Решение № 51 от 3.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 660/2008 г.

Решение № 51 от 3.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 660/2008 г., II н. о., НК, докладчик председателят Гроздан Илиев Производството е по реда на чл. 346, т. 1 и сл. НПК.

Образувано е по касационна жалба на подс. Т. К. И. от гр. Б.

С обжалваното Решение № 158/10.10.2008 г., постановено по внохд № 300/2008 г. Варненски апелативен съд е потвърдил присъда № 66/3.06.2008 г. на Варненски окръжен съд с която подс. И. е признат за виновен в това, че:

• на 30.10.2007 г. по пътя Тервел-Айтос, района на разклона между с. Р., Варненска област и гр. Д. при управление на МПС, товарен автомобил (т.а.) "Мерцедес" с рег. № А* нарушавайки правилата за движение по пътищата, чл. 21 и 77 ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на Г. Н. Г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК е осъден на пробация с прилагане на пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т.т. 1 и 2 НК; задължителни, регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за същия срок и за невинен:

• по същото време и място да е извършил нарушения на правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, поради което е оправдан по първоначалното обвинение в тази част.

Съгласно чл. 343г НК вр.чл. 37, ал. 1, т. 7 НК лишил подсъдимият от правото да управлява моторни превозни средство за срок от три месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда подс. И. е осъден да заплати на Н. Г. Н. сумата от 5 000 лв, обезщетение за претърпени неимуществени вреди със законните последици, като за разликата до 10 000 лв. е отхвърлил искът, поради недоказаност по размер.

Във въззивното производство с решението предмет на жалбата присъдата в гражданско осъдителната част е обезсилена, поради оттегляне на гр. иск производството и в тази му част прекратено.

С касационната жалба се правят доводи за нарушения, свързани с основанието по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК по отношение съставомерността на деянието. По същество се прави искане за приложение институтът на случайното деяние по чл. 15 НК и касаторът да бъде оправдан по обвинението.

Повереникът на гражданската ищца е представил в срок възражение против касационната жалба със съображения за нейната неоснователност.

Прокурорът даде заключение, че при постановяване на решението не са допуснати поддържаните с жалбата нарушения, поради което предлага да остане в сила.

Върховният касационен съд разгледа жалбата, провери въззивното решение с оглед на поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347-348 НПК, за да се произнесе съобрази следното:

Касационната жалба е неоснователна, защото на полето на процесуалните правила по чл.чл. 13 и 14 НПК нарушения не са допуснати. По делото са събрани и правилно оценени възможните и необходими доказателствени източници за обективното, всестранно и пълно установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Несъстоятелно е възражението за неизпълнение на задължението по чл. 339, ал. 2 НПК от въззивната инстанция. Във връзка с това следва да се отбележи, че нарушение на чл. 303 НПК не е допуснато, защото решаващите изводи по отношение обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са направени при съобразяване заключението на автотехническата експертиза, като са съобразени и направените в хода на съдебното следствие изменения, относно скоростта с която е управляван товарния автомобил и източниците на светлина при управление на автомобилът на къси и дълги светлини. Корекциите в тази част обаче не налагат промяна в крайните изводи по отношение дължимото поведение на касаторът, като водач на МПС към момента на произшествието.

Механизмът на пътнотранспортното произшествие е установен правилно и в съответствие с наличната доказателствена съвкупност. Поддържаното и в касационното производство, възражение за наличие на фактически основание, обосноваващо приложението на чл. 15 НК е получило отговор с актовете на контролираните инстанции.

От съобразителната част на присъдата и тази на въззивното решение е видно, че двете инстанции по реда на чл. 305, ал. 1-3 НПК, респ. чл. 339, ал. 2 НПК са обсъдили пространно действията и поведението на касаторът преди и по време на ПТП, като направените в тази част фактически констатации и изводи са в пълно съответствие със съвкупността от доказателствени източници, кредитирани по отношение на достоверност. На основата на експертно заключение и показанията на св. Д е направен обоснования извод, за това, че в района на прегазването касаторът не е възприел пострадалият, които лежал на пътното платно след употреба на алкохол. Установена е концентрация 3.1 промили в кръвта на пострадалият. Последвалото прегазване при което са настъпили съставомерните последици е резултат именно на неизпълнението на задължението на касаторът да управлява автомобилът със скорост, която при възприемане в осветеното пространство на съществуващата опасност, каквато представлява лежащият пешеходец, ще му позволи да спре, за да предотврати настъпването на вредоносния резултат. Освен това подсъдимият има и задължението, да наблюдава пътя пред себе си непрекъснато, за да възприема своевременно препятствията на пътното платно, каквото е и лежащият на платното пешеходец, което би му позволило да предприеме своевременно спирането на товарния автомобил. Такова задължение водачът има и при заслепяване от фаровете на насрещно движещо се превозно средство.

Неизпълнението на тези задължения, които има според чл. 21 и чл. 77 ЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилият съставомерен резултат, поради което неговата отговорност е била законосъобразно ангажирана по чл. 343, ал. 1, б. "в" НК.

Въззивният състав, е направил мотивиран и законосъобразен отказ да възприеме тезата на защитата за случайно деяние по чл. 15 НК. При установените фактически положения, предложените от касаторът съждения с позоваване на съдебната практика се явяват неоснователни. Преди всичко решенията на които се позова защитата се основават на съвършено друга фактическа обстановка, при която решаващите изводи за невъзможност на водачът да предотврати ударът с пострадалият са основани на установени обстоятелства за това, че опасността за движение възниква внезапно и се появява в опасната зона за спиране на автомобилът, поради предприето от пострадалият неправомерно навлизане в лентата за движение и това е сторено в светлата част от денонощието. За подсъдимият, като водач е изяснено, че не е допуснал нарушения по отношение на скоростта с която е управлявал автомобилът непосредствено преди произшествието. В настоящият случвай динамиката на ПТП е съвършено друга. Пострадалият на пътя в легнало положение е съставлявал очевидна опасност за движението, съществуваща извън опасната зона за спиране. На следващо място, скоростта с която касаторът е управлявал товарния автомобил освен, че е превишена, при разрешени 70км/ч, движението е осъществявано с 95км/ч, коригирано на 85км/ч, скорост, която не само, че е над разрешената, но не е съобразена и с обстоятелството, че управлението се извършва нощно време на светлини, къси и дълги - фактори, задължаващи касаторът да приведе величината на скоростта в съответствие с усложнената пътна обстановка, като я намали. На такова усложнение сочи и предизвиканото от насрещно движещо се превозно средство, управлявано от св. Д, заслепяване на касаторът при разминаване на двете превозни средства. Като се съобрази и заключението на АТЕ, че светлините на автомобилите от насрещната лента за движение, допълнително намаляват зоната на видимост пред автомобилът управляван от касаторът, става ясно, че съдът е обосновал правилен извод за това, че зоната на освестеното напред пространство за възприемане на опасността се оказва по-малка от опасната зона за спиране. Щом това е така, възприемането на пострадалият в осветеното пространство при която и да е от двете величина на скорост 95км/ч. или 85/км.ч. няма да позволи на касаторът да предотврати ударът с пострадалият, защото опасната зона на спиране, е по-голяма от установената зоната на видимост на фаровете на къси светлини, при използувани халогенни или ксенонови крушки. Така според експертното заключение, при скорост 80км/ч опасната зона за спиране е определена на 107м, а видимостта, вкл. с ксенонови фарове на къси светлини при разминаване, след коригираното намаляване на видимостта, е 82.5м. Зоната на видимост напред, осигурявана с осветление от халогенни фарове е още по-къса-39м, от опасната зона за спиране. При тези категорични данни е очевидно, че в разглежданата пътна обстановка ударът е бил непредотвратим. Следователно, за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК не може да става въпрос, защото касаторът с предходното си неправомерно поведение по отношение, величината на скоростта с която е управлявал автомобилът сам се е поставил в положение на невъзможност да предотврати настъпване на вредоносния резултат. Поведението на касаторът в случая разкрива типичната хипотеза на професионалната непредпазливост, допускана от водачите, защото е управлявал автомобила, нощно време на къси светлини и насрещно движещи се също на светлини моторни превозни средства-намалена видимост, със скорост при която опасната зона за спиране е по-голяма от разстоянието на видимостта осигурявана от осветлението на фаровете.

Очевидно е при това положение, че той ще се окаже в положение на безпомощност, когато възприеме пътното препятствие, защото то във всички случаи ще се яви в опасната зона за спиране. Затова с отказът да възприеме тезата на защитата за несъставомерност на извършеното деяние въззивният състав не е извършил нарушение на законът. Не води до друг извод и претендираното от защитата нарушение на чл. 303 НПК. Вярно е, че съдът е обсъдил съотношението скорост-видимост, при дифракция (надраскване) на стъклото на фаровете, когато видимостта напред, осигурявана от халогенни фарове, се понижава на 39м, но както вече бе отбелязано и при другата хипотеза на осветеност от ксенонови фарове осигуряващи видимост напред от 82.5 м. опасната зона за спиране от 107м, е по-голяма от осветената зона. Следователно, съдебните актове в тази част не се основават на предположения, поради което касационния състав не приема за основателно възражението за допуснато нарушение на чл. 303, ал. 1 НПК. Не е налице отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, поради което решението следва да остане в сила.

Въззивният състав е допуснал нарушение, постановявайки обезсилване на присъдата в гражданско осъдителната част, поради оттегляне на гр.иск за неимуществени вреди. С правомощието да постанови този вид съдебен акт въззивният състав не разполага. Според чл. 334 НПК, където са посочени правомощията на въззивната инстанция, съдът може само да отмени или измени първоинстанционната присъда. Обезсилване на постановения от първата инстанция съдебен акт е правомощие на контролната инстанция в гражданския процес, каквато е разпоредбата на чл. 270, ал. 3 ГПК и предполага допуснато процесуално нарушение на полето на недопустимост на иска, но такова нарушение в настоящият случай не е налице. Освен това, по аргумент от чл. 88, ал. 1 НПК, предявения граждански иск в наказателния процес се разглежда по правилата на НПК, включително и по отношение на процесуалния ред и форма на акта с които по него се произнася съдът. Следователно, в настоящият случай, при оттегляне на искът, въззивния съд е бил длъжен да отмени присъдата в гражданско осъдителната част и да прекрати производство. Допуснатото нарушение не е от категорията на абсолютните по отношение на крайния резултат и поради отсъствие на процесуално основание за намеса не може да се отстрани в това производство, но следва да се констатира, за да не се допуска при постановяването на други актове от въззивния съд - арг. от чл. 124 Конституцията на РБ.

Мотивиран от изложените съображения и като съобрази, че отсъствуват претендираните с касационната жалбата нарушения, Върховния касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК