Решение № 5205 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15519/2011 г.

Решение № 5205 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15519/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 533 от 28.10.2011 г. постановено по адм. дело № 445/2011 г. по описа на Административен съд Пазарджик. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения по същество на спора. Иска се отмяна на решението. Ответната страна - Илия Йорданов Бакърджиев, чрез пълномощника му адв. Г. Камулджиев, поддържа доводи за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по жалба на Илия Йорданов Бакърджиев, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/22379 от 12.04.2011 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 19 506.12 лв. във връзка с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 13/010609/29924. Мотивите са свързани с констатирано намаление на годните за подпомагане площи, заявени с подадената молба-заявление. В подробно развити съображения съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила и на материалния закон. Административният орган не е посочил мотиви към издадения административен акт. Освен това са нарушени разпоредбите на Регламент (ЕО) № 796/2004 г., чл. 24, § 2, който изисква при констатирани нередности, произтичащи от кръстосани проверки, да се извършват и други подходящи административни процедури, дори и проверки на място за установяване на констатираното. Счетено е още, че в нарушение на цитирания регламент административният орган не е събрал допълнителни доказателства и не е установил дали действително е налице несъответствие на площите и на какво се дължи това - чл. 30, § 4 от Регламент № 796/2004 г. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Процесният акт е немотивиран съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като от него не става ясно как за период повече от една година МЗХ е променило констатациите си, на какво основание, кои точно от заявените площи са квалифицирани като "негодни за подпомагане", както и по каква методика са изчислени сумите за възстановяване. При липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и събиране на доказателства, вкл. и експертизи. Освен това липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна. Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в конкретния случай не са изложени и в тази връзка изводите на съда са обосновани и почиват на събраните доказателства по делото. Следва да се отбележи, че съдът е преценил всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и е направил верни правни изводи. Доказателствата по делото сочат, че след извършване на кръстосани проверки е установено, че част от заявените за подпомагане от бенефициента площи са допустими за подпомагане. Тези данни са били предадени на МЗХ и ДФ "Земеделие" и сумата платена. Извършена е била последваща проверка, при която е установено, че годната за подпомагане площ е намалена. Въз основа на това ново становище е издаден оспорения АУПДВ. В него е посочено, че въз основа на новополучена официална информация в ИСАК, годната за подпомагане земеделска площ е намалена и сумата от 19 506.12 лв. се явява недължимо изплатена. Актът противоречи и на нормата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., според която ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител, недължимо платените суми не следва да се възстановяват. Именно и поради това административният орган е следвало да изложи съображения относно причината, по която приема, че е извършено недължимо плащане и съответно възможността на земеделския производител да установи това, което не е сторено, както правилно е приел първоинстанционният съд. С оглед на установеното по делото следва да се приеме, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Предвид изложеното и защото изплатената сума, която е получила лицето, не е в резултат на недобросъвестното му поведение, решението на съда е законосъобразно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК