Решение № 7750 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 548/2011 г.

Решение № 7750 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 548/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Иванка Тодорова Маврова от гр. Пловдив против решение № 257 от 23.11.2010 г. по адм. дело № 265 по описа за 2010 г. на Ямболския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против против решение № 10-29/02.08.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Ямбол и потвърденото с него разпореждане № Р-02-6/17.06.2010 г. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 53, ал. 4 от КСО във вр. с чл. 1, ал. 2 от НОДДЯ (Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли - отм.) - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Ямбол, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Ямболския административен съд е решение № 10-29/02.08.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Ямбол и потвърденото с него разпореждане № Р-02-6/17.06.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което Иванка Тодорова Маврова е задължена да възстанови сумата 1654.46 лв., представляваща недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст за времето от 01.10.2008 г. до 13.05.2009 г. и 469.11 лв. - лихви. Решението на Ямболския административен съд, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване. Съдът законосъобразно е приел, че майката няма право на паричното обезщетение по ал. 1 за времето, през което детето Християн е било настанено в Детски ясли № 25, район "Западен", община Пловдив. Позовал се е на приложените в административната преписка документи, удостоверяващи, че детето е било настанено в детско заведение на 06.10.2008 г. и го е посещавало, както следва: м. октомври 2008 г. - 15 присъствени дни, м. ноември 2008 г. - 18 присъствени дни, м. декември 2008 г. - 0 присъствени дни, м. януари 2009 г. - 10 присъствени дни, м. февруари 2009 г. - 5 присъствени дни, м. март 2009 г. - 4 присъствени дни, м. април 2009 г. - 16 присъствени дни и м. май 2009 г. - 2 присъствени дни. При така установените факти съдът обосновано е приел за неоснователно възражението на жалбоподателката, че настаняването на сина й в детско заведение е било само формално. Цитираната в жалбата й разпоредба на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли /отм. - ДВ бр. 103 от 02.12.1008 г./, е относима към изискванията за приемане на деца в детските ясли, а не към изплащането на обезщетенията по чл. 53, ал. 1 от КСО. В подадената на 07.10.2008 г. молба - декларация /приложение № 3/ за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО жалбоподателката изрично е декларирала по т. 5, че детето й не е настанено в детско заведение, както и че й е известно, че в 7-дневен срок от настъпване на промяна в декларираните обстоятелства се задължава да подаде декларация за промяната и че при неизпълнение на това задължение следва да възстанови неправомерно полученото обезщетение заедно с дължимата лихва, съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО. Изначалното деклариране на невярно обстоятелство сочи към недобросъвестно поведение при получаването на сумите за парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО. Изложените съображения в молбата към касационната жалба, релевиращи неправилност на съдебното решение поради материалноправни нарушения, са неоснователни. Правото на месечно парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване възниква за майката (осиновителката) през времето на ползвания допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. На основание чл. 53, ал. 4 от КСО (редакция - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Настаняването на детето в детско заведение е основание, предвидено от чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за прекратяване на отпуска за отглеждането му. Към 06.10.2008 г. за "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора на заведението и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли (отм. - ДВ, бр. 103 от 02.12.2008 г.). Детето Християн е прието в детските ясли на 06.10.2008 г., но в т. 5 на подадената на следващия ден молба-декларация за отпускане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КСО майката е декларирала, че детето й не е настанено в детско заведение. Декларирането на неверни правнорелевантни обстоятелства, както и затаяването им, е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Ямболският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,