Решение № 1672 от 31.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9036/2019 г.
ВАСVI отделение31.01.2020 г.докладчик т Любомир Гайдов
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. Петрова, против решение по т. 5 от Протокол № 23 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 16.07.2019 г., по дисциплинарно дело № 21/2017 г., с което й е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ – дисциплинарно освобождаване от длъжност, за извършени от нея дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от Закона за съдебната власт. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Мотиви
Решение № 1672 от 31.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9036/2019 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Образувано е по жалба на Л. Петрова – съдия в Районен съд – Раднево, чрез адв. А. Атанасов като процесуален представител, против решение по т. 5 от Протокол № 23 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), проведено на 16.07.2019 г. С обжалваното решение е прието, че Л. Петрова – съдия в Районен съд – Раднево (временно отстранена от длъжност с решение на СК на ВСС по протокол № 21/23.05.2017 г.) е извършила нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от Закона за съдебната власт, за което й наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ – дисциплинарно освобождаване от длъжност.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на решението. Наведени са твърдения за нарушение на чл. 320, ал. 7 от ЗСВ – липса на мотиви по отношение на вида и размера на наказанието, а също и несъобразяване с целта на закона. Посочва се нарушение на принципите на истинността и служебното начало – чл. 7 и чл. 9 от ЗСВ, както и на принципа ne bis in idem понеже с постановяването на решение № 25/22.03.2019 г., по нак. дело № 44/2019 г. по описа на Върховния касационен съд на жалбоподателката вече й е наложено наказание за същото деяние предмет на дисциплинарното призводство, което противоречи на чл. 4 от протокол № 7 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Иска се отмяна на оспореното решение, а при условията на евентуалност същото да бъде изменено, като бъде наложено по-леко наказание. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, в съдебно заседание се представлява от Д. Захариева - началник на отдел "Дисциплинарни производства" в Дирекция "Правна" в администрацията на Висшия съдебен съвет. Изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Представя писмени бележки.
Заинтересованата страна – Административният ръководител на районен съд – Раднево, не изразява становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че решението на СК на ВСС е взето от компетентен орган съгласно чл. 311, т. 2 от Закона за съдебната власт, в предвидената форма, при наличие на необходимия кворум (присъствали са 13 от 14 членове) и е прието с изискуемото по чл. 320, ал. 6 от ЗСВ мнозинство - не по-малко от осем гласа, в случая 13 гласа "За". Спазени са административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон и неговата цел.
Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК във връзка с разпоредбата на чл. 323, ал. 1 ЗСВ, в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.
Дисциплинарното производство срещу Л. Петрова е образувано с решение на СК на ВСС, по протокол № 26/20.06.2017 г., на основание чл. 316, ал. 1 от ЗСВ, по предложение с per. индекс ВСС-7621/6.06.2017 г. на административния ръководител на Районен съд – Раднево.
В предложението са изложени обстоятелства, за това, че на 29.03.2017 г., при участието на Д. Стоянова - съдебен секретар, съдия Л. Петрова е провела открити съдебни заседания по чнд № 95/2017 г., гр. д. № 172/2017 г. и гр. д. № 188/2017 г., по описа на Районен съд – Раднево. Във връзка с възникнали противоречия при изготвянето на съдебните протоколи е извършена проверка, установила следното:
- По чнд № 95/2017 г. е приложен протокол от проведено на 29.03.2017 г. открито съдебно заседание, изготвен и подписан от Д. Стоянова - съдебен секретар, по звукозаписа от заседанието, който не е подписан от съдия Петрова. Същевременно е приложен и протокол, изготвен и подписан от съдия Л. Петрова, като същият не е подписан от съдебния секретар Д. Стоянова. Стоянова уведомила административния ръководител на Районен съд – Раднево, че в изготвения от съдия Л. Петрова протокол са удостоверени неверни обстоятелства за явилите се и участвали в производството страни, и за направени от прокурора и служебния адвокат изказвания "по хода на делото, по приемане на заключението от експертизата и по същество на делото", поради което е последвал отказа на съдебния секретар да положи своя подпис. Вносителят на предложението описва, че в изготвения от съдия Петрова протокол е отбелязано, че в заседанието се е явил адв. Ж. Желев и е направил изказвания, което не се е случило, тъй като адв. Желев не е присъствал в залата. В протокола е отразено, че прокурорът Д. Славкова, която е влязла по време на провеждане на съдебното заседание, без да й дадена думата, е участвала от самото начало и са й вменени изказвания, които не е направила. В подкрепа на тези твърдения, вносителят на предложението се позовава на постъпилия по делото протест от прокурора, в който са очертани именно тези факти - липсата на адв. Желев в съдебно заседание и записани в протокола негови изявления, които не са осъществени.
- По гр. д. № 172/2017 г. и гр. д. № 188/2017 г. също са констатирани несъответствия в изготвените от съдия Л. Петрова протоколи от проведените на 29.03.2017 г. съдебни заседания, и тези от съдебния секретар - Д. Стоянова.
В предложението си административният ръководител на Районен съд – Раднево сочи, че гореописаните обстоятелства дават основание да се поддържа наличие на виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на съдия Петрова и извършване на действия, изразяващи се в тежко нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ), което е накърнило престижа на съдебната власт. Изтъква, че поведението на съдия Л. Петрова не удовлетворява етичните принципи за безпристрастност, прозрачност, почтеност и благоприличие- т. 2. 5, 3. 4, 5. 5, 5. 6 и 5. 7 от КЕПБМ и подрива доверието на гражданите в правораздавателната дейност, като се обръща специално внимание на образуваното срещу магистрата наказателно производство в Специализираното звено към СГП.
В съответствие с изискванията на чл. 316, ал. 6 от ЗСВ, на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице са изпратени копия на вносителя на предложението за налагане на дисциплинарно наказание и приложените към него писмени доказателства, като й е предоставена възможност да посочи допълнителни доказателства и да ползва адвокатска защита.
С решение на СК на ВСС, по протокол № 45/7.11.2017 г., производството по дисциплинарното дело е спряно до окончателното приключване на наказателното разследване по д. п. № 204/2017 г., по описа на СО на СГП - СЗ "А", водено срещу Л. Петрова, за това, че в качеството си на длъжностно лице, по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "а" от Наказателния кодекс - съдия в Районен съд – Раднево, в кръга на службата си, съставила официален документ - протокол от съдебно заседание, проведено на 29.03.2017 г. по чнд № 95/2017 г. на РС-Раднево, в който удостоверила неверни обстоятелства и изявления. С последващо решение на СК на ВСС, по протокол № 14/23.04.2019 г. е възобновено производството по д. д. № 21/2017 г., по описа на ВСС, поради финализиране на наказателното производство срещу Л. Петрова, с влязла в сила осъдителна присъда.
След възобновяване на делото, с молба рег. индекс ВСС № 7621/17 от 15.04.2019 г., административният ръководител на Районен съд – Раднево заявява, че поддържа направеното предложение и внася допълнителни уточнения. Допуснатите от съдия Л. Петрова дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, водят до уронването на престижа на съдебната власт.
В проведените заседания на дисциплинарния състав, вносителят на предложението - председателят на Районен съд – Раднево, се явява лично, развива съображения в подкрепа на предложението и прави искане за налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание – дисциплинарно освобождаване от длъжност.
Пред дисциплинарния състав привлеченото към дисциплинарна отговорност лице - съдия Л. Петрова, се представлява от адв. А. Атанасов, който в писмено становище е оспорил направеното предложение за налагане на дисциплинарно наказание, като излага доводи за наличие на основание за прекратяване на дисциплинарното производство, с оглед забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние - ne bis in idem.
В тази връзка е посочено, че наказателното производство срещу Л. Петрова е образувано по сигнал от административния ръководител на Районен съд – Раднево, в който са изложени същите твърдения, като тези в предложението за образуване на дисциплинарно производство. Наказателното производство е приключило с влязла в сила присъда, с която Л. Петрова е призната за виновна в това, че в неустановени дата и час, в периода от 15. 00 часа на 29.03.2017 г. до 8. 50 часа на 30.03.2017 г. в сградата на съдебната палата в гр. Раднево, в качеството си на длъжностно лице - съдия в Районен съд – Раднево, в кръга на службата си е съставила официален документ (протокол от съдебно заседание, проведено на 29.03.017 г. по чнд № 95/2017 г.), в който е удостоверила неверни обстоятелства, с цел да бъде използван като доказателство за тях. Обръща се внимание, че с образуването на настоящото дисциплинарно производство се иска ангажиране на дисциплинарна отговорност на съдия Петрова за извършеното от нея деяние, за което тя вече търпи наказание. Позовава се на практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС, чиято цел не се изчерпва само със забраната да бъде налагано повторно наказание, а да се забрани повторно наказателно преследване или повторен процес (Ozturk v. Federal Republic of Germany; Engel and Others v. Netherlands, Kadubec v. Slovakia, Garyfallou v. Greece). Подробно се аргументира, че съдържателната част на внесеното предложение за образуване на дисциплинарно производство и решение № 25/22.03.2019 г. на ВКС, по н. д. 44/2019 г., очертава идентичност на изпълнителното деяние, квалифицирано като дисциплинарно нарушение и престъпление, за последното от които вече има наложено наказание. Извежда се заключение, че по естеството си, според критериите на ЕСПЧ, обективирани в решението "Енгел и др. срещу Нидерландия", дисциплинарното производство срещу съдия Петрова представлява наказателно обвинение по смисъла на чл. 6, § 1 и на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС.
Изложени са съображения, че действията на Л. Петрова по съставяне на протоколите от проведените открити заседания попадат в рамките на функционалния имунитет на магистрата и разпоредбата на чл. 132 от Конституцията на РБ препятства ангажирането на дисциплинарната отговорност на съдията.
Оспорва се по същество и наличие на реализирани дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, чрез виновно неизпълнение на служебните задължения, като в тази връзка е посочено, че в мотивите на решение № 25/22.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 44/019 г., е прието, че извършеното деяние е неглижиране на служебните задължения, както и че стореното от съдия Петрова е инцидентна практика, от която не са настъпили вредоносни последици. Процесуалният представител на дисциплинарно привлеченото лице счита, че липсват основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, тъй като извършеното не предпоставя правоприлагане на чл. 165, ал. 3 и чл. 308, ал. 3 от ЗСВ.
В депозираните от съдия Л. Петрова писмени обяснения, в заседанието на дисциплинарния състав, проведено на 13.06.2019 г., е отразено, че независимо от приключилото наказателно производство и силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което е призната за виновна за лъжливо документиране, тя не е изготвяла протоколи от съдебни заседания с невярно съдържание, включително и по чнд № 95/2017 г., като протоколът, за чието съставяне е осъдена е "поднесен" за подпис от съдебния секретар на 29.03.2017 г., в нарушение на установената практика в съда, без подпис от секретаря, който е следвало да го подпише, преди да го предостави за подпис на съдията-докладчик. Твърди се, че в резултат на разпореждания на административния ръководител на съда, в пълно противоречие на НПК по отношение на функциите на съдията - докладчик, не й е докладван постъпилия по делото протест, за което е уведомила Инспектората към ВСС. Релевират се оплаквания, че освен отстраняването й от длъжност, представляващо принудителна административна мярка, лишаването от правото на глас при избор на членове на ВСС е също вид наказание, поради което към настоящия момент се явява многократно санкционирана за едно и също деяние.
Предвид събраните доказателства, анализирани в хода на дисциплинарното производство, дисциплинарният състав е предложил на СК на ВСС да наложи на Л. Петрова – съдия в Районен съд – Раднево, за извършени от нея нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от Закона за съдебната власт, за което да й наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ - дисциплинарно освобождаване. Така направеното предложение за приемане на решение, е било разгледано и обсъдено от членовете на СК на ВСС, като са направени няколко изказвания. Един от членовете на ВСС, споделяйки мотивите на дисциплинарния състав, е обърнал внимание, че извършеното от Л. Петрова категорично противоречи на изискванията на ЗСВ за заемане на магистратска длъжност. Друг от членовете на ВСС е обърнал внимание на правилното прилагане на практиката по тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г., по тълкувателно дело № 3/2015 г. на ОСНК на Върховния касационен съд, по отношение на критериите "Енгел". Изразил е становище, че понасянето на дисциплинарна отговорност е независимо от наказателната за същите факти, а самото дисциплинарно производство няма характеристиката на наказателно обвинение. На това заседание на СК на ВСС е изразено и становище, с което се присъединява към изложените в предложението мотиви. Приема се, че извършените от съдия Петрова нарушения са доказани, за които не може да има друго наказание освен дисциплинарно освобождаване от длъжност.
След проведеното обсъждане от членовете на ВСС на заседанието по протокол № 23 от 16.07.2019 г., е подложено на явно гласуване процесното решение по т. 5 и е прието с 13 гласа "за", 0 гласа "против" и 0 гласа "въздържал се". Решението е прието както следва: "По т. 5 относно: Произнасяне по решение на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 21/2017 г. по описа на ВСС, СК на ВСС реши: Приема, че Л. Петрова – съдия в Районен съд – Раднево (временно отстранена от длъжност с решение на СК на ВСС по протокол № 21/23.05.2017 г.) е извършила нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от Закона за съдебната власт, за което й налага дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ – дисциплинарно освобождаване от длъжност.
При постановяване на оспореното решение са обсъдени всички доказателства събрани в хода на дисциплинарното производство в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти правилно е приложен материалния закон.
При тези данни законосъобразно е прието, че с действията си по съставяне на протоколите от проведените на 29.03.2017 г. съдебни заседания по чнд № 95/2017 г., гр. д. № 172/2017 г. и гр. д. № 188/2017 г., по описа на Районен съд – Раднево, дисциплинарно привлеченото лице виновно не е изпълнило служебните си задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 311, ал. 1 и 2 от НПК и чл. 150, ал. 1 и 4 от ГПК- дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. Цитираните норми определят задължителното съдържание на съдебните протоколи, които удостоверяват осъществените процесуални и следствени действия, служат като писмено доказателствено средство за тях и гарантират обективност и отчетност на работата на магистратите.
Съгласно чл. 311, ал. 1 от НПК в протокола за съдебното заседание, освен данните по чл. 129, ал. 1, се посочват: 1. неявилите се лица и причините за неявяването; 2. данни за личността на подсъдимия; датата, на която му е връчен препис от обвинителния акт или от тъжбата с разпореждането; 3. обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и отговорите на вещите лица; 4. всички разпореждания на председателя и определения на съда; 5. прочетените документи и протоколи, както и използваните кинозаписи, звукозаписи или видеозаписи; 6. кратко съдържание на съдебните прения и на последната дума на подсъдимия; 7. обявяването на присъдата по съответния ред и разясненията на председателя относно реда и срока за нейното обжалване. Във втората алинея на същата разпоредба е казано, че протоколът за съдебното заседание се подписва от председателя и от съдебния секретар.
Според чл. 150, ал. 1 от ГПК за разглеждането на делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, името на секретаря, явилите се страни и техните представители, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда. Съгласно следващите алинеи на тази разпоредба протоколът се съставя под диктовката на председателя. Той се предоставя на разположение на страните в тридневен срок от заседанието. При техническа възможност се прави звукозапис на заседанието, въз основа на който в тридневен срок се съставя протоколът. Протоколът се подписва от председателя и от секретаря.
Чл. 55, ал. 1, т. 1 от Правилника за администрацията на съдилищата също разпорежда протоколите от проведените съдебни заседания да се изготвят от съдебния секретар под диктовката на председателя на състава.
От доказателствата по делото по несъмнен начин е установено, че неизготвянето на съдебните протоколи от 29.03.2017 г. съгласно действащата нормативна уредба се дължи именно на воденето на съдебните заседанията по делата, в разрез с предвидените процесуални законови процедури и добри съдебни практики от страна на жалбоподателката. Нещо повече, от събраните свидетелски показания става ясно, че това не е изолиран случай, както се твърди в жалбата, а се е случвало системно, което е станало причина за нежеланието съдебните секретари в Районен съд – Раднево да заседават с магистрата. В тази връзка съдът не кредитира представената декларация от С. Ибишева, която се е явявала като процесуален представител на "Р. - Р." ЕАД, срещу което е имало заведени трудови дела за неизплатени трудови възнаграждения, разглеждани от съдия Петрова. Твърденията в декларацията, че С. Ибишева не е получавала телефонни обаждания от съдия Петрова да не се явява в съдебно заседание и, че в случаите когато е била възпрепятствана да се яви, по-късно в протокола не се е случвало да бъде отразено, че тя е присъствала в съдебно заседание не са относими към процесните протоколи от 29.03.2017 г., поради които е образувано дисциплинарното производство. На следващо място тази декларация не оборва останалите доказателства по делото, които са в обратния смисъл, включително и влязла в сила присъда за същото деяние.
Дисциплинарният състав обосновано е приел, че постановената присъда е задължителна и го обвързва относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл, не може да се говори за нарушение на принципа ne bis in idem. И в решението на дисциплинарния състав, и в това на СК на ВСС аргументирано са изложени съображения в насока, че дисциплинарната отговорност се понася независимо от наказателната. Изчерпателно са разгледани критериите на ЕКЗПЧОС за това кога е приложим принципът ne bis in idem, като е посочено, че за това следва административнонаказателното или дисциплинарното производство, да носи характеристиките на наказателно обвинение съобразно критериите, възприети в решенията на ЕСПЧ по делата "Енгел и др. срещу Нидерландия", "Золотухин срещу Русия" "Кембъл и Фел срещу Обединеното кралство" и делото "Езех и Конърс срещу Обединеното кралство". Такова е и разрешението, дадено в тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г., по тълкувателно дело № 3/2015 г. на ОСНК на Върховния касационен съд.
Настоящият състав на Върховен административен съд, шесто отделение, намира, че посочените нарушения в решението на СК на ВСС са доказани по безспорен начин, установени с решението на дисциплинарния състав, въз основа на предложението на административния ръководител на Районен съд – Раднево, както и наличието на субективния елемент на виновно поведение на магистрата. Жалбоподателката в хода на дисциплинарното производство не е представила доказателства, които да опровергават по убедителен начин, констатациите от дисциплинарното производство. За установяване на нарушенията, дисциплинарният орган е събрал множество писмени и гласни доказателства, приложени в дисциплинарното дело и обосноваващи извършените нарушения, включително влязъл в сила съдебен акт по нохд № 2607/2017 г., по описа на СГС и създаденият обществен отзвук по този повод, за което също са приложени доказателства. В хода на дисциплинарното производство, е дадена възможност за осъществяването от дисциплинарно привлеченото лице на гарантираното му от закона право на защита, поради което не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо отмяна на наложеното дисциплинарно наказание.
По изложените съображения и след проверка за законосъобразност по чл. 168 АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че следва да отхвърли оспорването срещу решение по т. 5 от Протокол № 23 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 16.07.2019 г.
Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, състав на шесто отделение,