Решение № 13542 от 11.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10083/2014 г.

Решение № 13542 от 11.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10083/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министерство на вътрешните работи, чрез юрисконсулт Райна Михайлова срещу решение № 1318 от 27.05.2014 г. постановено по адм. дело № 3267/2013 г. на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска от съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт Михайлова поддържа жалбата, представя писмени доказателства. Ответниците по касационната жалба - Калоян Валентинов Колев, Антон Александров Мартинов и Йорданка Валентинова Мартинова, не се явяват в съдебно заседание. В писмен отговор по касационната жалба я оспорват, намират я за неоснователна и искат от съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Намира обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и предлага касационния съд да го остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решение е валидно и допустимо, но е постановено в несъответствие с материалния закон и е необосновано. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. При повторно разглеждане на делото, след връщането му от ВАС, Административен съд - Пловдив е постановил обжалваното решение, с което е уважил частично предявените от ответниците по касационната жалба искове с правно основание по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против Министерство на вътрешните работи. От събраните по делото доказателства съдът е установил, че лек автомобил "Фолксваген Поло", рег. № РВ 1869СН, собственост на Калоян Валентинов Колев е бил въведен за издирване в съответната информационна система - АИС - Издирвателна дейност на 20.02.2009 г. от отдел Интерпол и ММО към ДМОС по искане на Интерпол Италия - Рим, което уведомило с телеграма № 1993/19.01.2009 г. съответните български служби. Автомобилът бил спрян на 04.12.2010 г. в гр. Варна от служители на МВР, които отвели намиращите се в него Антон Мартинов и Иво Арнаудов във второ РУП на МВР - Варна, иззели с протокол за доброволно предаване свидетелството за управление и ключовете на автомобила, задържали самия автомобил и след разпит освободили лицата. От показанията на разпитания като свидетел Арнаудов съдът приел за установено, че ищците били много разтревожени от задържането на автомобила, били принудени да ползват други автомобили, за да осъществяват дейността си в продължение на 4-5 месеца. При тези обстоятелства съдът приел, че не е реализирана нито една от законовите хипотези, за да бъде задържан процесния автомобил. Приел е, че ответника, като не е представил телеграма № 1993/19.01.2009 г. от Интерпол - Италия-Рим не е доказал необходимостта и основанието за задържането на автомобила. Поради това е приел, че извършеното действие от служителите на МВР по задържането на описания автомобил, собственост на Калоян Колев е незаконосъобразно. По отношение на пряката връзка между незаконосъобразното действие и твърдяните от ищците вреди, съдът е приел, че Калоян Колев като собственик, Антон Мартинов, като ползвател в момента на извършване на незаконосъобразното действие и Йорданка Мартинова - сестра на собственика и също ползвател на задържания автомобил са претърпели значителни затруднения и безпокойство за период от приблизително три месеца. Били лишени от адекватен транспорт, което им причинило значителни затруднения и притеснения. Като е приел за установени тези неимуществени вреди е определил за справедлив размер на обезщетение от по 1 000 лева, общо 3 000 лева, а за горницата до предявените 15 000 лева е отхвърлил иска, като неоснователен. Решението е неправилно. Настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд неправилно и в несъответствие със събраните по делото доказателства е приел, че извършените действия по задържането на описаното МПС са незаконосъобразни. От всички представени и приети по делото писмени доказателства е видно, че то е било и все още е обявено за издирване, тъй като е съобщено от предишен собственик, че е обект на кражба. Само защото са изтекли повече от 10 години от заявяването му за откраднато, МПС не се отчита от електронната система, но и към настоящия момент е все още издирвано. Представените писмени доказателства се съдържат в кориците на делото при първоначлоно му разглеждане, при провеждане на досъдебно производство, приключило с постановление за отказ, както и представените заверени преводи на кореспонденция с Интерпол - Италия във връзка с воденето на съдебното производство, установяват обстоятелствата, дали основание на служителите на ответника по иска да предприемат действия по задържането. За нуждите на настоящето производство е необходимо да се установи дали органите на МВР са имали основание да задържат процесния лек автомобил и какво е било това основание. Настоящият състав намира, че действията по изпълнение на обща, организирана акция по установяване собствеността и правото на притежание на описаното МПС не са незаконосъобразни и не са извършени без законен