Решение № 3395 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9231/2012 г.

ВАСVIII отделение12.03.2013 г.докладчик Мира Райчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1511/8.06.2012 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, постановено по адм. д. № 1419 по описа за 2012 г. на този съд. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3395 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9231/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам.-териториалния директор на ТД на НАП - Варна, подадена чрез мл. юрисконсулт С. Маринова, против решение № 1511/8.06.2012 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, постановено по адм. д. № 1419 по описа за 2012 г. на този съд, с което е отменена Заповед № 2896-170048717/9.03.2012 г. на Зам. Директора на ТД на НАП - Варна, с която на търговското дружество е наложена ПАМ - запечатване и се забранява достъпа за срок от един месец на обект на "Северагро" ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "г" от ЗДДС и чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - "Северагро" ЕООД не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е Заповед № 2896-170048717/9.03.2012 г. на Зам. Директора на ТД на НАП - Варна, с която на търговското дружество е наложена ПАМ - запечатване и се забранява достъпа за срок от един месец на обект на "Северагро" ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "г" от ЗДДС и чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. В заповедта е посочено, че нарушението е установено с АУАН № 0048717/12.12.2011 г. По делото не е бил налице спор относно следните факти: На 7.12.2011 г. е извършена проверка на "Северагро" ЕООД от органите на приходната администрация. При проверката е установено, че дружеството разполага с електронен касов апарат с фискална памет модел "ДАТЕКС МР 55В". Същият има качеството на търговец и е регистриран по Закона за съхранение и търговия със зърно. Като търговец, регистриран по ЗДДС, дружеството не е изпълнило задължението си да приведе дейността си в съответствие с изискванията на § 59, ал. 1, т. 2, б. "б" от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, т. е. да осъществи дистанционна връзка на фискалното устройство с НАП до 30.11.2011 г. Възприетият от административния орган извод е, че относимата санкция за това нарушение е визирана в разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС, като според нея ПАМ - запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по дистанционна връзка на НАП. За да отмени процесната заповед, административният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган, но в нарушение на процесуалните правила за издаването й, тъй като не са спазени императивните изисквания за форма на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед не съдържа основание за налагане на ПАМ, тъй като не е посочен конкретен адрес на дружеството, където е установено нарушението, а съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, мярката /ПАМ/ се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията. Констатирал е наред с това, че в разпоредителната част на оспорената заповед е вписано, че се налага ПАМ спрямо "Северагро" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ 116546639, посочени са адресът на управление, както и данните на представляващия дружеството Г. Х. Х., но липсват данни относно самия обект, чието запечатване е разпоредено. В мотивите си съдът е релевирал обстоятелството, че по делото е представена извадка от инвентарната книга на дружеството, сметка 203 - СГРАДИ, от която е видно, че то разполага с 13 сгради, разположени в Раковски, гр. Исперих и с. Зарево. Въз основа на така направените правни и фактически установявания съдът е обосновал извод, че волята на административнонаказващия орган не е ясно формулирана, което не позволява да се установи категорично в кой от тях е установено нарушението, респективно - по отношение на кой конкретен обект на дружеството е разпоредено да се приложи ПАМ. Така постановеното решение е правилно - обосновано и законосъобразно. Изводите, до които е достигнал първоинстанционният съд, са правилни и се споделят от настоящия състав. В разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка "запечатване на обект" за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава данни по дистанционна връзка с Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта за налагане на ПАМ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който трябва да отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК. Изложеното в заповедта съставлява съществен порок във формата на административния акт. Това е нарушение на императивните изисквания за форма на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК и е достатъчно основание заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна, тъй като лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на Варненския административен съд не страда от пороците, сочени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

Цитирани разпоредби

1