Решение № 12941 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5421/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на УАИ инкасо България ООД срещу Решение 2059 от 30.03.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 8100/2022 г. С решението съдът е отхвърлил жалбата на УАИ инкасо България ООД срещу Отказ, peг. 328600-37317 от 18.07.2022 г. на заместник-директора на Столична дирекция Национална полиция (СДВР) да му предостави информация за собственици на моторни превозни средства, които не са заплатили пътни такси в Република Унгария. Касационният жалбоподател УАИ инкасо България ООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че неправилно съдът е приел, че дружеството не попада в кръга лица, имащи право да получат исканата информация, касаеща данни за притежателите на превозни средства с рег. [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], респективно за категорията на всяко МПС, неговото тегло и брой места. Правото на дружеството да получи исканата информация произтича от разпоредбата на чл. 37а, ал. 2 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба I-45 от 24.03.2000 г./Наредбата), тъй като УАИ инкасо България ООД изпълнява задължения в полза на органи на обществения ред, а именно Национални магистрални услуги Унгария. Позовава се на чл. 24 от Директива (ЕС) 2019/520 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 година за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване и за улесняване на трансграничния обмен на информация за неплащане на пътни такси в Съюза (Директива 2019/520/Директивата). Излага, че именно с цел посоченото в чл. 24 от Директивата информиране на собствениците, извършили нарушения, дружеството е инициирало запитването си. Сочи, че запитването е в синхрон с основната цел на Директивата - да се улесни трансграничният обмен на данни за регистрацията на превозни средства и за собствениците или държателите на превозни средства, за които е установено неплащане на какъвто ида било вид пътни такси в Съюза. Искането е и в съответствие с чл. 5, пар. 7 и пар. 8 от Директива 2019/520. Счита, че съдът би трябвало да уреди възникналия конфликт, прилагайки Директивата по аналогия, тъй като предвид нетранспонирането й не съществува нормативен акт, уреждащ именно тези обществени отношения. Прави искане решението да бъде отменено. Ответникът заместник-директорът на Столична дирекция Национална полиция не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови решението си АССГ е установил от фактическа страна, че между Национална Служба по заплащане на пътните такси ЗАД, в качеството на възложител и Унгарско Инкасо Автомагистрали ООД, в качеството на изпълнител, е сключено споразумение за обслужване в интерес на събирането от възложителя на необходимите данни, нужни за събирането на допълнителни такси, определени спрямо собственици на регистрирани в чужбина превозни средства. Съгласно т. 1.1 от Споразумението Унгарско Инкасо Автомагистрали ООД се задължава да действа от името и за сметка на Национална Служба по заплащане на пътните такси ЗАД, като в качеството си на агент на службата има задължение да полага всички разумни усилия за регистрираните в чужбина автомобили, които попадат в обхвата на Наредбата за таксите на автомобилите, респективно в интерес на събирането на данните за притежателите на превозни средства, за да се осигури, събирането на вземането за допълнителни такси за Национална Служба по заплащане на пътните такси ЗАД, ако е необходимо чрез съдебно производство. Съгласно Договор 319 от 22.10.2021 г. между Унгарише Аутобан Инкасо ГМБХ (дружество регистрирано съгласно законодателството на Германия) и Уаи Инкасо България ООД, правата за събиране на дължими такси, издадени от Национални магистрални услуги Унгария и претендирани към физически лица или предприетия, чиито превозни средства са регистрирани в Република България, са предоставени изключително на доставчика на услуги Уаи Инкасо България ООД, който е задължен да се обръща към публичните регистри на моторни превозни средства и лицензирани институции в Република България с искане за предоставяне на информация за самоличността на притежателя на моторно превозно средство и информация за превозното моторно средство. Изрично в преамбюла на договора е посочено, че правата на дружеството Унгарише Аутобан Инаксо ГМБХ произтичат от сключен между него и Национални магистрални услуги Унгария договор от 12.07.2021 г., с който му се възлага да извърши събирането на дължими суми, представляващи наложени глоби на моторни превозни средства, регистрирани на територията на Република България, и които глоби представляват неплатени такси за винетка и са възникнали на територията на Унгария. В изпълнение на задължението си по договора Уаи Инкасо България ООД с Молба, вх. УРИ 433200-38711 от 15.04.2022 г. до Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) - отдел Пътна полиция е поискал информация за собствениците на посочени в молбата моторни превозни средства. Молбата е препратена към директора на Главна дирекция Национална полиция, където е заведена с вх. 4332р-24069 от 04.05.2022 г. С Акт, peг. 328600-37317 от 18.07.2022 г. заместник-директорът на Главна дирекция Национална полиция е отказал да предостави информация за самоличността на притежателите на моторни превозни средства, на които са наложени глоби за неплатени такси на територията на Унгария, с мотиви, че не е налице правното основание визирано в чл. 37а, ал. 2 от Наредба 1-45 от 24.03.2000 г., както и че Директива 2019/520 не е транспонирана в националното ни законодателство и Уаи Инкасо България ООД не може да се позовава на нея. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган предвид Заповед 3286з-2235/23.06.2022 г. на директора на Главна дирекция Национална полиция, а при издаване на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че отказът е издаден и в съответствие с материалния закон. Счел е, че дружеството не попада сред изброените в чл. 37а, ал. 2 от Наредбата органи, на които е предоставено правото да искат информация по служебен път. Не е налице международен договор, по който Република България е страна, за да се приложи чл. 37а, ал. 6 от Наредба 1-45 от 24.03.2000 г. Директива 2019/520 не е транспонирана, поради което към настоящия момент не съществува законов ред да се предостави исканата информация на жалбоподателя. Предвид изложеното съдът е достигнал до извод за законосъобразност на административния акт и е отхвърлил жалбата на дружеството. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че в глава шеста а от Наредба 1-45 от 24.03.2000 г. е уреден редът за служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрираните пътни превозни средства на заинтересованите лица. Съгласно чл. 37а, ал. 2 от Наредбата при служебно запитване се предоставя информация на структурите на МВР, органите на съдебната власт, органите за защита на националната сигурност и обществения ред и органите на Националната агенция за приходите за регистрирано превозно средство без заплащане на такса. Противно на твърдението на Уаи Инкасо България ООД, то няма качеството на орган за защита на обществения ред. Дружеството е частноправен субект, на който, по силата на договор с Унгарише Аутобан Инкасо ГМБХ са предоставени права за събиране на дължими такси, издадени от Национални магистрални услуги Унгария и претендирани към физически лица или предприетия, чиито превозни средства са регистрирани в Република България. На дружеството обаче не са предоставени правомощия по опазването на правовия ред в обществото. Не е налице и хипотезата на чл. 37а, а. 6 от Наредбата, предоставяща възможност справки за превозните средства и собствениците им от АИС - КАТ да се предоставят на чужди компетентни органи по силата на международен договор, по който Република България е страна. Неоснователно е позоваването от страна на касационния жалбоподател на разпоредби от Директива 2019/520, с цел обосноваване на правото му да получи исканата от него информация. Съгласно чл. 1 б) от Директивата тя определя условията необходими за да се улесни трансграничният обмен на данни за регистрацията на превозни средства и за собствениците или държателите на превозни средства, за които е установено неплащане на какъвто и да било вид пътни такси в Съюза. Както е посочил и първоинстанционният съд, България не е транспонирала Директива 2019/520 в посочения в чл. 32 срок - 19 октомври 2021 г. Поради това е образувано дело С-479/23 г., с което е предявен иск от Европейската комисия срещу България. Независимо, че Директива 2019/520 не е транспонирана, частноправните субекти могат да се позоват на разпоредби на от нея, които имат директен ефект, когато тези разпоредби им предоставят права. В случая, в нормата на чл. 23, пар. 1 от Директива 2019/520 е регламентирано, че за да се даде възможност за идентификация на превозното средство и на собственика или държателя на това превозно средство, за което е установено неплащане на пътна такса, всяка държава членка предоставя само на националните звена за контакт на другите държави членки достъп до посочените в директивата данни. За целите на обмена на данни, посочен в параграф 1, всяка държава членка определя национално звено за контакт. Държавите членки предприемат мерките, необходими, за да гарантират, че обменът на информация между тях се осъществява само между националните звена за контакт. (чл. 23, пар. 2 от Директива 2019/520). Видно от разпоредбата поставеното в Директивата изискване е за обмен на информация само между националните звена за контакт. Безспорно Уаи Инкасо България ООД не е се явява национално звено за контакт по смисъла на чл. 23, пар. 2 от Директива 2019/520. Съответно жалбоподателят не може да се позове на Директивата, за да получи исканата информация, защото самата разпоредба от нея не предоставя на този частноправен субект претендираното от него право. Поради това Уаи Инкасо България ООД не разполага с основание да му се предостави исканата от него информация. Разпоредбата на чл. 24 от Директивата, на която дружеството се позовава, регламентира поведението да държава членка, на чиято територия е извършено неплащане на пътна такса, но не и реда за получаване на информация за собственика или държателя на съответното превозното средство. Предвид изложеното доводите на касатора за неправилност на извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения отказ са неоснователни. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са поискани, с оглед на което не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение