Решение № 10994 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5442/2021 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационни жалби на Е. Каралашева и на А. Каралашева против Решение 409/25.01.2021 г., постановено по административно дело 14092/2019 г. по описа на Административен съд София град. С оспореното решение са отхвърлени жалбите им срещу Решение 289/30.05.2019 г. на Столичен общински съвет, с което на основание чл. 16 ЗУТ е одобрен проект за Подробен устройствен план план за регулация, план за застрояване и схеми за техническата инфраструктура по чл. 108 ЗУТ за вертикално планиране, ВиК и електрификация за м.в.з. Симеоново север разширение, както и срещу Решение по т. 1 от Протокол ЕС-ПО-01/15.08.2018 г. на Комисията по чл. 210 ЗУТ, в частта му относно оценката на поземлен имот 68134.2043.727 по КККР на гр. София. В касационните жалби се сочи неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се възприетите от съда правни изводи, обуславящи законосъобразност на оспорените актове. Касационните жалбоподатели се представляват от адвокат Карадиамандиева и адвокат Попова, които поддържат жалбите и молят да бъдат уважени по изложените в писмено становище доводи. Ответната страна Столичен общински съвет и Столична община се представляват от юрисконсулт Димитрова, която оспорва касационните жалби и моли да бъдат оставени без уважение по съображения, развити в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на общината. Комисията по чл. 210 ЗУТ, не се представлява. За Практикер Ритейл ЕООД се явява адвокат Бакалова, която изразява становище в подкрепа на оспореното решение, с искане за оставянето му в сила. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в частта срещу съдебното решение, с което е потвърдено решението на СОС, и недопустимост в останалата част, предвид настъпилата законодателна промяна в чл. 215, ал. 7 ЗУТ. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационните жалби за частично недопустими в частта насочена против съдебното решение, с което са отхвърлени жалбите на Е. Каралашева и А. Каралашева срещу Решение по т. 1 от Протокол ЕС-ПО-01/15.08.2018 г. на Комисията по чл. 210 ЗУТ, в частта му относно оценката на поземлен имот 68134.2043.727 по КККР на гр. София. След постановяване на съдебното решение, разпоредбата на чл. 215, ал. 7 ЗУТ е допълнена с т. 5 /нова - ДВ, бр. 16 от 23.02.2021 г./, с която е предвидено, че решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за изготвяне на оценки и определяне на размера и изплащането на обезщетения по чл. 210, ал. 1 ЗУТ, са окончателни. Приетата и влязла в сила законодателна промяна е с процесуален характер и има незабавно действие, като намира приложение спрямо всички висящи съдебни спорове, освен ако в нормативен акт не е предвидено друго. С разпоредбата на § 83 от ПЗР ЗИД ЗУТ/ДВ, бр. 16 от 23.02.2021г./ е регламентирано неприключилите съдебни производства по чл. 210, ал. 3 ЗУТ да се приключват по реда на този закон, а не по досегашния ред. Следователно, съгласно процесуалната норма на чл. 215, ал. 7, т. 5 ЗУТ, която намира директно приложение, касационният контрол спрямо обжалваното решение на Административен съд София град, в частта му с която са отхвърлени жалбите срещу решението на комисията по чл. 210 ЗУТ, се явява изключен. Предвид изложеното, касационните жалби на Е. Каралашева и на А. Каралашева против съдебното решение, в частта, с която са отхвърлени жалбите им срещу Решение по т. 1 от Протокол ЕС-ПО-01/15.08.2018 г. на Комисията по чл. 210 ЗУТ, в частта му относно оценката на поземлен имот 68134.2043.727 по КККР на гр. София, са процесуално недопустими, поради което следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото в тази част да се прекрати. Касационните жалби в останалата част са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледани по същество, касационните жалби в допустимата им част, са неоснователни. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и са изслушани заключения по съдебно-технически експертизи, след анализ на които съдът е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил законосъобразността на процесната заповед на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните пред него възражения. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция. Процесното решение, с което е одобрен ПУП в обхвата на м.в.з. Симеоново север разширение е постановено от компетентен орган Столичния общински съвет, изрично оправомощен за това с разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ЗУТ, тъй като се касае за одобряване на подробен устройствен план за повече от три квартала. Правилно съдът е приел за спазена законоустановената форма, тъй като правните и фактически основания за издаването на административния акт се съдържат както в него, така и в документите, предхождащи издаването му. Спазени са административно-производствните правила в процедурата по одобряване на плана, разписани в чл. 124 и следващите от ЗУТ, изяснени са всички относими факти и обстоятелства, взети са предвид постъпилите в хода на производството възражения. Не са допуснати и нарушения на материалния закон, както правилно е приел Административен съд София град. Установено е, че планът е изработен и одобрен при спазване на разпоредбите на чл. 16 ЗУТ, тъй като касае територия с неурегулирани поземлени имоти, които са преобладаващите, както и няколко имота с неприложена регулация. Спазено е изискването, разписано в чл. 16, ал. 2 ЗУТ, като планът е изработен на базата на кадастрална карта, одобрена по реда на ЗКИР през 2011 г. Установено е, че подробният устройствен план е изцяло съобразен с устройствените зони по Общия устройствен план на гр. София от 2009 г. Осигурени са необходимите площи за озеленяване, социална и техническа инфраструктура, като редукцията в площите на поземлените имоти е в границите от 15,18 % до 20,24 %, тоест приблизително 5 % по-ниско от разписния в чл. 16, ал. 1 ЗУТ максимален размер от 25 %. Съдът е установил, че са спазени и изискванията на чл. 108, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, като с процесния план са конкретизирани устройството и застрояването на поземлените имоти, както и са изготвени планове за вертикално планиране, планове-схеми за комуникационно-транспортната мрежа, за водоснабдяване, канализация и електрификация. На следващо място е установено че, предвижданията на плана са икономично осъществими и дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите, доколкото възможно най-малко и същевременно по равномерен начин са засегнати собствениците на имотите, включени в обхвата му. Съдебният състав е отговорил мотивирано и обосновано и на възраженията, поддържани от оспорващите и касаещи собствения им имот. Правилно е приел за спазено изискването, разписано в чл. 16, ал. 5, т. 2 ЗУТ, съгласно което по искане на собствениците поземлени имоти, собственост на едно и също лице, могат да бъдат обединени в един новообразуван урегулиран поземлен имот, относно УПИ на дружеството, тъй като в закона не е регламентирана точно определена форма на искането, каквото е налице в случая. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Проведени са редица открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени жалбите срещу Решение 289/30.05.2019 г. на Столичен общински съвет, е валидно, допустимо и правилно, то същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Разноски се дължат и на Практикер Ритейл ЕООД, но не в претендирания размер от 3 520,49 лева, а в размер на 1000 лева, тъй като възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява основателно предвид действителната фактическа и правна сложност на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,