Решение № 8717 от 20.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11517/2020 г.

Производството е по реда на чл. 225, във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Одрин 8 ЕООД, с ЕИК[ЕИК], чрез упълномощения процесуален представител адв. Д. Стойчева, срещу Решение 1483 от 07.08.2020 г., постановено по адм. д. 3901 по описа на Административен съд Пловдив (АС - Пловдив) за 2019 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на посоченото дружество срещу Заповед 170А1886 от 02.08.2017 г., издадена от кмета на Община Пловдив. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развиват се съображения, че не е установена идентичност на сградите на дружеството с тези, които са декларирани или обявени като паметници на културата. Изразява се несъгласие с приетото от съда по въпроса относно това дали е придаден по съответния законов ред статут на недвижима културна ценност (НКЦ) на разрушената сграда, находяща се в имота на Одрин 8 ЕООД, за да попадат имотът и сградата в приложното поле на Закона за културното наследство (ЗКН) или не. Необосновано съдът е приел, че три от сградите на Одрин 8 ЕООД попадат в границите на групов паметник на културата, обявен с Протокол 5 от 2000 г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата (НСОПК). В тази връзка неправилно е препратил към установявания, направени по друго дело, вместо да анализира събрания по делото доказателствен материал и да обсъди възраженията на Одрин 8 ЕООД относно статута на сградата, с което е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че безспорно изяснено от заключението на експертизата е в първоинстанционното производство, че не е налице идентичност между декларирания паметник на културата и някоя от сградите на Одрин 8 ЕООД. Поддържа се становище, че представените по делото декларационни актове касаят съвсем различен склад, находящ се в друг имот с пл. 620, съответстващ на имот 522.615 по сега действащата кадастрална карта на гр. Пловдив. Съдът е обосновал решението си на факти и обстоятелства относно статута на сградата, които изобщо не са послужили на административния орган за издаване на спорната заповед, нито са били установени в административното производство. Неправилно е направил опит да санира допуснатите в хода на административното производство по издаване на заповедта нарушения чрез промяна на констатациите и мотивите на административния орган. В тази връзка недопустимо е въвел нови фактически основания, които не са били взети предвид от административния орган. Неправилно е приетото от съда, че е без значение какъв вид НКЦ е сградата, тъй като законът не провел разграничение при прилагане на разпоредбата на чл. 73 ЗКН. Наред с изложеното, съдът не обсъдил възраженията на настоящия касационен жалбоподател, свързани с допуснатите в хода на производството по издаване на заповедта нарушения на ЗКН. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което спорната заповед да бъде отменена. Претендират се сторените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от адв. Костова, която от името на дружеството поддържа касационната жалба. По същество моли да бъде уважена. Ответникът кметът на Община Пловдив оспорва жалбата в представен по делото писмен отговор, в който изразява становище за нейната неоснователност. Сочи, че дадените в отменителното решение на Върховния административен съд указания са изпълнени, а заключението на допуснатата съдебна експертиза е прието без оспорвания от страните. По същество моли обжалваното решение да остане в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание по делото е постъпило подробно писмено становище по същество на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С Решение 17235 от 16.12.2019 г., постановено по адм. д. 9659 по описа на Върховния административен съд за 2018 г. е отменено Решение 1232 от 31.05.2018 г., постановено по адм. д. 2425 по описа на АС Пловдив за 2017 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на Одрин 8 ЕООД срещу Заповед 170А1886 от 02.08.2017 г., издадена от кмета на Община Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Прието е, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което налага неговата отмяна и връщането му за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Касационният съд направил извод, че не била изследвана идентичността на посочените в декларационните актове и писма тютюневи складове с ПИ 610, кв. 165, както и на сградите в този имот, придобити от Одрин 8 ЕООД. Съобразил, че