Решение № 8335 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10262/2018 г.

Решение № 8335 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10262/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 201 от 9.07.2018 год., постановено по адм. д. № 132/18 год. Административен съд - гр. Кърджали е отменил по оспорване на областния управител на област Кърджали, обективирано в заповед № РД–09–91–от 19.04.2018 г., измененията и допълненията на Наредба № 2 от 14.02.2008 г. за определяне размера на местните данъци на територията на Община Черноочене, както следва: В чл. 2, т. 8 /нова/ със следното съдържание: "Данък върху таксиметров превоз на пътници" и т. 9 със следното съдържание "Други местни данъци, определени със закон"; В чл. 8, ал. 4, изречение второ /ново/ със следното съдържание: "При концесия за добив данъчно задълженото лице е собственикът, с изключение на случаите, при които в полза на концесионера е учредено вещно право на ползване върху поземления имот или съответната част от него"; В чл. 10, ал. 1, т. 4 /нова/ със следното съдържание: "Чрез посредници"; В чл. 11, ал. 3 /нова/ със следното съдържание: "За недвижимите имоти, придобити през текущата година, данъкът се заплаща в сроковете по ал. 1, а в случаите, в които придобиването е след изтичането на сроковете по ал. 1, данъкът се заплаща в двумесечен срок от датата на придобиване на имота; В чл. 41, заличаването в ал. 8 на текста "специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари"; В чл. 41, заличаването в ал. 9 на текста "специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона"; В чл. 41, замяната в ал. 12 на текста "шейни и превозни средства от категория L 7 е по Закона за движение по пътищата" с текста "моторни шейни и четириколесни превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент {EС} № 168/2013" В чл. 42, ал. 3/нова/ със следното съдържание: "Алинея втора не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движение по пътищата, и за превозните средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са със табели с регистрационен номер, които не съответстват на изискванията на българските държавни стандарти – БДС 15980 и БДС ISO7591. ", приети с решение № 35, т. 1 от 10.04.2018 г. на Общински съвет Черноочене. С решението съдът е осъдил Общински съвет Черноочене да заплати на Областна администрация – Кърджали направените по делото разноски в размер на 20 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Б. Газиюмер, в качеството му на председател на Общинския съвет-с. Черноочене, общ. Черноочене, обл. Кърджали, чрез пълномощника му адв. М. Сеидахмед.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд-гр. Кърджали е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – гр. Кърджали и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди приетите изменения в Наредбата. Ответният по касационната жалба Областен управител на Област Кърджали не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд- Кърджали е отменил по оспорване на областния управител на област Кърджали, обективирано в заповед № РД – 09 – 91 – от 19.04.2018 г., измененията и допълненията на Наредба № 2 от 14.02.2008 г. за определяне размера на местните данъци на територията на Община Черноочене, както следва: В чл. 2, т. 8 /нова/ със следното съдържание: "Данък върху таксиметров превоз на пътници" и т. 9 със следното съдържание "Други местни данъци, определени със закон"; В чл. 8, ал. 4, изречение второ /ново/ със следното съдържание: "При концесия за добив данъчно задълженото лице е собственикът, с изключение на случаите, при които в полза на концесионера е учредено вещно право на ползване върху поземления имот или съответната част от него"; В чл. 10, ал. 1, т. 4 /нова/ със следното съдържание: "Чрез посредници"; В чл. 11, ал. 3 /нова/ със следното съдържание: "За недвижимите имоти, придобити през текущата година, данъкът се заплаща в сроковете по ал. 1, а в случаите, в които придобиването е след изтичането на сроковете по ал. 1, данъкът се заплаща в двумесечен срок от датата на придобиване на имота; В чл. 41, заличаването в ал. 8 на текста "специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари"; В чл. 41, заличаването в ал. 9 на текста "специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона"; В чл. 41, замяната в ал. 12 на текста "шейни и превозни средства от категория L 7 е по Закона за движение по пътищата" с текста "моторни шейни и четириколесни превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент {EС} № 168/2013" В чл. 42, ал. 3/нова/ със следното съдържание: "Алинея втора не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движение по пътищата, и за превозните средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са със табели с регистрационен номер, които не съответстват на изискванията на българските държавни стандарти – БДС 1 (5980 и БДС ISO7591.", приети с решение № 35, т. 1 от 10.04.2018 г. на Общински съвет Черноочене. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по приемане на посочените разпоредби на Наредба № 2 от 14.02.2008 г. за определяне размера на местните данъци на територията на Община Черноочене; приел е, че при условията на чл. 32, ал. 2 ЗА, съответно чл. 45, ал. 11 ЗМСМА областният управител разполага с правомощия да оспорва конкретни разпоредби от подзаконовия нормативен акт. Изложени са мотиви, че процесните изменения и допълнения на подзаконов нормативен акт са приети от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, притежават необходими реквизити, при надлежна отбелязване на правните основания за приемането им и наличие на установения по ЗМСМА кворум. При извършената служебна проверка съдът е констатирал, че процесните изменения на наредбата са гласувани и приети при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила по изработване и приемането им, и по – специално на разпоредбите на чл. 26 и ч. 28 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ в действащата им редакция и приложими субсидиарно по силата на чл. 80 АПК. Систематизирани аргументите на първоинстанционния съд в тази насока се свеждат до следното: 1. Направено е възпроизвеждане на тестовете на цитираните две разпоредби ЗНА; 2. Посочено е, че в предложението /докладната записка/ на вносителя на проекта за изменение и допълнение на наредбата, на практика липсват мотиви, като по същество не са спазени изискванията на чл. 28, ал. 2 ЗНА, което съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила. Прието е, че по тази причина не е имало възможност същите да се публикуват ведно с проекта за изменение и допълнение на наредбата съобразно изискването на чл. -26, ал. 3 ЗНА. 3. Прието е, че въпреки липсата на мотиви ОбщС Черноочене в нарушение на чл. 28, ал. 3 ЗНА е разгледал и гласувал предложения проект за изменение и допълнение 4. Прието е, че не е спазено императивното изискване на чл. 26, ал. 3 ЗНА – на интернет страницата на Община Черноочене не е публикувана предварителната оценка на въздействието по чл. 20 ЗНА на предлаганите изменения и допълнения, а това няма и как да бъде сторено, тъй като по делото няма данни такава предварителна оценка да е била изготвяна. 5. Посочено е, че по административната преписка не са ангажирани доказателства от страна Общинския съвет да са изпълнени и изискванията на нормата на чл. 26, ал. 5 ЗНА, като липсват данни на интернет страницата на общината да са публикувани предложения по проекта за изменения и допълнение на наредбата. 6. На основание изложеното в предишните точки е изграден извод, че предложените разпоредби за изменение и допълнение на наредбата са гласувани и приети без посочените по-горе изисквания да са били изпълнени, което съставлява нарушение на административно-производствените правила, което обуславя незаконосъобразност на цитираните разпоредби и е основание за отмяната им. Посочено е, че поради допуснатите нарушения се е стигнало до нарушение на принципите на обоснованост, предвидимост, откритост и съгласуваност, прокламирани в чл. 26, ал. 1 ЗНА. На основание гореизложеното е направен краен извод, че оспорените със заповедта на областния управител изменения и допълнения на Наредба № 2 от 14.02.2008 г. за определяне размера на местните данъци на територията на Община Черноочене, приети с решение № 16 от Протокол № 3 от 12.03.2018 г. на Общински съвет Черноочене и повторно приети с решение № 35 по протокол № 4 от 10.04.2018 г. следва да бъдат отменени поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при тяхното приемане. Решението на Административен съд Кърджали е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Общинския съвет – Черноочене се правят оплаквания за неправилност на решението на Административен съд – гр. Кърджали поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се аргументи, че предложението за изменение на цитираните разпоредби е било мотивирано, като вносителят на проекта изрично е посочил, че предлаганите изменения са във връзка с промени в Закона за местните данъци и такси, по приложението на който е приета въпросната наредба. По аналогични аргументи като неправилен се определя и извода на административния съд, че при приемането на измененията и допълненията е била нарушена нормата на чл. 20 ЗНА. По така направените оплаквания настоящата инстанция намира следното: Първоинстанционният съд е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка по приемане на оспорените разпоредби, а изводите му за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, което обуславят необходимостта от тяхната отмяна са логически обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона и се споделят от настоящата съдебна инстанция. Независимо от какви причини е бил обоснован проекта за изменение и допълнение на разпоредби от цитираната наредба, нормата на чл. 28, ал. 2 определя изискванията, на които следва да отговарят мотивите на проекта. В случая само позоваването на приети изменения на ЗМДТ не може да бъда разглеждано като изпълнение на изискването на чл. 28, ал. 2 ЗНА за мотивиране на проекта, доколкото разпоредбата ясно разписва критериите, които следва да съдържат мотивите. Изложеното се отнася и по отношение на изводите на първоинстанционния съд, че при приемане на разпоредбите е допуснато нарушение на чл. 20 ЗНА относно т. н. "оценка на въздействие". Нормата на чл. 20, ал. 2 ЗНА въвежда изискването, извършването на частична предварителна оценка на въздействието да предхожда изработването на всеки проект на закон, кодекс и подзаконов нормативен акт на Министерския съвет. В случая такава оценка на въздействие изобщо не е изготвяна. А обстоятелството, че промените в наредбата са продиктувани от изменения в ЗМДТ не променя изискването за съставяне на оценка на въздействие. Допуснатите нарушения правилно са били определени като съществени, доколкото изпълнението им е гаранция за спазването на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност, заложени като нормативно изискване при изработването на проекта за нормативен акт с нормата на чл. 26, ал. 1 ЗНА. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административният съд - Кърджали не страда от пороците, изложени в касационната жалба на Общински съвет – Черноочене и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,