Решение № 4420 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14437/2019 г.

Решение № 4420 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14437/2019 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалният кодекс/АПК/. Образувано по касационни жалби от "Булгартрансгаз"ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от Изп. директор В. Малинов, чрез процесуалният представител и от О. Б., чрез процесуалният й представител срещу Решение № 206/26.09.2019 г. постановено по адм. д. № 130/2019 г. по описа на Административен съд Я.. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на ново, с което жалбата на Х. Янев и Т. Янева срещу Решението на комисията по чл. 210 ЗУТ да се отхвърли. Претендират се съдебни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора "Булгартрансгаз"ЕАД подържа изцяло касационната жалба. Касационният жалбоподател О. Б. редовно призован не се представлява. Ответниците редовно и своевременно призовани не се явяват. Ответника Х. Кехайов се представлява от адв. Янев, който оспорва изцяло касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страна за които съдебния акт е неблагоприятен. Разгледани по същество същите са основателни. С обжалваното решение Административен съд Я. е изменил Решение от 14.02.2019 г. обективирано в Протокол от 14.02.2019 г. на Комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със Заповед №РД-5-111/13.02.2019 г. на Кмета на О. Б., в частта в която е определено парично обезщетение за сервитутно право върху имот с идентификатор № 69674.23.53 по КК на землището на С., като е увеличил размерът му от 1177. 20 лв. на 2036. 69 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение на Комисията по чл. 210 ЗУТ е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на процедурата по приемането му, но определената оценка на сервитутното право не е пазарна и не е съобразена с критериите по чл. 65, ал. 1, т. 4 Закона за енергетиката. Приел е, че пазарната стойност на сервитута следва да се определи съгласно заключението на вещото лице в размер на 2036. 69 лв., каквато е стойността на засегнатите от сервитута 5276/44494 ид. части от имота с тежести, като съдът приема че това е справедливата пазарна оценка по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката/ЗЕ/. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Обоснован е извода на административния съд, че оценката на Комисията по отношение на сервитута на засегнатата част от имота на жалбоподателя е изготвена в нарушение на чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, който определя че един от основните критерии за определяне размера на дължимото се от титуляра на сервитута обезщетение е справедлива пазарна оценка на имота или на части от него, която попада в сервитута. При тази констатация правилно административния съд е назначил съдебно –оценъчна експертиза. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗЕ размерът на обезщетението за сервитута се определя при прилагане на следните критерии: площта на имота, включена в границите на сервитута, видовете ограничения на ползването, срок на ограниченията и справедлива пазарна оценка на имота или частта от него попадаща в границите на сервитута. В този смисъл правилно административния съд е приел, че пазарната оценка следва да се определи по метода на пазарните сравнения и метода на директната капитализация. Първия от методите се базира на регистрираната информация за извършени продажби и обявени оферти за продажби на имоти, близки по качество, параметри и местоположение на оценявания. В. л. е използвало данни за осъществени сделки, диференцирани съобразно местните условия, отчитащи местоположението и степента на развитие на имота, вид и размер на строителното използване. При втория от посочените методи се е съобразило с възможността на чист приход от доход за бъдещи периоди. С оглед на приложените методи в. л. е определило пазарната стойност на земята на процесния ПИ, съставлява изоставена орна земя в землището на с. С., VIII категория в размер на 412 лв. Настоящата инстанция счита че правилно вещото лице е приложило и формулата определяща пазарната стойност на правото на прокарване, съобразявайки пазарната стойност на земята на процесния имот и прилагайки коефициентите отчитащи срока за който е учреден сервитута/в случая 0. 90 тъй като се касае за неограничен период от време/, както и коефициента отчитащ вида на сервитута, в зависимост от ограниченията които налага на собственика на земята за ползването й. Последния е в границите от 0. 5 до 1. 0, като в. л. е приело тежест 0. 60, имайки пред вид че се касае за преминаване през имота на нов подземен преносен газопровод DN 1200, с работно налягане 7. 5 МРа, като функцията на имота се запазва непроменена, с изключение на периода на изграждане на подземната връзка и причинените щети от СМР засягат строителна полоса с ширина до 6. 0 м. С оглед на изложеното пазарната стойност на правото на прокарване на "Булгартрансгаз"ЕАД за изграждания от него преносен газопровод през ПИ 69674.23.53 в землището на с. -С. за 5. 276 дка е определена на 1174 лв. При така правилно определената пазарна стойност на имота и формула за изчисляване на пазарната стойност на сервитута, необосновано съдът определя стойността на сервитута в размер на 2036. 69 лв. Видно от заключението на вещото лице сочената стойност в същност съставлява пазарната стойност на 5276/44491 идеални части от ПИ 69674.23.53, с отчитане на тежестта на новопроектирания преносен газопровод. Това е стойността която биха получили собствениците на имота за посочените идеални части, ако предложат имота за продажба, а не съставлява пазарната оценка на сервитута. Както се посочи по-горе последната възлиза на 1174 лв., която е по-ниска от определената от комисията по чл. 210 ЗУТ. При това положение жалбата на Х. Янев и Т. Янева срещу Решението на Комисията по чл. 210 ЗУТ следва да се отхвърли, тъй като изменението на това решение и определяне на пазарна оценка по-ниска от обжалваната би влошило интересите на жалбоподателите. С оглед на изложеното, решението на Административен съд-Я., като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови ново, с което жалбата на П. Янев и Т. Янева срещу решението на Комисията по чл. 210 ЗУТ към О. Б., обективирано в Протокол от 14.02.2019 г. следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на касатора О. Б. се дължат такива в размер на 70 лв. съставляващи д. т. по касационното производство. По делото не са представени доказателства за договорено и изплатено адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на О. Б.. На осн. чл. 143, ал. 3 АПК на касатора "Булгартрансгаз"ЕАД се дължат разноски, които съгласно представените платежни документи и с оглед разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК са в общ размер на 570 лв., от които 370 лв. д. т. за касационното производство и по 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение