълно съответствие с писмени такива, като преценени в тяхната съвкупност, всички недвусмислено сочат, че тези СМР, са категорично извършени и те са извършени именно от изпълнителя по сключения от "В и К" ООД Договор за строителство 23 от 14.09.2021 г. Мегастрой 2015 ООД. На следващо място съдът е приел, че фактурите са съставени съгласно изискванията на ЗДДС, същите са отразени в счетоводството на ревизираното лице, съответно са включени в дневниците му за покупки и дневниците им за продажби и СД за съответният данъчен период и данъкът по тях е начислен. Първоинстанционният съд е счел за неправилно приетото от ревизиращите органи като необходимо доказване прехвърлянето на правото на собственост върху използваните материали, като е счетено че независимо от това в случая в хода на ревизията са представени данни за предходния доставчик, който при извършена насрещна проверка в хода на ревизията е представил доказателства - фактури и приемо-предавателни протоколи; документи за транспорт; доказателства за кадрова обезпеченост; за закупени от него и доставени на изпълнителя Мегастрой 2015 ООД материали, за извършване на фактурираните СМР. Така постановеното първоинстанционно решение е валидно допустимо и правилно. Решението следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2 АПК касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган незаконосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл.70, ал.5 във вр. с чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС. Доказателствата, събрани през двете фази на спора, и представени още в ревизионното производство от ревизираното лице и доставчика, както и свидетелските показания установяват, че са налице реално извършени доставки на строително-монтажните работи от Мегастрой 2015 ООД. Видно още в ревизионното производство по отношение на фактура 00000000276/01.10.2021 г. са представени - Договор 23 от 14.09.2021 г. за извършване на СМР - изграждане на резервоар промишлен водопровод в [населено място], Протокол - обр. 19 1/01.10.2021 г., съгласно който на посочената дата подписаните представители на възложителя - инж. Бостанджиев и на изпълнителя - Тодорова, след проверка на място са установили извършени и подлежащи на заплащане въз основа на протокола дейности, описани по вид, мярка, количество, единична цена, стойност без ДДС и местоположение на резервоарa, както и количествено-стойностни сметки, платежни нареждания и банкови извлечения, от които е установено, че стойността на фактурата е платена изцяло. По отношение на 0000000311/20.10.2011г. ревизираното лице са представени - Договор 23 от 14.09.2021 г. за извършване на СМР - реконструкции на водоснабдителна система, Протокол - обр. 19 2/20.10.2021 г., съгласно който, на посочената дата, подписаните представители на възложителя - инж. Бостанджиев и на изпълнителя - Тодорова, след проверка на място са установили извършени и подлежащи на заплащане въз основа на протокола дейности, описани по вид, мярка, количество, единична цена, стойност без ДДС и местоположение на резервоарите, както и количествено-стойностни сметки, платежни нареждания и банкови извлечения, от които е установено, че стойността на фактурата е платена изцяло. Представените още в хода на ревизията протоколи обр. 19 сочат, че обективно съществуващите облигационни връзки между страните по договорите са се въплътили в действително изпълнение. Протокол обр. 19, уреждащ предаването на строежа и строителната документация от строителя на инвеститора, е регламентиран в отменената Наредба 7/22.05.2001 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като е бил задължителен до 2003 г. С приемането на Наредба 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството той вече не е законово уреден, но неговото прилагане продължава, ако инвеститорът и строителят държат на него. Той е желателен при уреждане на взаимоотношенията между възложителя и изпълнителя на видове СМР и се прилага въз основа на постигнатите между тях договорености. По същество протокол - акт 19 е документ, с който се документират извършени СМР на съответен етап на строителство. Той е първичен счетоводен документ, но тъй като реквизитите му не са уредени нормативно, те се ограничават до тези, с които може еднозначно да се опише стопанската операция. На практика същият представлява количествено-стойностна сметка за извършените към определен момент, приети и подлежащи на заплащане видове СМР. От така разкритата същност на документа, и тъй като той изрично е съставен за установяване на завършените видове работи и за заплащане на същите, следва да се направи извод за доказано с неоспорени документи изпълнение на фактурираните СМР. Протоколите са пряко доказателство за реализиране доставката на строителни услуги и в този смисъл представянето им на приходните органи и включването на процесните фактури в отчетните си регистри по ДДС търговецът е потвърдил сключената сделка. Още повече в конкретния случай както правилно е съобразил първоинстанционният съд е приемането на извършените СМР е осъществено и от трети независим орган. Един от спорните моменти е кадровата и техническа обезпеченост на изпълнителите да осигурят достатъчно работна сила, която има и необходимата квалификация да извърши описаните СМР. В обжалваното решение първоинстанционния съд е посочил, че по отношение на доставчика са представени доказателства за кадрова обезпеченост, а също така и налични доказателства за произхода на стоките фактури от предходни доставчици. Още повече от свидетелските показания се потвърждава, че процесните СМР са извършени именно от доставчика Мегастрой 2015 ООД. Отделно от това, следва да се съобрази Решение от 6 септември 2012 г. по дело C-324/11, с което Съдът на ЕС се е произнесъл, че Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът за строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Съдът на ЕС е заключил, че правото на приспадане може да бъде отказано само когато приходният орган въз основа на обективни данни установи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, като е подчертал, че правото на приспадане не може да бъде отказано, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. В поставения за разглеждане случай не са релевирани индикации и не са ангажирани доказателства за данъчна измама, осъществена между контрагентите. За пълнота на изложението следва да се посочи, че противно на твърдяното в касационната жалба, неотносимо към спора е обстоятелството дали от страна на дружеството - доставчик са спазени изискванията на осигурителното и трудовото законодателство. Липсата на достатъчно доказателства като заповеди за определяне на лицата извършващи инструктаж, документи за извършени застраховки на работниците, извършили СМР, присъствени документи и липса на определено лице за координатор по безопасност не са относими към правото на данъчен кредит за получателя, тъй като основно понятие на ЗДДС е това за облагаемата доставка. Ето защо не може да бъде основание за отказ на данъчен кредит за получателя по доставките. При наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по данъчните фактури, по които ревизираният субект е декларирал право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. Разноски: С оглед изхода на делото Национална агенция за приходите следва да заплати на В и К ООД, [ЕИК], гр. Кърджали разноски съгласно представения списък за касационната инстанция в размер на 5 695.56 лв. адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,