Решение № 60288 от 9.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1296/2021 г.

Решение № 60288 от 9.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1296/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на ЕТ "В. И. - В. 45", [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Сливен по гр. д. № 595/20 г., с което е отхвърлен за разликата над присъдените 278, 81 лв. до претендираните 8 989, 40 лв. предявеният от касатора срещу П. К. иск по чл. 203, ал. 1 КТ – за връщане на сума, заплатена от касатора за погасяване на глоба, наложена лично на ответника в качеството му на шофьор на тежкотоварен автомобил в ищцовото предприятие, за нарушение на митнически разпоредби при извършване на международен превоз на товар. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради твърдяното противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС /р. по гр. д. № 3502/17 г. на четвърто г. о. и по гр. д. № 1111/17 г. на четвърто г. о., както и обобщената в опр. по гр. д. № 191/11 г. на трето г. о. трайна практика на ВКС и съдилищата/ по правните въпроси от предмета на спора: Лична отговорност ли носи работник / шофьор/, извършващ превоз на товари в чужда страна и нарушил разпоредбите за преминаване през граничните пунктове или това е отговорност на работодателя? Когато ЕТ – собственик на МПС, превозващо товари, заплати по искане на работника – шофьор наложената на последния глоба, за да не бъде задържан и осъден на лишаване от свобода, чужд дълг ли плаща или задължения на фирмата? В касационната жалба се правят и се поддържат с писмено становище, постъпило по делото преди о. с. з., оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение, иска отмяната му и постановяване на ново решение за уважаване на иска. Ответникът по жалба П. К. не изразява становище по жалбата. ВКС, като разгледа жалбата, намира следното: По въпросите, по които е допуснато обжалването: В послужилите за допускане на обжалването р. по гр. д. № 3502/17 г. на четвърто г. о. и по гр. д. № 1111/17 г. на четвърто г. о. на ВКС е прието, че работникът – шофьор на МПС, носи пълна имуществена отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ за вреди, които са причинени на работодателя умишлено, вкл. при евентуален умисъл. Такава е отговорността му и в случаите когато работодателят е заплатил на контролните органи наложена на работника в лично качество глоба за умишлено нарушение на митническите разпоредби на ЕС при открити нелегални емигранти в управляваното от него превозно средство. В цитираното в опр. по гр. д. № 191/11 г. на трето г. о. решение по гр. д. № 5983/07 г. на трето г. о. на ВКС е прието, че поначало всеки, който изпълни чуждо задължение, когато има правен интерес от това, встъпва в правата на кредитора – това важи и в случаите на заплатена от работодателя лична глоба, наложена на работника/служителя/ от съответния контролен орган, при установен правен интерес от плащането. Затова дори да не бяха налице предпоставките на отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ, вр. с чл. 45 ЗЗД, връщането на сумата в случая се дължи по общото правило на чл. 74 ЗЗД. По същество на жалбата: Въззивният съд е отхвърлил иска като е приел, че между страните са съществували трудовоправни отношения, по силата на които ответникът е заемал длъжност "шофьор на товарен автомобил" при ищеца. Спорът между страните е възникнал по повод наложената на шофьора глоба при извършване на възложената му работа – изпълнение на курс до Италия. Според въззивния съд в случая не може да се ангажира отговорността на работника по чл. 203, ал. 2 КТ. По делото няма данни вредата да е причинена от работника умишлено или да е резултат от престъпление. Затова ответникът може да носи само ограничена имуществена отговорност по чл. 206, ал. 1, вр. с чл. 203, ал. 1 КТ. Тези изводи, с оглед на дадения отговор на въпросите, са незаконосъобразни: Глобата на ответника в случая е наложена за умишлено нарушение на митническите разпоредби /ответникът като шофьор на товарен камион е допуснал укриване и превозване на емигранти в ремаркето на превозното средство/. Работодателят – ищец е заплатил наложената на работника- ответник по иска глоба, имайки правен интерес от плащането – за да бъде освободен задържания камион и товара му и да се извърши превозът. Затова работникът – ответник по иска му дължи цялата платена като глоба за умишленото нарушение сума, на осн. чл. 203, ал. 2 КТ. Поради изложеното обжалваното въззивно решение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което искът да бъде уважен за разликата над присъдените 278, 81 лв. до претендираните 8 989, 40 лв., възлизаща на 8 710, 59 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. На касатора следва да се присъдят и деловодни разноски за трите инстанции по представения списък в общ размер от 2435 лв. Поради изложеното и на осн. чл. 293, ал. 2 ГПК, ВКС на РБ, трето г. о.