Решение № 5237 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5985/2018 г.

Решение № 5237 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5985/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Ц. Добрев от [населено място], чрез адв. Лазов, против Решение № 149 от 07.03.2018 г. на Административен съд -Х. по адм. д. № 811 по описа за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за установяване на публично държавно вземане № 24/112/07419/04/01 от 05.06.2017 г. на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие"Х.. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са подробни съображения. Ответникът по касационната жалба – Директорът на ОД на ДФ "Земеделие", гр. Х. не се явява, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния АС е бил АУПДВ, с който на адресата му е установено публично държавно вземане в размер на 21 856, 57 лв., представляващи изплатена субсидия по мярка 112 от "Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. ". По тази програма жалбоподателят е поел ангажимент да отглежда градински царевици върху 2, 1 дка от поземлен имот в с. С., общ. Ч., като година на проверката е определена 3-та от сключване на договора. Не се спори, че с оглед поетия ангажимент по Договора от 05.11.2012 г. с ДФ"Земеделие" е получено плащане в размер на 24 446 лв. Не е спорно и че през стопанската 2013-2014 г. Добрев е засадил краставици върху посочения имот, а след това на същия имот е засял слънчоглед. Установено е било, че при извършена проверка след първо плащане към дата 03.09.2014 г., като ползвател на помощта, касаторът не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, установено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 11 вр. с чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери". Установено е, че, съгласно таблица № 9 от бизнес плана е поето задължение за отглеждане на 2, 10 дка краставици градински и 25 дка орехи. Съгласно представената информация са обработени 2, 10 дка краставици градински и 5, 611 дка угар на имот 002057, с. С., общ Ч., през 2012 г., които представляват 4, 12 ИЕ. Не са извършвани промени в заявеното състояние на заетите площи през 2012 в системата на МЗХ. При извършена проверка на място на 03.09.2014 г. от страна на РТИ Х. е установено, че през втората година от изпълнение на договора, са отглеждани 7, 941 дка слънчоглед на имот 002057, което променя вида на краставиците от градински в полски. Така с АУПДВ е установено, че жалбоподателят не е поддържал минимално установения размер на стопанството. Определен е общ размер на корекцията в размер на 48 892 лв, от които дължащи за връщане на полученото първо плащане в размер на 24 446, 00 лв. За да отхвърли жалбата на касатора против АУПДВ първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и изискванията за форма, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Решението е правилно. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ публични са държавните и общински вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, И. Ш. и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Съгласно чл. 27, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата не съдържа правило за определяне на компетентния орган, който да издаде административен акт с посочения предмет. На основание чл. 166, ал. 2, изр. второ от ДОПК, ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Такова определяне е извършил Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" със заповедта от 01.02.2017 г. /л. 20 от делото на АС/. Неоснователно е оплакването за липса на фактически и правни основания за издаването на акта. Съдът е посочил, че оспорения акт е обективиран в писмена форма и е издаден от името на директора на ОД Х. на ДФ "Земеделие". Правилно съдът е съобразил, че не спорен въпросът, че с оглед поетия ангажимент по договор № 24/112/07419 от 05.11.2012 г. с ДФ"Земеделие" жалбоподателят е получил плащане в размер на 24446, 00 лв. Страните не спорят и относно обстоятелството, че през стопанската 2013/2014 г. Добрев е засадил краставици върху посочения имот, а след това на същата площ е засят слънчоглед. Спорен в настоящото производство се явява въпросът дали посадения, като втора култура слънчоглед е променил вида на първата култура- краставица от "градинска" към "полска" засята в една стопанска площ. Спорен е бил въпросът и дали стопанството на жалбоподателя към датата на извършената проверка е под минимално изискуемия съгласно нормата на чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9/03.04.2008 г., размер от 4 ИЕ. За да отговори на спорните въпроси съдът е кредитирал заключението на вещите лица, като с оглед на това е приел за безспорен факта, че към датата на проверката 03.09.2014 г., която предхожда третата година от сключване на договора за подпомагане стопанството на жалбоподателя е било в размер на 0, 60 ИЕ, предвид промяна във вида на отглеждане на "градинска краставица" в "полска", вследствие засаждане на втора култура на същата площ, в една и съща стопанска година, на слънчоглед. Правилно съдът е посочил, че съгласно чл. 8, ал. 1, т. 11 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 плащане, заедно със законната лихва към нея, когато бъде установено, че не поддържа минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 до годината избрана за проверка на изпълнението на бизнесплана. Видно от нормата на чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. допустими за финансиране са кандидати, за които общия икономически размер на земеделското стопанство е не-по малко от 4 ИЕ. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените факти. С оглед горното първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение