Решение № 8213 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4104/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна чрез юрк. Шулева, против Решение 1176 от 18.03.2024 г., постановено по административно дело 404/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което по жалба на Ауто Бокс ЕООД е отменено Решение 32-25266/19.01.2023 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Варна към Агенция Митници, с което са извършени корекции в данните на митническа декларация МД с MRN 19BG002002014765R0/02.09.2019 г.: 1. се отказва да се приеме митническата стойност на декларираните стоки 1 и 2; 2. се определя митническа стойност по МД, както следва: за стока 1 в размер на 18 318.25 лева, за стока 2 в размер на 19 727.34 лева; 3. се разпорежда да коригират данните по МД, по конкретно описания начин (направена в тази точка е и рекапитулация); 4. се разпорежда да се вземе под отчет начисленият с решението размер на държавните вземания; 5. се определят начислените и взети под отчет суми, а именно: мито 1 231.20 лева, ДДС 2 748.64 лева; 6. са определени дължими за досъбиране суми, както следва: мито 2 573.36 лева, ДДС 5 661.39 лева.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се крайното заключение на административния съд за недоказаност на действително платената цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. Поддържа се, че в хода на административното производство са събрани необходимите доказателства в тази насока, но същите са преценени неправилно от съда. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Хасково, и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

Ответникът по касационната жалба Ауто Бокс ЕООД, ЕИК 200421542, чрез своя процесуален представител - адв. Георгиева, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен на л. 39 от настоящото дело списък на разноските.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Хасково е законосъобразността на Решение 32-25266/19.01.2023 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Варна към Агенция Митници, с което са извършени корекции в данните на митническа декларация МД с MRN 19BG002002014765R0/02.09.2019 г.: 1. се отказва да се приеме митническата стойност на декларираните стоки 1 и 2; 2. се определя митническа стойност по МД, както следва: за стока 1 в размер на 18 318.25 лева, за стока 2 в размер на 19 727.34 лева; 3. се разпорежда да коригират данните по МД, по конкретно описания начин (направена в тази точка е и рекапитулация); 4. се разпорежда да се вземе под отчет начисленият с решението размер на държавните вземания; 5. се определят начислените и взети под отчет суми, а именно: мито 1 231.20 лева, ДДС 2 748.64 лева; 6. са определени дължими за досъбиране суми, както следва: мито 2 573.36 лева, ДДС 5 661.39 лева.

От фактическа страна е прието за установено, че на 02.09.2019 г., с митническа декларация с MRN 19BG002002014765R0 Ауто Бокс ЕООД е декларирал 2 броя автомобила за поставяне под митнически режим допускане за свободно обръщение, а именно :

1. стока 1/2: употребяван пътнически автомобил с повреди, марка Тойота, модел Тасома, тип Double Cab, бр. места 5, товароносимост 500, първа регистрация - 02.01.2017 г., цвят сив, р. обем 3 456 куб. см., мощност 220 KWDIN, двигател неоткрит, бензин, шаси 5TFCZ5AN8HX059407. Декларираната в МД митническа стойност на стока 1 е 5 935.82 лева, изчислена при валутен курс 1.76137 лева за 1 USD (т.е. цена на стоката 3 370 USD), определена по метода договорна стойност на внасяните стоки (член 70 от Кодекса), плюс включените допълнителни разходи, с изчислен размер на мито 593.58 лева, на ДДС 1 325.88 лева

2. стока 2/2 употребяван пътнически автомобил с повреди, марка Тойота, модел Тасома, тип Double Cab, бр. места 5, товароносимост 500, първа регистрация - 02.01.2017 г., цвят сив, р. обем 3 456 куб. см., мощност 220 KWDIN, двигател неоткрит, бензин, шаси 3TMCZ5AN5HM044708. Декларираната в МД митническа стойност на стока 2 e 6 376.16 лева, изчислена при валутен курс 1.76137 лева за 1 USD (т.е. цена на стоката 3 620 USD), определена по метода договорна стойност на внасяните стоки (член 70 от Кодекса), плюс включените допълнителни разходи, с изчислен размер на мито 637.62 лева, на ДДС 1 422.76 лева.

Декларираната държава на изпращане/износ на стоките е USА (САЩ), износител EAUSA LLC, и държава на получаване България, местонахождение на стоките Варна. Декларирано е и представяне на търговска фактура 380 с референтен 02072019, регистрационни талони и фирмена товарителница 703 с референтен 969238081/23072019.

С писмо 32 236499 от 22.07.2021 г. от директора на ТД Митница Варна до ЦМУ на Агенция "Митници" и писмо 32-273997/26.08.2021 г. от ЦМУ до Американската служба Митници и гранична охрана е отправено искане за съдействие. Искането към американската служба е за извършване на проверка на търговските сделки за продажбата на 67 автомобила, изнесени от САЩ, както и на точността на данните в представените документи при допускане за свободно обращение в България. Изискано е и предоставяне на заверени копия на митническите декларации за износ, както и на относимите към тях документи, включително допълнителна информация, конкретно посочена.

От писмо с рег. 32-177817/01.06.2022 г. от Агенция Митници, Централно митническо се установява, че на 31.05.2022 г. Американската служба Митници и гранична охрана на САЩ е представила на българските митнически власти електронна информация за износ /Electronic Export Information (EEI)/ от системата на службата, за изнесени от САЩ автомобили, като е посочено, че EEI е еквивалентът в САЩ на декларацията за износ в ЕС и съдържа данни за декларираната при износа стока. С електронно писмо предоставената информация е била допълнена. В предоставената от американските митнически служби информация за изнесени от САЩ и внесени на територията на Република България автомобили фигурират и автомобили: TOYOTA TACOMA, DBL CAB, шаси 5TFCZ5AN8HX059407, TOYOTA TACOMA, DBL CAB, шаси 3TMCZ5AN5HM044708, като посочената себестойност на същите е съответно 10 400 USD и 11 200 USD.

Във връзка с установеното у митническите органи са възникнали съмнения относно действителната цена на стоката, като на основание чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2447/2015 до дружеството вносител било изпратено писмо рег. 32-233043/12.07.2022 г., с което е изискано да се представят в 7-дневен срок документи и информация, в подкрепа на декларираната митническа стойност по процесната декларация, а именно заверени копия на договори, документи за транспорта, документи за плащания, документи за формиране на продажната цена на стоката и др. В същото писмо е указано на вносителя, че при непредставяне на посочената информация в определения срок, митническите органи ще продължат процедурата за определяне на нова митническа стойност.

В отговор на писмото в посочения в последното 7-дневен срок от получаването, управителят на дружеството е представил на ТД Митница Варна документи и снимки, отнасящи се за автомобилите.

Със съобщение по реда чл. 22 §6 от Регламент (ЕС) 952/2013, обективирано в писмо с рег. . 32-333825/04.10.2022 г., дружеството е уведомено, че предстои издаване на решени, с което ще се определи нов размер на митническата стойност на основание чл. 74 §3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. с чл. 144 §2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на декларираните стоки 1 и 2 , а именно за стока 1 18 318.25 лева (10 400 USD х 1.76137); за стока 2 19 727.34 лева (11 200 USD х 1.76137). Допълнителното възникващото задължение за мито и ДДС по МД е определено в размер на съответно 2 573.36 лева мито, и 5 661.39 ДДС. Със съобщението дружеството било уведомено и за мотивите, като същото не е депозирало възражение.

Въз основа на констатациите по осъществената проверка във връзка с процесния внос и доказателствата, приобщени в административна преписка, Директорът на ТД Митница Варна е издал оспореното решение.

При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила в производството, приключило с издаване на оспорения акт. Прието е, че решението е постановено в противоречие с материалния закон.

Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното:

На първо място административният съд е приел, че митническите органи не са доказали и обосновали основателните съмнения по отношение на декларираната от дружеството митническа стойност на стока 1 и 2 като е счетено, че същите не са подкрепени с данни за разлика в цените на стоките. Според съда, за да отхвърли декларираната митническа стойност като реално платената цена и да определи нова митническа стойност на стоки 1 и 2 по процесната МД, ответникът, във основа на представена от митническите власти на САЩ информация е приел, че действителната цена на тези стоки е по-висока от декларираната. Прието е, че при наличието на валидни документи за стойността на внесените леки автомобили, които не са оспорени от митническите органи, липсват основания за неприемане на декларираната договорна стойност и за определяне на нова по-висока такава.

На следващо място съдът е посочил, че съобразно писмата се удостоверява само, че за всеки от двата автомобила в САЩ е приета електронна информация за износ, съответно се представя съдържанието ѝ. Не е установено от митническите органи, че това е действителната договорена стойност и платена цена за автомобилите. Посочено е, че по делото не са налице каквито и да било доказателства, че Ауто Бокс ЕООД е платило на продавача и износител на автомобилите тези по-високи стойности, на които се твърди от органа, че са били осъществени сделките. Решаващият състав на първоинстанционният съд е приел, че такъв извод не може да се направи от представените от официалните власти на САЩ писмени доказателства, тъй като същите съдържат единствено информация относно стойността, на която изпращачът е декларирал стоката.Въз основа на тези изводи съдът е приел, че административният орган не е положил всички необходими усилия да установи каква е действително платената или подлежаща на плащане цена за стоките.

При тези съображения първоинстанционният съд е счел оспореният акт се явява незаконосъобразен, поради противоречие с материалноправни разпоредби.

Така постановеното решение е правилно като краен резултат.

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до пъвата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2, то остойностяването се извършва по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Формално, при издаване на административния акт, органът се е позовал на относимата правна уредба.

Доколкото при митническото остойностяване на стоките приоритетна преди всичко е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена, или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да съберат или да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след преценката на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента те могат да отхвърлят декларираната цена.

Спорен и пред настоящият касационен състав е въпросът дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия във връзка с приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос.

Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни.

Настоящият състав счита, че са налице събрани достатъчно доказателства за наличие на обосновано съмнение относно декларираната договорна стойност на процесната стока с оглед полученото от американските митнически служби електронна информация за износа на процесните автомобили. Декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума съгласно чл. 70 от МКС.

Информацията, предоставена от Служба "Митници и гранична охрана" на САЩ, съдържаща се в Електронната информация за износ (EEI), е за декларирана при износа цена на двата автомобила както следва: 10 400 USD и 11 200 USD. Същата значително надвишава цената 3370, 00 USD и 3620,00 USD, посочена в МД и в документите за продажба, приложени към МД. Информацията от Американската служба "Митници и гранична охрана" е предоставена въз основа на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002г. /обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004г., в сила от 1.04.2004г./. Според чл. 5, § 1 от Спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки, а според чл. 9, § 2 получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства.

В разглеждания случай от митническите органи е посочен като приложен методът по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, който може да се използва, когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. (Решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18, Oribalt Riga, ECLI:EU:C:2019:519, т. 37). Така митническият орган излага съображения, че митническата стойност следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с налични данни в Съюза, констатирани в предоставената информация от американските митнически власти, и като краен резултат за процесния автомобил МОС е определена в размера на посочената продажна стойност в съответната износна декларация, към която са прибавени и установените разходи за транспорт до РБългария. Или по начина по-който е определена МОС, всъщност се достига до извода, че митническият орган е приложил не метода по чл. 74, § 3 от МКС, а основния такъв по чл. 70 от Кодекса, но след като вече е отрекъл възможността за неговото прилагане.

На следващо място незаконосъобразно митническият орган е приел, че данните в предоставената от американските митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила представляват налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, Baltic Master UAB, е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013), според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 Регламент (ЕС) 952/2013, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки, и когато посочените в митническата декларация данни са общи. С т. 56 от посоченото решение, СЕС приема, че член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че когато митническата стойност на внесена стока не е могла да бъде определена в съответствие с членове 29 и 30 от този кодекс, допуска тя да се определи въз основа на информация, съдържаща се в национална база данни относно митническата стойност само на стоки с един и същ произход, които, макар да не са подобни по смисъла на член 142, параграф 1, буква г) от Регламента за прилагане, спадат към същата позиция по ТАРИК. В случая, митническите органи не са изпълнили задължението си за полагане на дължимата грижа, чрез проучване на всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността.

Като е отменил оспореното решение на митническите органи административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски в размер на 1 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за касационна инстанция.

Предвид изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,