представляващият търговското дружество твърди, че понастоящем и по адрес в кадастралната карта на гр. Пловдив описаните в нотариалния акт сгради се намират на ул. Г. М. Димитров 40 и представляват, съгласно КК и КР на града, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК и последно изменени със Заповед КД-14-16-2415/08.12.2010 г. на Началника на СГКК Пловдив, поземлени имоти с кадастрални идентификатори: 56784.522.3592 370 кв. м и 56784.522.3593 2565 кв. м. и 3 бр. сгради с кадастрални идентификатори: 56784.522.3592.1, със застроена площ 303 кв. м.; 56784.522.3593.7, със застроена площ 1464 кв. м. и 56784.522.3593.6, със застроена площ 21 кв. м., всички те на 4 етажа и с предназначение за складова база, склад. Приел, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 2 АПК да изясни противоречията в представените доказателства и възраженията на страните чрез назначаването на експертиза за изясняването на факта за местонахождението и идентификацията на имота и сградите, предмет на Нотариален акт 192/2009 г., находящи се в ПИ 610, кв. 165 по плана на гр. Пловдив, утвърден със Заповед 1155/29.11.1982 г. и сградата, предмет на оспорвания административен акт - Тютюнев склад, находяща се в УПИ IV - 522.3589 обс. дейности, хотел и УПИ II 522.3590, кв. 165 нов (279 стар) по плана на ЦГЧ, гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. Одрин 8 и адрес по кадастрална карта: гр. Пловдив, ул. Д-р Г. М. Димитров 40. Разяснил, че изясняването на този релевантен факт е във връзка с правните изводи, които съдът следва да направи във връзка с възражението на настоящия касационен жалбоподател, че спорният административен акт не засяга сгради негова собственост. Указал също така, че след като изясни въпроса с идентичността, съдът ще може да отговори с категоричност и на въпроса попадат ли сградите, собственост на жалбоподателя в границите или в охранителната зона на единична или групова недвижима културна ценност и да направи изводи относно статута на тези сгради, с оглед приложението на специалния закон. Съдът дал и конкретни указания при новото разглеждане да се назначи съдебно-техническа експертиза, като вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, включително с представените в касационното производство доказателства и направи оглед на място, да отговори на посочените по - горе въпроси. При новото разглеждане на делото в АС Пловдив, в изпълнение на така дадените указания от Върховния административен съд, е била допусната и назначена съдебно техническа експертиза, чието заключение е прието без оспорване по съответния процесуален ред в съдебно заседание на 08.07.2020 г. Видно от него: тютюневият склад, описан като сграда в имот 610, закупен от Одрин 8 ЕООД по силата на нотариалния акт от 2009 г. е включен в УПИ II за ниво и институт, биомат, аптека, кв. 165 нов (стар 279), като регулационните линии съвпадат с имотните граници; в имот 610 са заснети няколко сгради, от които тютюневият склад е най голямата с две тела на четири и пет етажа и обща площ от 1788,00 кв. м. по последни данни от кадастралната карта; описанието на сградата, предмет на спорния акт Тютюнев склад, недвижима културна ценност, находяща се в УПИ IV-522-3589, обществено обслужващи дейности, хотел и УПИ II-522.3590, обществено обслужващи дейности, кв. 165 (нов), стар 279 по плана на ЦГЧ, гр. Пловдив" е направено при действаща регулация по силата на Заповед 10 ОА 1826 от 18.08.2010 г. на кмета на Община Пловдив като сравнението на отрежданията в плана и тези, описани в обжалвания акт са идентични; в кадастралния регистър към КК сградата на частично премахнатия тютюнев склад е записана с административен адрес ул. Д р Г. М. Димитров 40, а в графиката по Приложение 1 към експертизата са записани наименованията на улиците Одрин, Д р Г. М. Димитров и Иван Вазов и е определено местоположението им спрямо сграда Тютюнев склад в имот 610; имот 610 и имот 620 са разположени в два различни съседни квартала, поради което не е налице идентичност между сграда в имот 620 с някоя от сградите на Одрин 8 ЕООД, подробно описани в нотариалния акт от 2009 г.; не е налице идентичност между някоя от собствените на Одрин 8 ЕООД сгради и сградата, идентифицирана по т. 362 от рекапитулационния списък на декларирани паметници на културата - ЦГЧ, където е описан Тютюнев склад на ул. Одрин и ул. Никола Гълъбов; сградите, предмет на спорната заповед и сградите, предмет на Протокола от 19.06.2017 г. са идентични; налице е идентичност между сградите, предмет на нотариалния акт от 2009 г. и сградите, предмет на спорната заповед тютюнев склад, находяща се в УПИ IV 522.3589, обществено обслужващи дейности, хотел и УПИ II 522.3590, обществено обслужващи дейности, кв. 165 нов (стар 279) по плана на ЦГЧ, гр. Пловдив, с административен адрес в гр. Пловдив, ул. Одрин 8, по кадастрална карта: ул. Д р Г. М. Димитров 40, което се установява след проследяване регулационните и кадастрални планове ЦГЧ Пловдив, както и кадастрална карта и кадастрални регистри. В съдебното заседание пред АС Пловдив, проведено на 08.07.2020 г., вещото лице разяснява, че Писмо 0800-481 от 16.08.2013 г. се отнася за границите на имот 620 "... и сградите в него, които са различни от имот 610". Установено е от съда, че със Заповед 17ОА1886 от 02.08.2017 г., издадена от кмета на Община Пловдив, на основание Констативен протокол от 19.06.2017 г. на Комисия, назначена със Заповед 170А1097 от 05.05.2017 г. на кмета на Община Пловдив, за установяване на възникнали нови обстоятелства по чл. 73 ЗКН за сграда недвижима културна ценност, находяща се в УПИ ІV 522.3589 обсл. дейности, хотел и УПИ II 522.3590, кв. 165 нов (279 стар) по плана на ЦГЧ, гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. Одрин 8 и адрес по кадастрална карта: гр. Пловдив, ул. Д-р Г. М. Димитров 40; писмо изх. 16Ф2954-1 от 03.04.2017 г.; на осн. чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 73, ал. 3, във вр. с чл. 71 ЗКН и чл. 22, ал. 5 от Наредба за поправяне, заздравяване или премахване на строежи, които създават непосредствена опасност за живота или здравето на гражданите на територията на Община Пловдив, приета с Решение 146, взето по Протокол 7 от 16.05.2013 г. на Общински съвет - Пловдив, на Одрин 8 ЕООД, в качеството му на собственик на Тютюнев склад недвижима културна ценност, находящ се в УПИ IV - 522.3589 обс. дейности, хотел и УПИ II 522.3590, кв. 165 нов (279 стар) по плана на ЦГЧ, гр. Пловдив, с административен адрес гр. Пловдив, ул. Одрин 8 и адрес по кадастрална карта гр. Пловдив, ул. Д-р Г. М. Димитров 40, е наредено да изпълни за своя сметка решенията на Комисия, назначена със Заповед 17ОА1097/05.05.2017 г. на кмета на Община Пловдив, обективирани в Констативен протокол 19.06.2017 г. като: 1. Изпълни в 30-дневен срок от връчване на заповедта одобрения и получен инвестиционен технически проект за Аварийно временно укрепване на останалите участъци от съществуващи фасади на сградата на ул. "Одрин" 8 гр. Пловдив - недвижима културна ценност, находяща се в УПИ ІV-522.3589 и УПИ II 522.3590, кв. 165 нов (279 стар) по плана на ЦГЧ, гр. Пловдив и 2. След фактическото изпълнение на аварийното укрепване на сградата да изготви и внесе за съгласуване, по реда на чл. 84, ал. 1 ЗКН инвестиционни проекти за възстановяване и експониране на недвижимата културна ценност съгласно Заповед РД09-155 от 24.03.2016 г. Съдът съобразил, че с Решение 17235 от 16.12.2019 г., постановено по адм. д. 9658 по описа на Върховния административен съд за 2018 г. е отменено Решение 1232 от 31.05.2018 г., постановено по адм. д. 2425 по описа на АС Пловдив за 2017 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу процесната заповед и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда за изясняване въпроса с идентичността на сградите, неин предмет. Както се посочи, в първоинстанционното производство е назначена съдебна експертиза, съобразно дадените указания на Върховния административен съд, чието заключение е прието като неоспорено от страните. Първоинстанционният съд е кредитирал изцяло заключението на вещото лице по въпроса относно идентичността между сградите, предмет на Нотариален акт 192/2009 г., находящи се в ПИ 610, кв. 165 по плана ЗРП ЦГЧ, гр. Пловдив, утвърден със Заповед 1155/29.11.1982 г. и сградите предмет на обжалваната Заповед 170А 1886 от 02.08.2017 г., издадена от кмета на Община Пловдив. Изложил е съображения, че в заповедта процесният обект е ясно индивидуализиран, както по вид застрояване, така и по местоположение. Съдът приел, че описанието на обекта е обвързано с документите за собственост, което категорично се потвърждава от заключението на вещото лице и данните от КККР на гр. Пловдив, като за него е изготвен и инвестиционен проект. Доколкото със спорната заповед изрично е направена обвръзка с Протокола от 19.06.2017 г. на Комисията по чл. 73, ал. 2 ЗКН, съдът приел, че за Одрин 8 ЕООД не може да съществува съмнение какви действия и по отношение на кой обект следва да изпълни.