Решение № 8362 от 4.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 808/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Сдружение Балканка, ЕИК 176566443, чрез пълномощника адвокат Костадинов, против решение 26892 от 12.12.2024 г., постановено по адм. дело 1967/2024 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е: отхвърлена жалбата на сдружението срещу Становище по екологична оценка 6-5/2023 г. издадено от министъра на околната среда и водите, с което е съгласуван проект на План за управление на риска от наводнения в Дунавски район 2022-2027 г.; присъдени са деловодни разноски. Касаторът навежда доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да бъде отменено оспореното Становище по екологична оценка 6-5/2023 г. на министъра на околната среда и водите. Поддържа, че са неправилни изводите на съда относно мярка 5 от Становището по ЕО, че за защитените зони е предвидена мярка с по-строг характер и че не могат да се намерят аргументи, че мярката разрешава изсичането на растителност по бреговете на реки и речни тела. Според касатора съдът не е анализирал противоречието между мярката и разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от Закона за водите (ЗВ) и не е обсъдил наведените от жалбоподателя аргументи. Релевирани са твърдения за неправилност на извода на съда, че целта на оценката за съвместимост е да оцени очакваното въздействие от реализацията на плана върху предмета и целите на опазване на защитените зони от Натура 2000, а не неговото качество. Сочи, че неправилно съдът е приел, че в т. 2 на ДОСВ е направена характеристика и обобщен анализ на планове, проекти и програми/инвестиционни предложения, от които би могло да възникне кумулиране на отрицателно въздействие върху защитените зони в съчетание с ПУРН. Навеждат се твърдения за неправилност на преценката на съда за липса на допуснати нарушения на чл. 21, чл. 22 и чл. 23, ал. 2 от Наредбата за ОС. В представено по делото писмено становище касаторът излага допълнителни аргументи. Ответникът - министърът на околната среда и водите, в писмен отговор чрез процесуалните представител гл. юрисконсулт Райкова и гл. юрисконсулт Тихов и в съдебно заседание чрез процесуалните представители гл. юрисконсулт Цветков и юрисконсулт Антова оспорва доводите на касатора и изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност. Ответникът Басейнова дирекция Дунавски район, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. По делото от фактическа страна е установено, че процедурата по екологична оценка е започнала с подадено от директора на Басейнова дирекция Дунавски район уведомление с вх. ЕО-32/18.08.2021 г. за изготвяне на план/програма на проекта на ПУРН в Дунавски район по образец по приложение 3 към чл. 8, ал. 1 от Наредбата за ЕО и уведомление за план, програма и проект по реда на Наредбата за ОС. В отговор, с писмо с изх. ЕО-32/08.09.2021 г. на МОСВ, възложителят е информиран за приложимата процедура по реда на глава шеста, раздел втори от ЗООС - задължителна ЕО, в обхвата на чл. 85, ал. 1 от ЗООС, тъй като с предвидените в плана мерки се очертава рамката за развитие на инвестиционни предложения по Приложение 1 и 2 на ЗООС. Посочено, е че планът попада и под разпоредбите на чл. 2, ал.1, т. 1 от Наредбата за ОС, поради което за него следва да бъде извършена оценка за съвместимостта му с предмета и целите на опазване на защитените зони. Дадени са указания за следващите действия, които да бъдат предприети за провеждане на процедурата по ЕО, съвместена с оценка за съвместимостта. Писмото е оповестено на интернет страницата на МОСВ на 13.09.2021 г., видно от констативен протокол с изх. ЕО-32/13.09.2021 г. С писмо с вх. ЕО-32/22.12.2022 г. в МОСВ е внесено задание за определяне на обхвата и съдържанието на доклад за ЕО на ПУРН в Дунавски район и схема за провеждане на консултации с обществеността, заинтересовани органи и трети лица, които има вероятност да бъдат засегнати от Плана. Представен е и Проекта на ПУРН за Дунавски район. Изискани са и са получени становища от специализирани дирекции в МОСВ - Национална служба за защита на природата (НСЗП), Политики по изменение на климата (ПИК), Управление на водите (УВ), Управление на отпадъците и опазване на почвите (УООП), Координация на въпросите на ЕС и международно сътрудничество (КВЕСМС), Опазване чистотата на въздуха (ОЧВ) и Национален координационен център (НКЦ). Със становище, отразено в писмо изх. ЕО-32/06.02.2023 г. на министъра на околната среда и водите, по консултациите по задание за обхват на доклада за ЕО на ПУРН в Дунавски район са дадени бележки и препоръки по заданието и схемата за консултации. Със същото писмо възложителят е уведомен, че проектът на ПУРН в Дунавски район 2022-2027 г. има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитените зони от мрежата Натура 2000, за което са изложени мотиви. Дадени са указания за разработване на доклад за оценка степента на въздействие на проекта на ПУРН за Дунавски район върху защитените зони, съобразно препоръките. С писмо изх. ЕО-32/25.09.2023 г. от МОСВ е дадена положителна оценка на качеството на ДОСВ, по смисъла на чл. 25, ал. 5, т. 2 от Наредбата за ОС и са дадени указания по извършване на следващите действия, необходими по процедурата по ЕО - провеждане на консултации и обществени обсъждания. С писмо вх. ЕО-32/28.09.2023 г. от директора на БД Дунавски район е внесен Доклад за ЕО (изготвен съгласно чл. 17, ал. 1 Наредбата за ЕО) за ПУРН в Дунавски район с приложенията, в т.ч. нетехническо резюме на доклада за ЕО (съгласно чл. 17, ал. 3 от Наредбата за ЕО), ДОСВ, съобщение за провеждане на консултации, справка за проведените консултации и линк към проекта на план, за извършване на оценка на качеството на доклада по критериите на чл. 20, ал. 3 от Наредбата за ЕО. На основание чл. 20, ал. 1, т. 1 от Наредбата за ЕО съобщение за провеждане на консултации по ЕО в периода от 27.09.2023 г. до 27.10.2023 г., в т.ч. дата за провеждане на обществено обсъждане на 31.10.2023 г. и начин на изразяване на становища, е публикувано на интернет страницата на МОСВ на 29.09.2023 г., видно от констативен протокол с изх. ЕО-32/29.09.2023 г. С писмо изх. ЕО-32/06.11.2023 г. на МОСВ е изразено становище по документацията по ЕО, като са отразени становищата на специализираните дирекции НСЗП, ОЧВ, УООП, УВ, НКЦ и Министерство на здравеопазването. Със същото писмо са предложени за съгласуване мерки по наблюдение и контрол на въздействието върху околната среда при прилагането на плана, по реда на чл. 20, ал. 8 от Наредбата за ЕО. От страна на Басейнова дирекция Дунавски район е организирано и проведено на 31.10.2023 г. обществено обсъждане на ДЕО, в т.ч. ДОСВ и проекта на ПУРН за Дунавски район. В хода на консултациите са постъпили значителен брой становища от различни Териториални поделения на Държавни горски стопанства на територията на Басейнова дирекция Дунавски район, в т.ч. и становище с вх. ЕО-32/30.10.2023 г. от жалбоподателя Сдружение Балканка. На основание чл. 23, ал. 1 от Наредбата за ЕО от директора на БД Дунавски район в МОСВ е подадено искане за издаване на становище по ЕО вх. ЕО- 32/10.11.2023 г. При прегледа му е установено, че същото е окомплектовано за внасяне за разглеждане по реда на чл. 25, ал. 2 ал. 5 от Наредбата за ЕО на заседание на Междуведомствена комисия (МК) - специализиран състав на Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС), съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредбата за ЕО. Със заповед РД-902/14.11.2023 г. на министъра на околната среда и водите е насрочено заседание на МК за 22.11.2023 г. Със свое решение от 22.11.2023 г. МК, специализиран състав на ВЕЕС, е предложил на министъра на околната среда и водите да подпише Становището по ЕО за съгласуване на проектите на ПУРН в Дунавски район за периода 2022- 2027 г. В резултат на проведената процедура, на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 от Наредбата за ЕО е издадено обжалваното пред първата инстанция Становище по ЕО 6-5/2023 г. на министъра на околната среда и водите от 01.12.2023 г., с което се съгласува ПУРН в Дунавски район 2022-2027 г. От приобщените доказателства - констативен протокол с изх. ЕО-31; ЕО-32; ЕО-34; ЕО-35/01.12.2023 г., съставен от длъжностни лица при МОСВ, е установено, че е извършено изискуемото обявяване и оповестяване по реда на чл. 27 от Наредбата за ЕО на 01.12.2023 г. От представените доказателства е установено, че План за управление на речния басейн в Дунавски район за периода 2016 2021 г. и Национална програма за изпълнението му са приети с решение на МС 1110/29.12.2016 г., нов План за управление на речния басейн в Дунавски район не е приет, поради което и на основание § 6 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите този план се прилага до приемането на актуализиран такъв за следващия период. За да отхвърли подадената пред него жалба първоинстанционният съд е приел, че оспореното Становище по екологична оценка 6-5/2023 г. от 01.12.2023 г. на министъра на околната среда и водите е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 26, ал. 2 от Наредбата за ОС (посочена неточно вместо Наредбата за ЕО) реквизити. Според решаващия съд при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е спазена процедурата, разписана в глава шеста от ЗООС и чл. 16 чл. 26 от Наредбата за ЕО, проведени са всички задължителни етапи на процедурата по извършване на ЕО и съвместяването й с оценката за съвместимост по реда на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Административният съд е приел, че при издаване на процесния акт са спазени и материалноправните норми и актът е издаден в съответствие с целта на закона по чл. 1 от ЗООС. Съдът е счел, че няма противоречие на мярка 5 от раздел I, подраздел В от Становището по ЕО, с разпоредбите на Закона за водите, тъй като при идентифициране на нарушена проводимост и необходимост от почистване от храсти, дървесна растителност и отпадъци в зоните по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ, разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 10 от същия закон предвижда издаване на нарочно разрешително, а процедурата по издаване на разрешително се предхожда от произнасяне по реда на глава шеста от ЗООС и чл. 31 от ЗБР. Посочено е, че обхватът на крайбрежните заливаеми ивици е обичайно по-малък от териториалния обхват на защитената зона и в този случай конкретната мярка надгражда и разширява приложното поле в обсега на защитените зони, т.е. мярката не намалява, а разширява забраната по Закона за водите. Съдът е преценил като неоснователни и доводите на жалбоподателя, че мярка 5 противоречи на Закона за биологичното разнообразие, както и че ограничава разпоредбата на чл. 65, ал. 2, т. 11 от Наредба 8 за сечите в горите, като досежно наредбата съдът е приел, че двата акта са с различно приложно поле. Относно възражението за противоречие на Становището по ЕО с разпоредбите на Наредбата за ОС първата инстанция е приела, че в ДЕО е извършена детайлна оценка, която обхваща ПУРН в неговата цялост, а анализът на въздействията в ДОСВ е съсредоточен върху структурните мерки и тези от останалите мерки от ПУРН, които могат да окажат въздействие върху защитените зони, техните предмет и цели на опазване и засягат идентифицираните в точка 4 на ДОСВ защитени зони от европейската екологична мрежа Натура 2000. Съдът е счел за неоснователни твърденията на жалбоподателя за допуснати значителни пропуски в ДОСВ и за пропуснати райони с доказани наводнения. Съдът също така е намерил, че критерият за въздействие върху природозащитните цели и целостта на защитените зони е разгледан в ДОСВ на ПУРН 2022-2027 в Дунавски район, поради което неоснователен е аргументът на жалбоподателя, твърдящ обратното. Според решаващия съд не е вярно твърдението в жалбата, че в ДОСВ не е разглеждан критерият характеристики на други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения, съществуващи и/или в процес на разработване или одобряване, които в съчетание с оценяваните планове, програми и проекти/инвестиционни предложения могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитените зони, като този критерий е съобразен от гледна точка на кумулативен ефект, поради което не е налице нарушение на чл. 22, т. 2 от Наредбата за ОС. В тази връзка е посочено, че в т. 2 на ДОСВ е направена характеристика и обобщен анализ на планове, проекти и програми/инвестиционни предложения (ППП/ИП), от които би могло да възникне кумулиране на отрицателно въздействие върху защитените зони в съчетание с ПУРН. Според първата инстанция не е необходимо изрично позоваване, че мерките в Становището по ЕО са изрично съгласувани с ПУРБ, още повече, че това не е единственият документ, план/програма, с който следва да се съгласуват мерките по ПУРН. В мотивите е посочено и че са направени заключения относно степента на въздействие, като е посочено, че детайлна оценка по характеристика и по природозащитното състояние на местообитанията и видовете следва да бъде правена на следващ етап в рамките на съгласуването по реда на екологичното законодателство на произтичащите ППП/ИП от ПУРН, когато ще е ясно точното местоположение и конкретната площ, върху която ще бъдат изпълнени. Съдът е намерил, че доводите на жалбоподателя по отношение на нулева алтернатива, са неотносими към предмета на спора. Като неоснователни са преценени твърденията, че за подобряване на качеството на проекта на ПУРН в Дунавски район 2022-2027 г. е необходимо да се изчака приемането на новия ПУРБ, за да бъде съобразен с мерките, заложени в последния. Според съда в конкретния случай нулевата алтернатива е неприемлива. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният акт е издаден на основание чл. 84, ал. 1 и 2 и чл. 88, ал. 1 от ЗООС, чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (Наредбата за ЕО), във връзка с чл. 31, ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и чл. 36, ал. 10 и ал. 11 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост на планове, програми и проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС). ПУРН попада в обхвата на чл. 85, ал. 1 от ЗООС и подлежи на задължителна екологична оценка, съгласно т. 7.1. от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за ЕО. Според чл. 81, ал. 5 от ЗООС за плановете, програмите и инвестиционните предложения или техните изменения или разширения, попадащи в обхвата на оценките по ал. 1, се извършва и оценка за съвместимостта по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. Съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗБР, за плановете, програмите и инвестиционните предложения, попадащи в обхвата на ЗООС, оценката по ал. 1 се извършва чрез процедурата по екологична оценка, съответно чрез процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по реда на ЗООС и при спазване на специалните разпоредби на този закон и наредбата по чл. 31а (Наредбата за ОС. Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Актът е надлежно мотивиран, в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 26, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми. Спазена е процедурата, регламентирана в глава шеста от Закона за опазване на околната среда и разпоредбите на чл. 16 - 26 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми. Докладът за екологична оценка (ДЕО) с приложен към него Доклад за оценка за степента на въздействие (ДОСВ), наименуван Доклад за оценка на съвместимостта на проект на ПУРН, са разгледани от Междуведомствена комисия - Специализиран състав на Висш експертен екологичен съвет към МОСВ. Правилни и обосновани са формираните от първостепенния съд изводи, че мярка 5 Да не се допуска изсичане на крайречни галерии и крайречни природни местообитания, предмет на опазване в съответната ЗЗ, от раздел I Мерки и условия за предотвратяване, намаляване или възможно най-пълно отстраняване на предполагаемите неблагоприятни последствия от осъществяването на ПУРН в ДРБУ 2022-2027 г.", подраздел В Мерки за изпълнение при прилагането на ПУРН в ДРБУ 2022-2027 г. от Становището по ЕО не противоречи на разпоредбите на Закона за водите, Закона за биологичното разнообразие и на чл. 65, ал. 2, т. 11 от Наредба 8 за сечите в горите. Обсъдената в касационната жалба допусната в мотивите на решението терминологична неточност не рефлектира върху правилността на крайните правни изводи на съда. Конкретната мярка по прилагане на ПУРН касае забрана за изсичане на крайречни галерии и крайречни природни местообитания, предмет на опазване в защитени зони. Мярката определя ограниченията, които трябва да се спазват при изпълнение на структурни мерки от ПУРН в ДРБУ. Доколкото жалбоподателят навежда доводи за неспазване на разпоредбите на чл. 140, ал. 3, т. 2 и т. 3 от Закона за водите, е необходимо да се посочи, че дейностите по чл. 140, ал. 3, т. 2 и т. 3 са свързани с поддържане проводимостта на речните легла, която по арг. от т. 2 обхваща и премахването на израсналите във водното течение дървета, дънери, храсти и всички паднали или с опасност да паднат дървета. От посочените разпоредби се установява, че относима към цитираната мярка 5 от Становището по ЕО е единствено последната хипотеза на т. 3, досежно защитата на крайбрежната растителност. Действително, първостепенният съд не е обсъдил изрично разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ЗВ (налице са мотиви относно ал. 4 на същия член), но е изложил подробни и аргументирани мотиви, досежно противоречието между мярката и почистването на растителността по бреговете на реките, както и по инвокираните от жалбоподателя възражения за стесняване на приложното поле на чл. 143, т. 1 от ЗВ, поради което настоящата касационна инстанция счита, че релевираното възражение за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователно. Видно от разпоредбите на чл. 140, ал. 3 и чл. 143, т. 1 и т. 2 от ЗВ, в същите са уредени различни обекти на защита, като с оглед характера и спецификите на ПУРН, който съгласно чл. 146м, ал. 2, т. 1-2 от ЗВ е концентриран върху предотвратяването на наводнението и защитата от него, приоритет е даден на дейностите, свързани с поддържане на проводимостта на речните легла, но при отчитане на необходимостта от защита на крайбрежната растителност в защитените зони. От съдържанието на мярката се установява, че приложното поле на същата обхваща крайречните галерии и крайречните природни местообитания в защитените зони, но не и тези извън тях. Това обстоятелство обаче не дерогира защитата на крайбрежната растителност, намираща се извън защитените зони, която е гарантирана от разпоредбата на чл. 140, ал. 3, т. 3 от ЗВ. Този извод е изцяло относим и към уредбата на принципите и режимите за стопанисване на горите, попадащи в горските типове природни местообитания, посочени в приложение 2 към чл. 65, ал. 2 от Наредба 8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите, включени в границите на защитените зони по Закона за биологичното разнообразие. Административният съд е изложил подробни и обосновани мотиви в подкрепа на извода, че мярката не противоречи на регламентираната в чл. 65, ал. 2, т. 11 от Наредбата дейност по поддържане на зони около постоянните водни течения с ширина не по-малка от 15 метра, в които не се провеждат сечи или се провеждат с интензивност не по-голяма от 5 % от запаса на насажденията, които се споделят от настоящата касационна инстанция. Забраната за провеждане на такива сечи е уредена в подзаконовия нормативен акт и касае единствено включени в границите на защитените зони по ЗБР гори, попадащи в горските типове природни местообитания, посочени в приложение 2. Освен това, наведеното оплакване не съдържа необходимата достатъчна конкретика, като жалбоподателят не твърди и не доказва към кои от посочените в приложението горски типове природни местообитания е приложима забраната за извършване на сечи в конкретния случай. Правилна е и преценката на съда за липса на нарушения на разпоредбите на чл. 21, чл. 22, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 7 и чл. 23, ал. 2 от Наредбата за ОС. Пред първостепенния съд са изложени доводи, че в ДОСВ са оценени само въздействията от мерките, включени в ПУРН на ДР 2022-2027 г., без да бъдат оценени пълното съдържание и въздействието на плана върху предмета и целите на защитените зони. Според първата инстанция извършената в ДЕО оценка обхваща плана в неговата цялост и ДОСВ, неразделна част от ДЕО, е изготвен в съответствие с изискванията за структура и съдържание на Наредбата за ОС, като в т. 3 е представен анализ на елементите на ПУРН, които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения биха могли да окажат значително въздействие върху защитените зони и техните елементи. В обсъдения от съда анализ в табличен вид са описани елементите на ПУРН (мерките) и въздействията с потенциално отражение върху природните местообитания и местообитания на видовете, предмет на опазване в ЗЗ, анализът съдържа информация и пояснения по всяка от мерките и потенциалните въздействия, които тя би имала върху ЗЗ и предмета и целите на опазване в нея, като е направено и обобщение на възможните въздействия на ПУРН. Следва да бъде отчетено, че основните цели на извършените екологична оценка и оценка за степента на въздействие на проекта на ПУРН са да се идентифицират и анализират потенциалните въздействия на предвижданията на плана и да се посочат мерките за предотвратяване на отрицателните въздействия върху компонентите на околната среда, върху здравето на хората и върху защитените зони в обхвата на плана. Програмата от мерки е основната част на ПУРН, тъй като чрез нея се постигат целите и приоритетите на плана. С оглед посочените обстоятелства извършените в ДОСВ оценка на вида и степента на отрицателно въздействие на плана върху ЗЗ и свързаният с нея анализ по необходимост са концентрирани върху мерките, предвидени в ПУРН, които могат да окажат въздействие върху посочените в ДОСВ защитени зони. Съдът обосновано е приел, че са неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати пропуски в ДОСВ, неразглеждане в ДОСВ на критерия по чл. 22, т. 2 от Наредбата за ОС характеристики на други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения, съществуващи и/или в процес на разработване или одобряване, които в съчетание с оценяваните планове, програми и проекти/инвестиционни предложения могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитените зони и критерия по чл. 22, т. 7 от Наредбата за ОС въздействия върху природозащитните цели и целостта на защитените зони. В т. 2 от ДОСВ са подробно разгледани и описани поотделно защитените зони, които се засягат от предвидените в ПУРН мерки. Относно инвокираното възражение за липса на характеристики на другите планове, проекти и проекти/инвестиционни предложения, които в съчетание с оценявания ПУРН могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитените зони, следва да се посочи, че в т. 2.1 - т. 2.23 от ДОСВ за всяка ЗЗ е посочен броят на процедираните ППП//ИП, съобразено е за колко и кои от тях е прието да се извърши ЕО/ОВОС/ДОСВ, по отношение на последните е посочен техният предмет и са възпроизведени съдържанието на решенията на компетентните органи и направените от тях заключения, като въз основа на тази информация е направена оценка на вероятността от кумулативни въздействия при реализирането им, на база на която са формирани изводи (включително относно липса на нарушения на целостта на ЗЗ) и е направено заключение за липсата на потенциални въздействия, които могат да доведат до поява на кумулативен ефект в границите на съответната защитена зона. Характеристиките на защитените зони са подробно описани в т. 4 от ДОСВ, в т. 5.1 са посочени типовете природни местообитания и местообитанията на животински видове предмет на опазване на ЗЗ в областта на въздействие на ПУРН, а в т. 5.2 се съдържат описание и анализ на въздействието на ПУРН върху целостта на всяка от ЗЗ с оглед тяхната структура, функции и природозащитни цели, които включват изводи, относно загубата на местообитания и индивиди, фрагментация, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени, като е определена степента на въздействието, съобразно 10-степенна скала за оценка. В т. 4 от ДОСВ изрично е посочено, че при изготвяне на ДОСВ е взета предвид наличната информация от стандартните формуляри и наличната информация от проект Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I и приетите специфични и подробни цели на опазване на ЗЗ, като за част от случаите се съдържа активна препратка към определени от министъра на околната среда и водите специфични и подробни цели на опазване на защитената зона, в които се съдържа и информация, относно природозащитното състояние на природните местообитания и видовете. Информация относно природозащитното състояние на защитените зони и въздействието върху природозащитните цели се съдържа и в т. 5 от ДОСВ. Съгласно съдържащата се в § 1, т. 26 от ДР на ЗООС легална дефиниция на понятието нулева алтернатива е възможността да не се осъществява дейността, предвидена с инвестиционното предложение. В Становището по ЕО, Доклада за ЕО и ДОСВ са изложени конкретни аргументи, поради които алтернативата за реализиране на ПУРН е предпочетена пред нулевата алтернатива, при която ПУРН няма да се реализира. В т. 6.1. от Становището по ЕО е посочено, че: анализът на алтернативите показва, че при нулева алтернатива няма да се осигурят интегрирани и целенасочени действия за управление на риска и предотвратяване на наводнения, което ще се отрази отрицателно на повечето компоненти и фактори на околната среда, в т.ч. населението и човешкото здраве, като степента на отрицателно въздействие може да достигне до значителна, в зависимост от конкретното наводнение. Този извод пресъздава част от съдържанието на т. 8 от Доклада за ЕО, съдържаща мотиви за избор на разглежданата алтернатива. В т. 7.2 от ДОСВ е посочено, че реализирането на нулева алтернатива означава отказ от прилагането на ПУРН, при което състоянието на видовете и природните местообитания в защитените зони няма да бъде повлияно от заложените в ПУРН мерки, като при тази алтернатива елементите на ЗЗ, попадащи в идентифицираните РЗПРН в ДРБУ, ще бъдат под заплаха от значителен риск от наводнения и свързани с тях неблагоприятни последици. Алтернативата е неприемлива, тъй като има потенциал да доведе до значително неблагоприятно въздействие върху предмета и целите на опазване на защитените зони. С оглед гореизложеното, обосновано съдът е приел, че в конкретния случай нулевата алтернатива е неприемлива, доколкото същата би довела до неизпълнение на задължението на директора на БДДР по чл. 146о и чл. 155, ал. 1, т. 2 б. б от Закона за водите и Директива 2007/60/ЕС за преразглеждане и актуализиране на ПУРН на всеки 6 години, както и предвид образуваната от Европейската комисия наказателна процедура срещу Република България за неизпълнение на задълженията за преразглеждане и актуализиране на Плановете за управление на риска от наводнения и Плановете за управление на речните басейни (понастоящем закрита). Доводите на жалбоподателя, свързани със съдържанието на ПУРБ на Дунавски район на басейново управление 2016 2021 и този за 2022-2027 г., не могат да бъдат разглеждани в настоящото съдебно производство, като същите подлежат на отделна, самостоятелна екологична оценка. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Въз основа на изложеното Върховният административен съд, шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора основателно се явява искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено от процесуалните представители на ответника по касация министъра на околната среда и водите, поради което на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Министерството на околната среда и водите сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение