Решение № 9610 от 9.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 461/2010 г.

Решение № 9610 от 9.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 461/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител на област София чрез процесуален представител Антония Георгиева, срещу решение от 5.11.2009 г., постановено по адм. дело № 1917/2006 г. от Софийски градски съд, АО. В жалбата се мотивират отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт. Ответниците, чрез пълномощника си адв. Илия Илиев, поддържат становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е била заповед № РД-21-800 от 13.07.1998 г. на областния управител на област София, с която е признато право на обезщетяване по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОСОИ на Румяна Борисова Лимончева-Цветкова, Димитър Василев Бъчваров, Николай Борисов Лимончев, Димитър Борисов Лимончев, Маргарита Добрева Костадинова и Петър Добрев Добрев, в качеството им на наследници на Спаса Димитрова Мартинова, за одържавения й по реда на ЗОЕГПНС недвижим имот, представляващ 1/4 ид. част от две къщи на ул. "Опълченска" № 13, заедно със съответстващите 1/4 ид. части от дворното място, върху които те са построени, с компенсаторни записи. Съдът е приел за установено, че оспореният пред него административен акт е издаден въз основа на своевременно заявено до компетентния административен орган искане за обезщетяване по реда на ЗОСОИ - заявление № РД-97-00-2198 от 19.05.1998 г., отправено до областния управител на област София. Приел е също, че Румяна Борисова Лимончева-Цветкова, Димитър Василев Бъчваров, Николай Борисов Лимончев, Димитър Борисов Лимончев, Маргарита Добрева Костадинова и Петър Добрев Добрев са актуалните наследници на Спаса Димитрова Мартинова според удостоверения за наследници: на Спаса Мартинова - № 598 от 19.03.1998 г. на р-н "Възраждане"; на Катерина Димитрова Минковска - № 1733 от 28.11.2001 г. на р-н "Възраждане"; на Иванка Василева Бъчварова - № 373 от 14.04.1999 г. на р-н "Младост"; на Маргарита Добрева Костадинова - № 545 от 1.06.2005 г. на р-н "Люлин" и на Димитър Василев Бъчваров - № 4347 от 12.10.2006 г. на р-н "Лозенец". От заключението на приетата и неоспорена от страните експертиза (на в. л. Л. Йончев) съдът е установил още, че 340 кв. м от процесния имот (целия от 368,50 кв. м) е бил одържавен по реда на ЗОЕГПНС и за него е бил съставен акт за държавна собственост № 114 от 8.07.1949 г. По действащия регулационен план от 1994 г. имотът е с пл. № 17 от кв. 181 с лице от 30 м от към ул. "Опълченска". За изграждането на инфраструктурата са заети 140 кв. м, а 200 кв. м са останали незасегнати. Вещото лице е дало заключение, че не съществуват нормативни пречки по ПУП за обособяването на този имот като самостоятелен. Съдът е установил още, че жалбоподателите са били обезщетени с компенсаторни записи за бившите сгради в имота. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е счел, че жалбата е частично основателна. Счел е, че в случая са налице законовите предпоставки за реално възстановяване, тъй като имотът е отчужден по реда на закон, който е включен в приложното поле на ЗВСВОНИ (ЗОЕГПНС), не съществува във вида, в който е бил одържавен и част от него може да се обособи като самостоятелен УПИ по правилата на ЗУТ. За частта, която е засегната от изграждането на метрото обжалваната заповед е приел за законосъобразна и е счел, че следва да се остави в сила. Решението е неправилно и ще следва да се отмени, а делото - да се реши на базата на събраните доказателства. В чл. 2, ал. 1, т. 1 - 3 ЗОСОИ законодателят е посочил, че собствениците или техните правоприемници, чиито имоти са одържавените по законите и начините, посочени в чл. 1 и 2 ЗВСВОНИ, имат право да бъдат обезщетени по определените в законовата разпоредба начини на обезщетяване с оглед доказателства по делото и възможността да се приложи за конкретния случай един от тези начини. Законосъобразно в случая съдът е приел, че одържавеният имот не съществува във вида, в който е одържавен. Съществуващите в имота къщи са били разрушени, а част от дворното място - 140 кв. м - е била усвоена за построяване на Софийското метро. В заключенията на вещите лица при първоначалното и последващото разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е посочено, че имотът пряко е засегнат от извършеното строителство на метрото - 140 кв. м. Останалите 200 кв. м са извън котлована на метростанцията, но се засягат частично от уличната регулация, където е изграден входа на метрото. Съгласно Закона за устройство и застрояване на Столична община имот бивш пл № 17, кв. 181 м. "Западно направление" попада в устройствена зона "Главен градски център" с предвидено високоетажно застрояване. Заключението на експертите е, че пред вид разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗУТ, не съществуват нормативни пречки да бъде създаден с ПУП и ЗП парцел - УПИ от остатъка от имот пл. № 17, кв. 181, м. "Западно направление". При тези установени обстоятелства по делото за извършените значителни промени във вида на отчуждения имот законосъобразно административният орган е приел, че жалбоподателите следва да бъдат обезщетени с компенсаторни записи на стойност, равна на стойността на одържавения имот - ь ид. част от сградите, находящи се в него и ь ид. част от дворното място. Именно извършените значителни промени в застрояването и вида на имота е достатъчно основание, за да се приложи разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОСОИ, както правилно е процедирал административният орган. В случая липсва възможност за образуване на самостоятелен парцел, като изводът на съда в обратния смисъл е необоснован. Съдът, съгласно нормата на чл. 157, ал. 3 от ГПК вр. чл. 144 АПК не е длъжен да възприеме заключението на назначената експертиза, а следва да го обсъди редом с останалите доказателства по делото. В случая от одържавения имот са останали 200 кв. м, които не са обособени в УПИ, но са отредени за високоетажно застрояване. Тези 200 кв. м граничат от една страна с входа на метрото, а от друга са засегнати от уличната регулация. Свободната част от 200 кв. м не може да се обособи УПИ пред вид минимално изискуемата по чл. 19, ал. 1 от ЗУТ площ за такъв - 300 кв. м. Позоваването на разпоредбите на чл. 19, ал. от ЗУТ не може да бъде възприето. Преценката за нискоетажно или високоетажно застрояване, свободно застрояване без парцел или друго специфично застрояване, при което не следва да се спазват изискванията на чл. 19 от ЗУТ е въпрос на оперативна самостоятелност на административните органи по градоустройство, въпрос на бъдещо предвиждане, касаещо преценка по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол, а още по-малко може да бъде заместена със съдебното решение. Подобни възможности са ирелевантни за спора. Възможността за обособяване на УПИ, при спазване на всички нормативни изисквания, следва да е налице към момента на постановяване на административния акт с който се определя начина на обезщетяване, тъй като е елемент от фактически състав на нормата на реституционния закон. В случая тези изисквания не са налице, поради което постановения от областния управител на област София административен акт е законосъобразен и неправилно е бил отменен от решаващия съд. Жалбата срещу заповед № РД-21-800 на административния орган е неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, върховният административен съд, трето отделение,