повод. Събрани са писмени доказателства, които обосновават извод, че служителите на ответника по иска са имали правото и задължението да извършат действията по задържане на лекият автомобил. Предвид на това липсва първата предпоставка за реализиране отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Освен това, настоящият касационен състав намира, че по никакъв начин не се установяват настъпилите неимуществени вреди, за които се твърди в исковата молба. За настъпването им съдът е обосновал изводите си на показанията на свидетеля Арнаудов, който е управлявал процесното МПС в момента на задържането му в гр. Варна. Съдът е приел за установени твърдения, за които не са представени доказателства по делото. Няма доказателства, че ищцата Йорданка Мартинова е ползвател на МПС, че е съпруга на другият ищец Антон Мартинов, което обстоятелство се предполага от съвпадението на фамилиите и от твърденията на ищците. Няма доказателства, че семейството има малко дете, което към процесния период без автомобил са се затруднявали да придвижват и как тези изводи на съда за причинени неудобства от липсата на автомобил кореспондират с обстоятелството, че за ищецът Антон Мартинов е установено, че към процесния момент е собственик на друго МПС - мицубиши Каризма с рег. № РВ 6473КМ. Не се обосновава от доказателствата по делото и извода на съда, че задържането на лекият автомобил е попречило на Мартинов за целия период на задържането му от приблизително три месеца да върши своята работа, която била свързана с пътувания. Не се установява от доказателствата по делото, че автомобилът е предоставен по какъвто и да е начин за този период от време, нито на Антон Мартинов, нито на Йорданка Мартинова, за която съдът не е изложил никакви мотиви в решението си и която е посочена само в решаващата му част. Върху ищците е тежестта да докажат настъпването на посочените от тях неимуществени вреди. Изказаните в исковата молба твърдения е следвало да подкрепят с относимите и допустими доказателства. В глава единадесета от АПК "Производства за обезщетения" е предвидено субсидиарно прилагане на ЗОДОВ само по отношение неуредените въпроси на имуществената отговорност. За събиране на доказателствата и допустимите доказателствени средства, приложим на основание чл. 144 от АПК е ГПК. На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Следователно доказателствената тежест е за ищците да докажат с допустимите доказателствени средства настъпването на описаните в исковата молба негативни емоции от незаконосъобразното действие на служителите на ответника. Във връзка с твърденията си, ищците са ангажирали гласни доказателства. От тези свидетелски показания не може да се установи в какви конкретни прояви са се изразили всички описани от ищците огорчения. За да се установят фактите и обстоятелствата при спора, следва страните да посочат такива доказателства по делото, които като се съберат и се обсъдят в тяхната съвкупност, да може да се направи обоснован извод за настъпилите факти, посочени от ищците. Вярно е, че психоемоционалното състояние на личността и преживените негативни емоции от даден факт е абсолютно субективна проява, която настоящият съд счита, че е с различен интензитет при всеки един човек и е обусловена като цяло от характеристиките на личността, но проявата им, следва да се е изразила в конкретни факти и обстоятелства от реалната действителност, които подлежат на доказване. В настоящия случай, ищците не са установили с допустимите доказателства и доказателствени средства, че са претърпели претендираните вреди. Посоченото от свидетеля за преживени негативни емоции са отново само основания за предполагането им, но не и конкретни доказателства за тяхната проява, която да е следствие от незаконосъобразното разпореждане на полицейския орган. Това е и третата кумулативна предпоставка, която следва да се установи, за да се ангажира отговорността за причинени вреди - причинната връзка между незаконосъобразния акт и вредите, за които се твърди, че са настъпили вследствие на него. При положение, че липсват предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - не е изпълнен фактическия състав за търсене на отговорност от държавата и общините за вреди, причинени на гражданите, поради което искът ще следва да бъде отхвърлен. При тези правни изводи, Върховният административен съд намира, че решението на Административен съд - Пловдив следва да се отмени, като постановено в несъответствие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, спорът да се реши по същество, като искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан. С оглед изхода на делото и по отправените искания за присъждане на разноски съдът съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ - Ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Следователно следва ищците да бъдат осъдени да заплатят на ответника съдебни разноски в размер на 300 /триста/ лева за юрисконсултско възнаграждение, като го определя по аналогия с определения в чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд