Решение № 3517 от 2.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 22/2025 г.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Община Девня, чрез процесуалния си представител адв. Т. Рачински, срещу решение 10737/21.10.2024г., постановено по адм. дело 2015/2024г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на Община Девня против решение 03-РД/4133 от 07.08.2024г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, за наложена финансова корекция в размер на 10% от стойността на финансовата помощ от 4 235.95 без включен ДДС, изплатена сума за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: Предоставяне на консултантски услуги на Община Девня при разработване и окомплектоване на проектни предложения за кандидатстване по подмярка 7.2 Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура към Програма за развитие на селските райони 2014-2020г. по три обособени позиции, по Обособена позиция 2 Предоставяне на консултантски услуги по проект Въвеждане на енергоефективни мерки за сграда общинска собственост Младежки дом в кв. Повеляново на гр. Девня и избран изпълнител Завър ЕООД за изпълнение на одобрен проект по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен между Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция и Община Девня, както и е определен размера на финансовата корекция 508.32 лв. с включен ДДС, представляваща недължимо платена финансова помощ по посочения административен договор. С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Направено е искане за отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на решение по същество на спора, с което да се отмени оспореното решение за налагане на финансова корекция. Претендира присъждане на деловодни разноски. Ответникът Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез главен юрисконсулт Б.Митев, в писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване по жалба на Община Девня, представлявана от кмета на общината, на решение 03-РД/4133 от 7.08.2024 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което за нарушения на чл.2, ал.2, чл. 59, ал.2 и чл. 70, ал. 7 от Закона за обществените поръчки, квалифицирани като нередност по т.11, буква а от Приложение 1 към чл.2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции по реда на ЗУСЕСИФ и на основание чл. 73 от ЗУСЕФСУ, на община Девня е определена финансова корекция в размер на 508.32 с ДДС, представляваща недължимо платена финансова помощ по административен договор. За да отхвърли жалбата на Община Девня срещу оспорения индивидуален административен акт на ДФЗ, административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на установената от закона форма и мотивиране на административния акт, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административния съд е приел за неоснователно оплакването, че производството по налагане на финансова корекция е проведено след изтичане на четиригодишния давностен срок. За несъстоятелно е прието и твърдението на Община Девня за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на депозираните възражения. Административния съд е приел, че административния акт е издаден при правилно приложение на материалния закон. След обстоен анализ на относимата правна уредба, съпоставяйки я със събраните доказателства, е приел за правилна и обоснована преценката на административния орган, че възложителят е извършил нарушения на чл.2, ал.2 и чл. 59, ал. 2 от ЗОП по отношение на процесанта обществена поръчка. За да достигне до този извод съдът е установил, че в раздел Технически и професионални способности от обявата за събиране на оферти, възложителят е изискал участникът, самостоятелно или съвместно за последните три години, считано от дата на подаване на офертата, да е изпълнил минимум една дейност /услуга/ с предмет и обем, идентичен или сходен с този на поръчката. Дадена е възможност на участниците да подават оферти за една, две или трите обособени позиции. Ако участникът подава оферта за няколко или за трите обособени позиции, минималният изискуем брой дейности /услуги/ се изчислява сумарно. Прието е, че макар трите обособени позиции да касаят три отделни проекта, видно от описанието на поръчката, предметът им е идентичен. И за трите дейности, съставляващи самостоятелни обособени позиции от поръчката е предвидено изготвяне и окомплектоване на заявление за подпомагане, необходимо на Община Девня за кандидатстване със съответното проектно предложение, поради което е възприето, че така поставеното изискване е ограничително и поставя в по неблагоприятно положение кандидатите, които участват за две или три позиции спрямо участниците, които подават оферта само за една позиция. От така установеното, съдът е обосновал извода, че критериите са необосновано завишени и доколкото състезателното производство за всяка отделна позиция се развива самостоятелно и за икономическия оператор липсва сигурност, че ще спечели всички обособени позиции, поради което е приел, че поставеното изискване е ограничително и е налице нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал.2 във вр. с чл.2, ал.2 от ЗОП. Административният съд е приел, че е налице и нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП по поставяне на изискването към участниците да разполагат с персонал и/или ръководен състав с определена професионална компетентност и по конкретно Ръководител на екипа, главен експерт Финанси и главен експерт Енергийна ефективност, които следва да притежават образователна степен магистър или еквивалентна. Административният съд е приел, че нито предмета на поръчката, нито обекта и характера на дейността сами по себе си разкриват специфика, която да изисква задълбочена фундаментална подготовка в дадена специалност. Обемът и сложността на поръчката предполагат евентуално завишени изисквания за придобит опит, но не и за по висок образователен ценз, поради което е счел за правилен извода на административния орган, че изискването за образователна квалификация степен магистър ограничава участието на потенциалните участници, които биха ангажирали физически лица притежаващи висше образование, професионален опит по съответната специалност и специфичен опит, но са с образователна квалификация степен Бакалавър. Позоваването на еквивалент не следва да се тълкува като алтернатива и притежаване на образователна квалификация степен бакалавър. Съдът е приел за правилно, че поставеното от възложителя изискване към главен експерт Енергийна ефективност, който следва да притежава образователна степен по специалност Отопление, вентилация и климатизация без да се посочи еквивалент е ограничително. На следващо място, съдът е приел за обоснована преценката на административния орган, че методиката за комплексна оценка на офертите, с избран критерий за възлагане оптимално съотношение качество/цена не отговаря на изискванията на чл. 70, ал. 7 от ЗОП. Видно от документацията за поръчката, критерият за възлагане е оптимално съотношение качество/цена с показатели Техническа оценка на офертите с относителна тежест 60 % и Финансова оценка на офертите, с относителна тежест 40%. По показателя Техническа оценка на офертите са поставени минимални изисквания към техническото предложение, което получава 10 точки. Предвидени са и шест надграждащи обстоятелства, всяко от които носи по 10 точки, като е предвидено присъждане на точките да се извършва в зависимост от броя на надграждащите обстоятелства. Съдът е приел за правилен извода на административния орган, че преценката за разпределението на задачите в рамките на всяка една дейност съгласно спецификата на участниците, препятства съпоставката и сравнението на техническите предложения, за да се прецени кое разпределение на експертите ще доведе до по високо качество при изпълнение на поръчката. Въведените надграждащи условия със съдържание, което преповтаря минималните изисквания води до трудности при подготовката на предложенията. Липсата на ясно дефинирани разграничения не дава възможност да бъдат изпълнени изискванията на чл. 70, ал. 7 от ЗОП. За правилен е приет извода на административния орган и по отношение на това, че указанията за разработване на техническите предложения са неясни, като независимо, че всеки участник има възможност да предлага различни по характер мерки за контрол, при липса на ясно зададени параметри какво следва да се приеме за качествени мерки, преценката е субективна. Включването на надграждащите обстоятелства на неуточнени чрез дефиниция понятия прави указанията за разработване на офертите неясни, което лишава от информация бъдещите участници какво следва да бъде тяхното предложение, за да получат максимална оценка. Административният съд е приел за правилно, че нарушенията имат потенциално негативно финансово отражение върху бюджета на Съюза, както и че законосъобразно е определена и основата на финансовата корекция, а оплакването, че неправилно спрямо основата е изчислен размера на финансовата корекция, е прието за неоснователно. С тези фактически и правни установявания административният съд е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и е изложил мотиви, с които е отхвърлил жалбата против решение за налагане на финансова корекция на изпълнителния директор на ДФЗ като неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, при следните коригиращи мотиви. Основателен е довода на касационния жалбоподател за неправилност на изводите на административния съд относно наличието на ограничително изискване по отношение на участниците в процедурата, подаващи заявление за участие по повече от една обособена позиция. Настоящият състав приема за правилен и извода на административния съд, че в разглеждания случай, при възлагане на обществената поръчка не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП . Нормите на чл. 63, ал. 1 от ЗОП и чл. 59 от ЗОП овластяват възложителите да определят критерии за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори (чл. 59, ал. 1, т. 1), въз основа на които да установят, че участниците разполагат с необходимите човешки и технически ресурси, както и с опит за изпълнение на поръчката при спазване на подходящ стандарт за качество.