Решение № 8332 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9073/2016 г.

Решение № 8332 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9073/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искането на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Ц. Б. III" № 201, подадено чрез представляващия го изпълнителен директор И. Й., за тълкуване на решение № 13033 от 01.12.2016 г. на Върховния административен съд /ВАС/, петчленен състав на първа колегия, постановено по адм. д. № 9073/2016 г. В искането се твърди, че на основание чл. 7 /изм. ДВ бр. 17 от 28.02.2014 г. и ДВ бр. 4 от 16.01.2015 г./ и чл. 7а /обн. ДВ, бр. 4 от 16.01.2015 г./ от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране цените на електрическа енергия /НРЦЕЕ/, издадена от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, за времето от обнародването на решението, чието тълкуване се иска до отмяната на наредбата с § 4 от ПЗР на Наредба № 1/14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическа енергия, приета от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, обн. ДВ бр. 25 от 24 март 2017 г., клиентите на електрическа енергия, производителите на електрическа енергия и разпределителните предприятия дължат на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД надбавки за използвана/отдадена реактивна енергия, но във връзка с фактуриране на цитираните надбавки след обнародването на решението на ВАС между "Електроенергиен системен оператор" ЕАД и предприятията от сектор "Електроенергетика" възникват спорове, поради нееднозначното възприемане на това решение по въпроса дали то отменя всички текстове на наредбата във всичките й редакции / ДВ бр. 33 от 05.04.2013 г., ДВ бр. 17 от 28.02.2014 г. и ДВ бр. 4 от 16.01.2015 г./ или само в редакцията й, обн. ДВ бр. 33 от 05.04.2013 г. КЕВР - гр. С., бул. "К. Д." .№...-10 чрез упълномощените си процесуални представители Р. М. и Р. Р. изразява становище по реда на чл. 251, ал. 3 ГПК за допустимост на искането, тъй като "Електроенергиен системен оператор" ЕАД е заинтересовано лице по отношение прилагането на разпоредбите на чл. 7 /изм. ДВ бр. 17 от 28.02.2014 г. и ДВ бр. 4 от 16.01.2015 г./ и чл. 7а /обн. ДВ, бр. 4 от 16.01.2015 г./ от НРЦЕЕ, издадена от ДКЕВР, за времето от обнародването на решението, чието тълкуване се иска, до отмяната на наредбата с § 4 от ПЗР на Наредба № 1/14.03.2017 г., приета от КЕВР, обн. ДВ бр. 25 от 24 март 2017 г., както и за неговата основателност. "Е. Ю." ЕАД /предишно наименование "ЕВН Б. Е." ЕАД/ със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. "Христо Г. Данов" № 37 не изразява становище по реда на чл. 251, ал. 3 ГПК. I. По допустимостта на така подаденото искане: Решението, чието тълкуване се иска, е постановено в касационно производство по реда на чл. 208 - 228 АПК, образувано по касационната жалба на КЕВР против решение № 7799/27.06.2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отд., постановено по адм. д. № 12511/2013 г., с което е отменена Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране цените на електрическа енергия, издадена от ДКЕВР. Ответник по касационната жалба в това производство е "ЕВН Б. Е." ЕАД /сега "Е. Ю." ЕАД/. "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, което е поискало тълкуване на решението, не е било страна в съдебното производство. Предявяването на искането от надлежна страна, т. е. имаща право да иска тълкуване на решението, е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за неговата допустимост, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно. За преценката относно наличието или липсата на активна процесуална легитимация на дружеството, подало искането, в конкретния случай, от значение е въпросът относно действието на съдебното решение. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК, приложим с оглед препращането в чл. 196 АПК, съдебното решение има сила за страните по делото /по аргумент на чл. 153, ал. 1 АПК това са оспорващият, органът, издал административният акт, всички заинтересовани лица, конституирани като страни от съда в изпълнение на задължението му по чл. 154, ал. 1 АПК/. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Нормата на чл. 177, ал. 1, изр. първо на АПК очертава субективните предели на силата на пресъдено нещо, която обвързва само страните по делото. Конститутивното действие на решението за отмяна или изменение на административния акт обаче съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК, важи не само между страните по делото, а обвързва всеки, независимо дали е участвал в делото като страна. С решение № 7799/27.06.2016 г. на ВАС, четвърто отд., постановено по адм. д. № 12511/2013 г., е отменена по жалбата на "ЕВН Б. Е." ЕАД НРЦЕЕ, издадена от ДКЕВР. С решение № 13033 от 01.12.2016 г. на ВАС, петчленен състав на първа колегия, постановено по адм. д. № 9073/2016 г., е обезсилено като недопустимо решението на тричленния състав в частта му, в която са отменени чл. 7, ал. 1, чл. 12, ал. 2 и ал. 4, чл. 10, ал. 2, т. 2 и т. 6 /предишна т. 5/, чл. 1, т. 2, чл. 3, т. 2, чл. 7, ал. 10, т. 4, чл. 10, ал. 7, чл. 12, алинеи 3, 4, 5 и 6 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране цените на електрическа енергия, издадена от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и е прекратено производството в посочената част. В останалата част решението е оставено в сила. Следователно, влязлото в сила съдебно решение на ВАС, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 12511/2013 г., с което е отменена оспорената наредба, има действие спрямо всички съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК. Тъй като според определението в чл. 75, ал. 1 АПК нормативните административни актове съдържат административноправни норми, отнасят се до неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие, на основание чл. 194 АПК съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен акт, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му. Изложеното по-горе, според настоящия петчленен състав, обосновава извод за допустимост на искането за тълкуване като подадено от лице, което макар и да не е било страна в съдебното производство, в което е постановено решението, чието тълкуване се иска, е активно легитимирано да поиска тълкуването, тъй като решението има действие и спрямо него. Разгледано по същество, искането за тълкуване е неоснователно, поради следното: Уреденото в чл. 251 ГПК производство по тълкуване на съдебното решение е способ за отстраняване на неяснота, пораждаща съмнения относно формираната воля на съда. На тълкуване следователно подлежи диспозитивът на съдебния акт като мотивите му могат да служат само за указание при тълкуването му. На стр. 2 от решението е посочено следното: "Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, четвърто отделение е била НРЦЕЛ № 1 от 18.03.2013 г., издадена от ДКЕВР, обн. ДВ, бр. 33 от 5 април 2013 г. Върховният административен съд, четвърто отделение е отменил изцяло оспорената наредба". На стр. 3 от решението е посочено следното: "С подадената жалба вх. № Е-13-48-97/08.08.2013 г. "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" ЕАД е оспорило НРЦЕЛ № 1 от 18.03.2013 г., издадена от ДКЕВР, обн. ДВ, бр. 33 от 5 април 2013 г., в нейната цялост с доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила". На същата стр. 3 е установено, че С определение от 13.10.2015 г. съдът е прекратил производството по отношение оспорването на чл. 7, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 и ал. 4 от наредбата като е приел, че поради измененията в посочените текстове, обнародвани в ДВ бр. 17 от 28.02.2014 г. и в ДВ бр. 4 от 16.01.2015 г., жалбата в тази част няма предмет и не е налице правен интерес от оспорването. Определението е потвърдено с определение № 13846 от 17.12.2015 г. по адм. д. № 12732/2015 г. на Върховния административен съд, петчленен състав и е влязло в сила на 17.12.2015 г. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2, т. 2 и т. 6 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, обн., ДВ, бр. 33 от 5.04.2013 г., в сила от същата дата; изм. и доп., бр. 17 от 28.02.2014 г., в сила от 28.02.2014 г., по жалби на "ЧЕЗ Р. Б." - АД, и "ЧЕЗ Е. Б." - АД са отменени с влязло в сила решение № 11674 от 5 ноември 2015 г. по адм. д. № 9747/2014 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, потвърдено с решение № 2022 от 23.02.2016 г. по адм. д. № 294/2016 г., 5 чл. състав на Върховния административен съд, обн. ДВ бр. 20 от 15 март 2016 г. Изложеното обуславя извод за недопустимост на съдебното решение поради липсата на годен предмет на оспорване и правен интерес от оспорването както на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 и ал. 4, разпоредбите на чл. 10, ал. 2, т. 2 и т. 6, така и на всички останали отменени към момента на постановяване на решението норми от НРЦЕЛ, а именно: чл. 1, т. 2, чл. 3, т. 2, чл. 7, ал. 10, т. 4, чл. 10, ал. 7, чл. 12, алинеи 3, 4, 5 и 6, отменени с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1/2013, обн. ДВ, бр. 17 от 28.02.2014 г. Поради това в посочената част решението следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. На стр. 6 от мотивите на решението е изведен следният извод: "Поради така изложените съображения решението в частта му, в която е отменена НРЦЕЛ № 1 от 18.03.2013 г., издадена от ДКЕВР, обн. ДВ, бр. 33 от 5 април 2013 г., т. е. преди измененията в ДВ бр. 17 от 28.02.2014 г. и в ДВ бр. 4 от 16.01.2016 г. - предмет на допустимо оспорване, съгласно заявеното в жалбата и според приетото в определение № 13846 от 17.12.2015 г. по адм. д. № 12732/2015 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. В мотивите на решението, чието тълкуване се иска, ясно и многократно е посочен предметът на оспорване, който очертава и предмета на контрол за законосъобразност, а именно Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране цените на електрическа, издадена от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране в редакцията й, обн. ДВ бр. 33 от 2013 г., както е заявено от жалбоподателя. Ясно е посочена и частта от решението на тричленния състав, което се оставя в сила, а именно "решението в частта му, в която е отменена НРЦЕЛ № 1 от 18.03.2013 г., издадена от ДКЕВР, обн. ДВ, бр. 33 от 5 април 2013 г., т. е. преди измененията в ДВ бр. 17 от 28.02.2014 г. и в ДВ бр. 4 от 16.01.2016 г. - предмет на допустимо оспорване". Поради това искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Мотивиран така, Върховният административен съд, петчленен състав