Решение № 64 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3838/2008 г.

Решение № 64 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3838/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева С определение № 63/30.01.2009 г. Върховният касационен съд четвърто гражданско отделение е допуснал до касационно обжалване решение № 14/8.02.2008 г. постановено по въззивно гр. д. № 750/2007 г. от Великотърновския окръжен съд по касационна жалба, подадена от И. Н. К. чрез адв. П от Великотърновска адвокатска колегия. С определение № 63/30.01.2009 г. Върховният касационен съд четвърто гражданско отделение е допуснал до касационно обжалване решение № 14/8.02.2008 г. постановено по въззивно гр. д. № 750/2007 г. от Великотърновския окръжен съд по касационна жалба, подадена от И. Н. К. чрез адв. П от Великотърновска адвокатска колегия. В хода на касационното производство, на осн. чл. 227 ГПК от 2007 г. съдът е конституирал Л. И. К. на мястото на И. И. К. Новоконстиутираната страна поддържа касационната жалба. Касационните оплаквания са за неправилност поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Иска се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска за делба с присъждане на съдебно-деловодните разноски за всички инстанции. Насрещната страна Н. Д. К. чрез адв. В възразява, че жалбата е неоснователна. За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове и установи следното: Производството по делото е за делба в първа фаза. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Великотърновски районен съд, е допуснал между Н делба на подробно описани недвижими имоти, като им е определил равни квоти. Приел е, че Н. Д. К., починал през 1950 г. и Е. С. К., поч. през 1990 г., са били собственици на процесните земи. Те са реституирани на техните наследници с решение № 2-С от 10.11.1994 г. на ОСЗГ В. Търново. Това са двамата синове Д. К. и И. К. Съдът установил също така, че Д. К. (баща на ищеца по иска за делба) направил отказ от наследството, останало от двамата родители. Той е вписан под № 379/18.08.1997 г. в особената книга на Великотърновския районен съд. Въз основа на това и решението на ОСЗГ-Велико Търново другият син И. Н. К. се снабдил с констативен нотариален акт, че е изключителен собственик на всички възстановени имоти. Въз основа на обяснения по чл. 114 ГПК на И. К., записвания в книгата за имуществата на ЗК "С" с. С. и книжка на кооператора на името на И. К., съдът е приел, че и двамата братя са внесли наследствените си дялове от възстановените земи в кооперацията, на която само И. К. станал чл. през 1995 г. По този начин Д. К., преди изричния отказ, мълчаливо е приел наследството на Н. и Е. К. От това съдът е направил извод, че отказа от наследство през 1997 г., заявен пред съдия в РС - Велико Търново, е нищожен. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за начина, по който се приема наследство. Съгласно изричното правило на чл. 49 ЗН това може да стане изрично с писмено заявление до районния съд, в района на който е открито наследството и мълчаливо чрез конклудентни действия, които могат да бъдат най-различни. В решение № 596/1991 г. на I ГО ВС е прието, че двусмислени действия, от които могат да се направят и други изводи, не сочат на приемане на наследството. В обжалвания съдебен акт съдът е стигнал до обратен извод, който настоящият състав намира за неправилен. Приемането на наследството не може да се предполага, то трябва да бъде ясно и недвусмислено установено, дори когато е мълчаливо. Конклудентните действия трябва да са такива, че да сочат на действителната воля на наследника да приеме наследството. Въззивният съд в обжалваното решение е направил своите изводи въз основа на предположения за действия, сочещи на намерение за приемане от Д. К. на новооткритото наследство. Тези предположения, освен това са и необосновани, а и изведени при преценка на доказателствата в нарушение на чл. 127, ал. 1 и 2 ГПК (отм.). Съдът се е обосновал с обясненията по чл. 114 ГПК (отм.) на ответника по иска, сега касатор - И. К. Те, обаче, съдържат взаимоизключващи се твърдения, като може да се приеме, че използваните от страната правни термини не съответстват на действително извършените действия от двамата братя по участието в земеделската кооперация, в която имотите са внесени. Няма ясно признание, че И. К. е действал от името и по поръчение на брат си Д. К., като от негово име и за негова сметка е внесъл дела му от земеделските имоти. Няма и признание, че Д. К. е имал желание и е станал чл. на кооперацията, както и, че е участвал в нейната дейност или, че е получавал рента. Напротив, от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че Д. К. не е имал подобно желание, че е считал реституираните по ЗСПЗЗ на наследниците Н имоти за собственост на брат си - полагащи му се поради това, че е поел грижата за майката Е. Изрично Д. К. е заявявал пред свидетеля М, чл. на управителния съвет на кооперацията, че отказва да стане кооперативен чл. и не се интересува от земите. Няма и никакви данни да е подавал молба, нито да е приеман за чл. на кооперацията. Записванията в имуществената книга на кооперацията не са редовно оформени, а и не сочат категорично на този извод, тъй като не е ясно въз основа на какво са правени. Видно от приложената документация, кооперацията е записала имотите като собственост на Е. и Н. К. и след това са отбелязани имената на техните наследници - двамата им синове с равни дялове. Това не значи, че и двамата са внесли имуществото си в кооперативната организация, нито, че и двамата си били нейни членове. Книжка на кооператора има единствено И. К. и в нея е записано, че на два пъти е внесъл два равни дяла, общо съответстващи на възстановената собственост по ЗСПЗЗ. Само той е получавал и рента от дейността на кооперацията. Няма никакви доказателства Д. К. да е получавал някакви облаги и доходи от кооперацията било лично, било чрез брат си или трето лице. До смъртта си не е имал подобни претенции, нито се е считал за съсобственик на възстановените по ЗСПЗЗ земи. Ето защо, необоснован, изведен в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, се явява извода на въззивния съд, че Д. К. е приел мълчаливо новооткритото /по см. чл. 90а ЗН/ наследство от родителите си, реституирано по реда на ЗСПЗЗ. Въззивното решение следва да бъде касирано и делото решено по същество от настоящия състав, като иска за делба бъде отхвърлен. След възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, Д. К. не е предприел каквито и да е действия, които да сочат на намерение да встъпи в правата на наследник на Е. и Н. К. и изричният му отказ по чл. 52 ЗН е валиден. Към настоящия момент, изключителен собственик на процесните земи е ответника по иска Л. К., правоприемник на И. К. Искът за делба, предявен от Н. Д. К. следва да бъде отхвърлен. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК от 2007 г. ответникът по касация Н. Д. К. следва да заплати на касатора сторените във всички съдебни инстанции съдебно деловодни разноски - общо 310 лв. На осн. чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета с Постановление на Министерски съвет № 38/27.02.2008 г., ищецът по иска за делба следва да заплати и дължимата държавна такса. Съдът я определя в размер на 90 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение