Решение № 8012 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14923/2009 г.

Решение № 8012 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14923/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Областния управител на област с административен център-гр. Велико Търново, против решение № 448/07.10.2009 г., постановено от Административен съд-гр. Велико Търново, първи състав, по адм. д. № 616/2009 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отменил отказа на Областния управител на област Велико Търново за разглеждане на заявление с вх. № 94ЛЛ-16/05.08.2009 г., оформен с писмо изх. № 94-ЛЛ-16/07.08.2009 г., по жалбата на Любомир Ценев Лалов от гр. Бяла Черква и е върнал преписката на областния управител за да разгледа по същество допустимото заявление, подадено от Любомир Лалов и издаде исканото удостоверение, че за недвижим имот, находящ се в с. Арбанаси, с площ от 1222 кв. м., представляващ имот с пл. № 1067,с идентификатор 00583.124.22,представляващ зем. земя, не е съставен акт за държавна собственост и е присъдил направените разноски по делото в размер на 210 лв. В касационната жалба се правят доводи за недопустимост и неправилност на постановеното решение-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, изразяващи се в следното: Любомир Лалов е подал на 29.04.2009 г. в областната администрация заявление рег. № 94 ЛЛ-6/29.04.2009 г., с искане да му бъде издадено удостоверение, което да му послужи за снабдяване с нот. акт по обстоятелствена проверка относно имота. При служебната проверка относно статуса на имота се установило, че той попада в територии, индивидуализирани в разпоредбите на § 4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. По силата на § 4 е преустановено ползването на зем. земи, предоставени на българските граждани по силата на актове на Президиума на НС, на ДС и на МС. Посочения статус на тези земи е свързан и със специфична процедура по придобиване собствеността върху тях. За индивидуализиране на имотите, предоставени за ползване въз основа на актове по § 4 се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти. Заповедта за одобряване на ПНИ се обнародва в ДВ. Самото възстановяване, съответно-придобиване на правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета на общината. Соченият ред за придобиване на собствеността е специален спрямо процедурата на чл. 587, ал. 2 от ГПК, при която, ако собственик на имот няма документ за собственост, той може да се снабди с такъв, като нотариус извърши обстоятелствена проверка. Изложеното е мотивирало областния управител да отговори с отказ за извършване на административната услуга, обективиран в писмо № 94 ЛЛ-6/07.05.2009 г. Отказът е получен лично от лицето на 18.05.2009 г. Отказът за предоставяне на административна услуга, макар и не във формата на заповед, представлява индивидуален административен акт и като такъв подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред АС-В. Търново. В този срок не е постъпила жалба срещу този отказ. Отговорът в цитираното писмо не представлява"правна консултация". Сочените обстоятелства, че има друг начин за придобиване на имота ясно показват волята на областния управител да не извърши административната услуга. На 05.08.2009 г. Любомир Лалов отново подава заявление за издаване на у-ние, което да му послужи при снабдяване с нот. акт по обстоятелствена проверка за същия имот, но при проверката се установило, че вече има издаден административен акт-отказ за извършване на тази услуга, т. е. има влязъл в сила административен акт в същото производство, между същите страни и с оглед на нормата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, производството е недопустимо. Ако съдът не възприеме доводите за недопустимост, то решението е и неправилно по изложените съображения, че отказът е законосъобразен. Ответната страна: Любомир Ценев Лалов, чрез пълномощника си-адв. Лазаров, оспорва касационната жалба като неоснователна. Изводите на първоинстанционния съд са правилни, законосъобразни и напълно обосновани. Двата въпроса, които се поставят в жалбата са детайлно изследвани от първоинстанционния съд. Изяснени са всички обстоятелства, имащи значение за правилното решеване на делото и съдът е достигнал до правилни правни изводи. В случая не е налице влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. На предходното заявление не е отговорено еднозначно, а се дава правна консултация, каквато заявителят не е искал, а е искал издаване на удостоверение. че имотът не е държавна собственост. В молбата-декларация, заверена от Община-В. Търново изрично е записано, че имотът не е актуван като общински. В подобни случаи областната администрация действа при обвързана компетентност, а не при оперативна самостоятелност. Тя е длъжна да издаде исканото удостоверение и не е компетентна да се занимава със собствеността на имота. Дали дадено лице е станало собственик на имота, е въпрос от компетентност само на нотариуса, който прави преценка за това и съответно на преценката си издава или отказва да издаде искания нот. акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима, като по същество е неоснователна. Обосновано съдът е приел за незаконосъобразен отказът на административния орган да разгледа подаденото до него заявление за извършване на административна услуга. Услугата по издаване на удостоверение във връзка с извършването на обстоятелствена проверка съгласно чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 15, ал. 1 от АПК и чл. 587 от ГПК започва с подаването на писмено искане от гражданин или организация, които имат правен интерес от признаване правото им на собственост по давностно владение, а неиздаването на това удостоверение е пречка за нотариуса да издаде или да откаже издаването на констативен нотариален акт. Поради изложеното, като е отменил отказа на Областния управител и е върнал преписката с указания, да се издаде исканото удостоверение, съдът правилно е приложил материалния закон и е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Съдът е преценил правилно данните по делото и направените от него изводи като краен резултат съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Неоснователен е доводът за недопустимост на оспореното решение. Отказите на административните органи да разгледат или да издадат исканото като административна услуга удостоверение подлежат на оспорване именно пред административния съд. В конкретния случай, видно и от изразеното становище на административния орган по делото, той отказва да разгледа искането, но по съображения, че правилно е отказал издаването на исканото удостоверение, защото бил приложим друг ред за придобиване правото на собственост, а не чрез обстоятелствена проверка, т. е. фактически е налице отказ за издаване на исканото удостоверение, а не само отказ за разглеждане на искането. Неоснователни са и доводите за неправилност на оспорения съдебен акт. Първоначално изпратеното писмо от областния управител до Любомир Лалов изх. № 94 ПП-6/07.05.2009 г. не съдържа изричен отказ за издаване на искания удостоверителен документ, а представлява правна консултация относно процедурата за придобиване на правото на собственост върху зем. земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, каквато консултация заявителят не е искал. Направените изрични откази, дори и обективирани в писма, следва да бъдат конкретни и ясни, а не да се извличат чрез тълкуване, тъй като по този начин се нарушава правото на страната за оспорване на отказа. Освен това в териториите, включени в ПНИ не се намират само зем. земи, правото на собственост върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, а и такива на трети лице, непредявили искане за реституция като бивши собственици, чиито земи са включени в ТКЗС или за закупуване като ползуватели. Решаването на въпроса дали правото на собственост е придобито или не от заявителя е от компетентност на нотариуса, а не на административния орган. Областният управител не е компетентен нито да разрешава спорове за собственост, нито да признава правото на собственост или да отказва издаването на нот. акт за собственост. При направено искане за издаване на документ, необходим за установяване на права на граждани, административният орган е длъжен да издаде документа, в който следва да отрази релевантните факти, въз основа на които в конкретния случай компетентният орган-нотариуса ще издаде или откаже издаването на нот. акт по обстоятелствена проверка. По изложените съображения подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на съда е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,