Решение № 260 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 764/2011 г.

Решение № 260 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 764/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 250 ГПК. Постъпила е молба от Г. Н. К. и М. Н. И. за допълване на решение № 189 от 26.04.2012 г. по гр. д. № 764/11 г. на ВКС I ГО. В нея се излагат твърдения че с решението си съдът не се е произнесъл по искането им за осъждане на ответниците да заплатят и законната лихва върху присъдената главница, считано от предявяване на претенцията с молба от 03.09.2009 г., до заплащане на сумите. Ответниците по молбата В. Н. Р. и Д. Н. М. оспорват същата. Ответника по молбата М. Н. К. не взема становище. Молбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 250, ал. 1 пр. 2 ГПК от легитимирани лица. ВКС, след като прецени доводите в молбата, приема за установено следното: С решение № 189 от 26.04.2012 г. по гр. д. № 764/11 г. ВКС I ГО е отменил решение № 395 от 01.04.2011 г. по гр. д. № 2562/10 г. на Окръжен съд [населено място] в частта, в която исковете на Г. К. и М. И. за заплащане на необходими разходи за запазване на имота са отхвърлени по отношение на В. Р. в размер на 2 975 лв., а срещу М. К. и Д. М. за заплащане на по 6 516 лв. В отменената част е постановил ново решение, с което е осъдил В. Р. да заплати на Г. К. и на М. И. обезщетение от по 1 487.50 лв.; М. К. да заплати на Г. К. и на М. И. по 3 258 лв. обезщетение, а Д. М. да заплати на Г. К. и на М. И. по 3 258 лв. обезщетение. Оставил е в сила решението в останалата му обжалвана част. Молбата е основателна. Съгласно чл. 250 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено постановеното решение ако съдът не се е произнесъл по цялото и искане, т. е. когато липсва изразена воля относно част от спорното право. В случая с решението си съдът е формирал волята си за част от спорното право. Г. К. и М. И. са подали молба по чл. 286 ГПК (отм.) с искане В. Р., М. К. и Д. М. да бъдат осъдени да им заплатят извършени разходи, ремонтни работи и подобрения в размер на 80 000 лв., заедно със законната лихва от датата на предявяване на претенциите до окончателно изплащане на дължимите суми. С допълнителни молби Г. К. и М. И. са индивидуализирали претенциите си по вид, стойност и година на извършване по отношение на всеки ответник. Съдът се е произнесъл по коригираната главница, като е пропуснал да се произнесе по отношение на искането за присъждане на законна лихва което не е оттеглено. Тъй като са налице основанията на чл. 250 ГПК, диспозитивът на решението следва да се допълни, като бъде присъдено и своевременно поисканото обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва, считано от 03.09.2009 г. Водим от горното съдът