Решение № 10477 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14358/2019 г.

Решение № 10477 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14358/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалби на Ф. Бозук, чрез процесуален представител, срещу решение № 136 от 31.10.2019 г., постановено по адм. дело № 178/2019 г. от Административен съд Разград/АС-Разград/, в частта, в която е отхвърлено като неоснователно и недоказано оспорването на Ф. Бозук, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 с изх. № 01-6500-6126 от 29.08.2019 г. на заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие". Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съображения излага в касационната жалба. Иска отмяната му в обжалваната част. Претендира разноски. Ответникът - заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в писмен отговор чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Разград е образувано по жалба на Ф. Бозук против отказ на ДФЗ за издаване УП по заявление с УИН 17.28.0513/77584, и против заповеди № 03-РД/3355 от 8.10.2014 г. на ИД на ДФЗ за спиране на административното производство, и № 03-РД/3355 от 25.07.2017 г. на зам. ИД на ДФЗ за възобновяването му, като производството по делото е продължило срещу издаденото в хода му Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 с изх. № 01-6500-6126 от 29.08.2019 г., издадено от Зам. ИД на ДФЗ, с което по заявление с УИН 17.28.0513/77584 за кампания 2013 по СЕПП са оторизирани суми от 0/нула/ лева, а по СНДП са оторизирани 18. 01. лв. За да постанови решението в обжалваната част съдът е приел, че оспореното пред него уведомително писмо е издадено от материално компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Относно материалната законосъобразност на акта, в частта на отказано финансово подпомагане по СЕПП, АС-Разград е приел, че по делото се установява наличието на предпоставките за постановяване отказ за подпомагане по СЕПП, предвид позоваването от органа на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП/ в приложимата редакция/-кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Според съда тези предпоставки са установени от АО чрез проверки на място и контролна проверка, като съобразно така установеното и предвид влязло в сила решение на Окръжен съд Разград, с което Ф. Бозук е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 248а, предл. 1 НК, на осн. чл. 60 от Регламент (ЕО) 1122/2009 е извършена редукция на оторизираната сума в хипотеза на умишлено свръхдеклариране. Съдът е счел, че АО правилно е приложил едната от хипотезите по чл. 60 от Регламента- разликата между декларираната площ и площта, определена в съответствие с чл. 57 е повече от един хектар. В обобщение съдът е достигнал до извод за материална законосъобразност на оспорения акт и съответствие на същия с целта на закона относно възприемането от АО на процесните площи като недопустими за подпомагане по СЕПП. Решението е правилно. Не се спори по делото, че след подаденото от Бозук заявление за подпомагане за кампания 2013 г. на 13.05.2013 г., на ЗП са извършени проверки на място в периода 26. 08-26.09.2013 г. по отношение на 16 парцела от заявените площи за подпомагане, административна проверка с установени площи, заявени от повече от един ЗС, и контролна проверка на място в периода 12-15.11.2013 г., след което от Министъра на земеделието и храните са издадени Заповед № РД-09-840/2.12.2013 г. за одобряване на обновения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г. и Заповед № РД-09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните за одобряване окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2013 г., като част от СИЗП, актуализиран за 2013 г. Същевременно след преценка на резултата от административни проверки и тези на място, със съмнение за опит за измама, е изпратен сигнал от 4.02.2014 г. до ВКП, по който е образувано ДП № 226/2014 г. по описа на ОДМВР-Разград. Със заповед от 8.10.2014 г. АО е спрял административното производство по процесното заявление за подпомагане. С Решение № 10/6.02.2017 г. на ОС Разград по НАХД № 6 по описа за 2017 г., влязло в сила на 26.05.2017 г., Ф. Бозук е призната за виновна за това, че на 31.05.2013 г. в гр. Завет, в депозирана до ОД на ДФЗ-Разград таблица за използваните парцели за 2013 г., приложена към заявление за подпомагане 2013 г. за ФЛ с УРН327485 и УИН1728051377584, е представила неверни сведения в нарушение на задължение да представи такива съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредба № 5/13.10.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и на общите и регионални критерии за постоянни пасища (отм.); , изд. от МЗХ, а именно, че е използвала наети от ДПФ мери и пасища, които били поддържани в добро земеделско и екологично състояние 7 бр парцели/подробно описани/, с цел да получи по СЕПП средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, принадлежащ на ЕС и предоставени от ЕС на Българската държава, с което е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 248а, ал. 2, предл. 1 НК, поради което и на осн. чл. 78а НК, Бозук е освободена от наказателна отговорност, с наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв. В резултат процесното заявление за подпомагане на касатора е вписано в регистър "Умишлено наддеклариране", а със Заповед от 25.07.2017 г. на зам. ИД на ДФЗ е възобновено административното производство по процесното заявление за подпомагане. При тези данни правилен е извода на АС-Разград, че съобразно установените факти по реда на чл. 37 ЗПП, и предвид влязлото в сила Решение № 10/6.02.2017 г. на ОС Разград по НАХД № 6 по описа за 2017 г., в хипотезата на чл. 60 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор- "Умишлено свръхдеклариране", и засягане на площ повече от един хектар, ЗС е санкциониран законосъобразно при правилно прилагане от АО разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП и чл. 60 вр чл. 57 от Регламент (ЕО) 1122/2009. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая редакция на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП е, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато: т. 4 кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. В конкретния казус при резултати от административните проверки и от тези на място, извършени на касатора, визиращи наддекларирани площи по СЕПП от 17. 29 ха /3. 47 %/, и при умишлено свръхдеклариране от 3. 59 ха, е следвало да бъде постановен пълен отказ за подпомагане на заявените площи по СЕПП, което в настоящия случай е сторено. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Постановеното решение № 8020 от 25.05.2019 г. по адм. д. № 1757/2019 г., с което е отменена методиката за определяне на санкции след плащане на проекти по ПРСР 2007-2013 г. е неотносимо към настоящия казус. Относно възраженията на касатора, идентични с тези, изложени в допълнителна жалба пред първостепенния съд вх. № 1582/26.09.2019 г., настоящия състав на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно, препраща към мотивите на АС-Разград. На следващо място, решението на първоинстанционния съд е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се определи възнаграждение за разноски в размер на 100 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,